По повод недоволството срещу глобите за катастрофи с пострадали

Съдии припомниха, че НС е отговорно за законите, а МВР – за превенцията на пътя

Самоцелното увеличаване на наказанията не води до намаляване на инцидентите, смята ССБ

Съдии припомниха, че НС е отговорно за законите, а МВР – за превенцията на пътя

Наказателният кодекс (НК) регламентира, че когато неосъждан шофьор е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на някого, но не е нанесъл имуществени щети, той трябва да бъде освободен от наказателна отговорност и да бъде глобен.

Това припомнят в четвъртък от Съюза на съдиите в България (ССБ) по повод ескалиралото обществено недоволство срещу Пловдивския окръжен съд, който преди седмица замени условните присъди на гръцкия студент Христос Боскос и българина Васил Калев с глоби от по 5000 и 2000 лева.

Двамата предизвикаха катастрофа на 19 май м.г., вследствие на която колата на гърка прегази 16-годишната ученичка Катерина Матеева, която в този момент стояла на автобусна спирка. При сблъсъка колата ма Боскос се е движела с 98 км/час, въпреки, че той е шофирал в центъра на Пловдив.

Обвиняемите бяха осъдени условно на първа инстанция, но Пловдивският окръжен съд ги освободи от наказателна отговорност по чл. 78А от НК и им наложи административни наказания. Това предизвика граждански протест срещу съда.

"Приложението на закона в тази му част е задължително за съда и той няма право на преценка в случай на такова обвинение дали е обществено приемливо освобождаването на виновния от наказателна отговорност, независимо от броя на уврежданията, съставляващи средна телесна повреда, както и независимо от възрастта и уязвимостта на пострадалото лице, нито от наличието или липсата на наложени санкции на обвиняемия водач за нарушения на правилата за движение по реда на Закона за движение по пътищата", посочват още от ССБ по повод случая в свое отворено писмо до медиите.

Съдиите добавят, че именно заради задължителния характер на тази разпоредба от закона "общественото усещане за липса на справедливост при прилагане на закона не следва да е основание за отправяне на критики и обвинения към съда, доколкото той няма властта да определя съдържанието на законите, нито да ги променя или да се отклонява от тях".

От съдийския съюз използват случая, за да коментират и поредните спешни промени в Закона за движение по пътищата, инициирани лично от премиера Бойко Борисов с цел да се криминализират гонките по пътищата. Според магистратите въпросните предложения за поправки се изготвят "при условията на конюктурност и спешност" без да се има предвид, че "осигуряването на спазването на правилата за движение е въпрос преди всичко на превенция, на осъществяване на ефективен пътен контрол и на навременно прилагане и неотменимост на действащите санкции".

"Самоцелното увеличаване на размера и вида на наказанията не допринася за намаляване на броя на произшествията и това е лесно установимо от прегледа на броя и характера на правените до настоящия момент законодателни изменения и съпоставянето им със статистиката за пътни инциденти с пострадали от тях лица. За последните пет години Законът за движение по пътищата е изменян и допълван двадесет пъти, а преди по-малко от месец бяха обнародвани промени в Наказателния кодекс, с които се увеличиха наказанията за извършителите на транспортни престъпления", посочват още съдиите, препращайки отговорността за нарастващия брой катастрофи към МВР, в чийто функции влиза и пътният контрол.

Подобно мнение за случая в Пловдив изразява и председателят на местния Окръжен съд Веселин Хаджиев, който също цитира разпоредбата на чл. 78А от НК, регламентираща за извършителите на престъпления по непредпазливост с чисто съдебно минало глоба от 1000 до 5000 лв.

"В случая съдебният състав е направил точно това. Съдът е призван да брани закона и да го прилага така, както е разписан. В тази връзка недоволството, което отприщи решението на съда сред гражданите, следва да бъде насочено към законодателя и промяна на Наказателния кодекс", заявява той пред "24 часа".

Според него "разминаването е между закона и реалната действителност – обикновено законодателят урежда обществените отношения, обличайки ги в правни норми, като при промяна на тези отношения би следвало законодателството да се променя бързо и динамично в съответствие с нуждите на обществото".

"В конкретния случай мога да допълня, че съчувствам на пострадалата Катерина Матеева и семейството ѝ, като усилията на всички нас трябва да бъдат насочени към иницииране на адекватна промяна в закона, за да не остава обществото с усещане за липса на справедливост", обобщава съдия Веселин Хаджиев.

Споделяне
Още по темата
Още от България