Съдии и адвокати отхвърлиха закона за конфискацията

Съюзът на съдиите в България поиска експертиза дали проектозаконът за конфискация на имуществото от престъпна дейност е съобразен с конституцията преди внасянето му в Народното събрание. В проекта на вътрешния министър Георги Петканов съдиите откриват текстове, допускащи възможност за злоупотреба с правомощия и нарушаване на човешки права чрез някои "инквизиционни норми". Според прокурори от ВКП законът съдържа противоконституционни разпоредби.

Адвокати и следователи също разкритикуваха закона по време на публична дискусия в хотел "Шератон", организирана от Центъра за изследване на демокрацията.

Съдиите откриха белези на закрито инквизиционно производство

Съдийската общност смята, че в момента не се налага приемане на подобен закон. Съдиите са притеснени от комбинацията на различни видове закони в един.

В закона за конфискацията е предвидено спецотделите в данъчната администрация да атакуват имущество над 60 000 лева на човек, срещу когото е образувано наказателно производство. Това е условие за съда да наложи обезпечителни мерки, а конфискация ще се постановява след като собственикът бъде осъден по НПК.

Няма да се правят списъци на престъпни босове, а ще започне "проучване" кой има присъди за престъпленията, визирани в закона, и на базата на тези списъци, ще се прави проверка на имуществото на всички осъдени за 5 години назад, обясни шефът на финансовото разузнаване Васил Киров. Отделно, на проверка ще подлежи имуществото на всеки, по отношение на който е възбудено наказателно производство за тероризъм, контрабанда, трафик на оръжие или наркотици, пране на пари и др. престъпления, чрез които се финансира организираната престъпност. Преглед ще има и за доходите на хора, чиито наказателни производства са прекратени - починали, невменяеми или с амнистия.

Конфискацията ще се постановява по реда на Гражданско-процесуалния кодекс - собственикът на имуществото ще доказва, че то е от законни доходи и когато не е в състояние се защити, то ще му бъде отнемано в полза на държавата. Смущението на гражданските съдии е, че ще вървят успоредно две процедури - наказателна и гражданска, което пък може да забави допълнително отнемането на имущество, придобито по престъпен начин.

Обезпокоително е и, че в дейността на "органите" се предвиждат правомощия, които носят белези на закрито инквизиционно производство - например чл. 20 ал.2 от проекта, смятат съдиите по повод предвидените правомощия на инспекторите да снемат писмени показания, да разпитват свидетели, събират писмени доказателства, назначават вещи лица, проверяват данъчни декларации, трансформации на имуществото и т.н.

Има опасност приложното поле на закона да се насочи само към видими признаци - "демонстрирано благоденствие", а не към дълбоките икономически основи на престъпността, се посочва в становището на Съюза на съдиите.

Нели Куцкова отбеляза, че в проекта "Петканов" съществуват вътрешни противоречия, създаващи условия за злоупотреби и сериозни нарушения на човешките права, като визира специално алинея 2 от чл.3, която предвижда производство да се образува при данни за имущество, за което "може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност".

Вместо нов закон, да се усъвършенстват действащите наредби

Куцкова декларира, че съдиите напълно споделят целите на закона, нея самата я "сърбят ръцете" да прилага такъв закон, защото сега се съдят само дребните риби, а не престъпните босове. Тя обаче изрази опасение, че когато делата влязат в съда, ще се получи взаимно блокиране от различни закони и на практика новият закон ще се окаже неефикасен.

И сега Наказателният кодекс предвижда след като лицето бъде осъдено, да му бъде конфискувано имуществото, заяви съдийката. Според нея не е необходим нов закон, а трябва да се допълнят и усъвършенстват действащите наредби. Тя отбеляза, че досега и следствието, и МВР, и прокуратурата се насочват най-вече към доказване на престъплението, а не към установяване имущественото състояние на подсъдимия, което може да бъде иззето по Глава 3 от Закона за собствеността на гражданите.

Тази уредба не е достатъчна, контрира вътрешният министър Георги Петканов. Според него новият закон ще блокира възможността подсъдимият да се освободи от незаконните си активи по време на процеса срещу него преди произнасяне на присъдата. Сега се отнема имуществото, ако е принадлежало на виновния и ако е предвидено изрично в НК, обясни вътрешният министър. Конфискацията по НК засяга законно придобитото имущество на виновния и това е санкция, а в проектозакона става дума за възстановяване на имущество, което се притежава на незаконно основание, каза още Петканов.

Съдиите настояват за прецизиране на закона преди гласуването му в парламента, за да не бъдат открити противоречия с действащи разпоредби в хода на прилагането му.

Третите лица и съда са с нарушени права, според адвокатите

Адвокат Георги Атанасов разкритикува проекта, който не гарантира правата на трети лица в сделки, извършени през проверявания период с имущество, придобито от престъпна дейност на друго лице. Необходимо е да се предвиди обезщетение за тях, допълни Атанасов. Според него законът абсолютно неглижира третите лица, които всъщност не са обект на проверката и са с ограничени права на защита при обърната презумция "виновен до доказване на противното".

Да се засегнат и приватизираните предприятия

Законът за конфискация да засегне и приватизираните предприятия, като се предвиди развалянето сделки, финансирани с мръсни пари, предложи независимият депутат Румяна Георгиева при обсъждането на проекта в парламента. Според Георгиева законът няма да постигне търсения ефект, ако на хората, натрупали средства от престъпна дейност им бъдат отнети само апартаментите и колите, а не се посегне на бизнеса им. Публична тайна е, че значителна част от приватизацията е осъществена от кредитни милионери или лица от силовите групировки, мотивира се Георгиева. Петканов подкрепи идеята, ако парламентът я гласува.

Атанасов атакува и чл. 5, който предвижда отнемане на имущество, придобито 5 години назад от началото на престъпната дейност. Забраната за обратното действие на закона важи за наказателното право, а с решение на Конституционния съд е даден отговор на този въпрос, отговори Петканов.

Драстично са нарушени и правомощията на съда, смята Атанасов. Има доказателствени презумпции, които съдът не може да не съобрази, а от друга страна се ограничава правото му да разчита по свое усмотрение доказателствата, посочи Атанасов и допълни, че в проекта е изместена доказателствената тежест и не се дава възможност на съда да вземе решението по свое усмотрение.

Според Петканов обаче, съдът има правомощието да обяви, че искането за отнемане е неоснователно.

Неоснователно е и изискването на закона, според Атанасов, проверяваното лице да заплати разноските по производството при отнемане на имуществото.

Георги Атанасов обяви, че адвокатите не приветстват създаването на специален закон за конфискация и одобряват взаимстването на френския модел, който урежда проблема чрез правни норми в НК. Петканов посочи като аргумент за избора на ирландския модел факта, че съдът в Страсбург допуска този тип гражданско производство.

Законът няма да отговори на обществените очаквания

Зам. директорът на Националната следствена служба Румен Георгиев заяви, че следствието приветства идеята за такъв закон, но се присъедини към искането на съдиите за правна експертиза. Според него законът няма да отговори на съществена част от големите обществени очаквания за справедливост. "В България проблемът е по-специфичен, защото по време на прехода организираната престъпност генерира голямата част от държавната собственост и ако обществото се надява на справедливост спрямо първия натрупан милион, този закон не може да гарантира това", каза Георгиев и допълни, че по-голямата част от неоснователното обогатявне през преходния период не е свързано с закононарушения. Според него обаче упреците, че новият проект за закон е вид рекомунизация и ренационализация, са неоснователни.

Представители на Върховна касационна прокуратура алармираха за наличие на противоконституционни разпоредби като тази, предвиждаща въвеждането на срокове за правото на защита от конфискация - в рамките на 14 дни от проверяваното лице ще се изисква да попълни декларация за имотното си състояние и източниците на доходи.

Петканов: Арбитър ще е съдът

При представянето на основните акценти в проектозакона на МВР, министър Георги Петканов изтъкна, че законът създава условия за пресичане на възможностите за облагодетелстване от незаконна престъпна дейност и предотвратява възможността за извършване на нови престъпления. Чрез него се създава механизми за упражняване на принуда от страна на държавата, а мерките ще се изпълняват от специални звена в данъчната администрация.

При обезпечителните мерки и отнемането на имуществото арбитър е съдът, който взема решението, подчерта Петканов. Според него законът има възстановителна, регулираща и превантивна функции и ще предотврати преминаването на мръсни пари в икономиката.

Законът има гражданско-процесуален характер, защото обект в него е имуществото, което не е включено в наказателното право, каза Петканов.

Председателят на вътрешната комисия в парламента Владимир Дончев се обяви в подкрепа на проекта, но с уговорката, че крайният продукт ще изисква сериозно експертно участие и доста време.

Упреците бяха отправени на кръгла маса в присъствието на експерти от Франция, Испания и Ирландия.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?