Съдебното решение за "Света София" ще бъде съобщено до 15 дни

Съдебното решение за "Света София" ще бъде съобщено до 15 дни

Държавният съвет на Турция (висшият административен съд на страната) обсъди в четвъртък казуса със статута на храма "Света София". Решението му се очаква да бъде огласено в срок до 15 дни, съобщи турската частна телевизия НТВ.

Ако бъде приет искът за отмяна на решението на министерския съвет от 1934 г. за превръщането на "Света София" в музей, то тя отново ще може да бъде отворена за мюсюлмански богослужения.

Ищецът - фондация за опазване на историческите обекти, аргументира искането си с твърдението, че подписът на Мустафа Кемал Ататюрк под документа е фалшив.

Телевизия СиЕнЕн-Тюрк посочва, че днешното заседание е продължило 17 минути. На него адвокатът на фондацията е изложил аргументите на клиента си, сред които и това, че подписът е фалшифициран. По думите на адвоката подписът съдържа името Ататюрк, макар че през 1934 г. е важал друг закон за фамилните имена.

"Подписите от онова време са различни, което е видимо с просто око", бе отбелязано на заседанието.

Пред съда говори и председателят на фондацията, който изложи становището си, че "Света София" отново трябва да отвори врати за богослужения, а адвокат на президентството каза, че институцията уважава решението, което ще вземе съдът, и че "преценката е на съда".

Прокурорът по делото също представи аргументите си, след което Държавният съвет приключи заседанието, но остави оповестяването на решението за по-нататък. По закон това следва да стане в срок до 15 дни.

Това е третият път, в който същата фондация иска анулиране на решението от 1934 г. от Държавния съвет. За първи път тя се е обърнала към висшия административен съд на страната през 2005 г., а след това още веднъж - през 2016 г., напомни днес турският печат.

Храмът "Света София" в Истанбул е построен през шести век като християнска църква. През 1453 г. след превземането на града от османските турци е превърнат в джамия, а от 1934 г. е обявен за музей и е прекратена религиозната му употреба. "Света София" е смятана за един от символите на православието и на Византия и намеренията за обратното ѝ превръщане в джамия са чувствителна тема, особено в Гърция.

Ако решението за обявяването на "Света София" за музей бъде отменено и бъде върнат статутът ѝ на джамия, най-вероятно тя ще бъде отворена за молитви на 15 юли.

По-рано такава информация беше публикувана в някои турски медии след заседание на централното ръководство на управляващата Партия на справедливостта и развитието на президента Реджеп Ердоган.

На 15 юли се навършват четири години от неуспешния опит за военен преврат в Турция през 2016 г.

Неотдавна вестник "Хюриет" съобщи, като се позова на свои източници, че на заседание на ръководството на управляващата партия президентът Реджеп Ердоган е заявил, че туристите ще могат да посещават безплатно "Света София", ако тя стане джамия, по подобие на т. нар. "Синя джамия" - храмът на султан Ахмед I на площад "Султанахмет" в Истанбул.

Евентуалното превръщане на музея в джамия обаче поставя множество теологични и практически въпроси за статута на безценните византийски мозайки с изображения на императори и техните семейства и религиозни сюжети.

За последен път на 29 май 2020 г. в "Света София" бе прочетена сура от Корана по време на церемониите по повод годишнината от превземането на Константинопол от османците. Това предизвика размяна на реплики между външните ведомства на Гърция и Турция. И по-рано откъси от свещената книга на мюсюлманите са били четени в "Света София" при различни случаи.

Американският държавен секретар Майк Помпейо призова Турция да запази статута на "Света София" като музей. Тази позиция беше изразена от Държавния департамент на САЩ и на 10 юни.

От своя страна говорителят на турското външно министерство Хами Аксой отговори на американския първи дипломат, че "никой няма право да се изказва за нашите суверенни права с предупредителен тон".

По-рано Руската православна църква (РПЦ) също изрази неодобрението за идеята за промяна на статута на историческата забележителност. "Всякакви опити за промяна на статута на храма "Света София", който понастоящем е музей, ще доведат до изменение и нарушение на крехкия междуконфесионален и междурелигиозен баланс, който се е създал", се казва в становището на Руската православна църква.

В понеделник Вселенският патриарх Вартоломей изрази мнение, че евентуално превръщане на "Света София" в джамия крие риск християните да се настроят срещу мюсюлманите. Той настоя за запазване на нейния "глобален характер" и подчерта, че в момента е необходимо единство на хората.

Арменският православен патриарх в Турция Шахак Машалян през миналия месец издигна идеята "Света София" да бъде общо място за молитви на вярващи от всички изповедания. Той беше категоричен, че "не можем да си позволим нови сблъсъци между кръста и полумесеца". "Спасението на света лежи в техния съюз", допълни Машалян. По-рано той коментира, че е по-подходящо храмът да бъде място за молитва на вярващите, "които стоейки на колене се молят в покорност на Бога, отколкото на любопитни туристи, които се снимат тук или там".

"Св. София" е седалище на Вселенския патриарх и християнски храм в продължение на 936 години. Там са коронясвани византийските императори.

От 1985 г. "Света София" е под защитата на ЮНЕСКО, като част от световното културно и природно наследство.

Турският президент Реджеп Ердоган, който насърчава подема на религиозния консерватизъм, откакто дойде на власт, заяви преди време, че превръщането на "Света София" в музей е било "много голяма грешка".

Споделяне
Още по темата
Още от Общество