Съдиите във върховните съдилища да могат да предлагат кой да им е шеф

Съдиите от Върховния касационен и Върховния административен съд да могат да издигат кандидатури за свой ръководител. Това предложение са направили във вторник членовете на Висшия съдебен съвет Калин Калпакчиев и Камен Иванов. Двамата искат номинираните от съдиите кандидати задължително да станат част от конкурса за тези две ключови позиции в съдебната система. Информацията бе публикувана на блога на Калин Калпакчиев.

В случая предложението на членовете на ВСС ще засегне първо избора на председател на Върховния касационен съд, защото мандатът на Лазар Груев изтича през октомври тази година. Преди ден се разбра, че Европейската комисия ще следи много изкъсо този избор. Главният секретар на ЕК Катрин Дей заяви, че Брюксел държи на честен избор между достойни кандидати.

По закон номинациите за тези два поста се правят от най-малко петима членове на ВСС и от министъра на правосъдието. Нищо не пречи на магистратите, адвокатите, гражданските организации и редовите граждани да предлагат на ВСС хора за тези позиции, но техните предложения не са задължителни за разглеждане. Двамата членове на ВСС настояват съветът да приеме революционна промяна в правилата, която да направи съдиите от ВКС и ВАС реален фактор в изборите за техен председател.

Мотивите на Калпакчиев и Иванов са, че избраниците за двете ключови позиции трябва да се ползват с изключителното доверие на върховните съдии.

"Това е гаранция за високо ниво на професионализъм и интегритет, тъй като професионалната подкрепа на съдиите от върховната съдебна инстанция придава допълнителна легитимност на избора на председател", смятат двамата членове на ВСС. Според тях няма по-добра форма за създаване на доверие от въвличането на съдиите в процедурата по избор.

"Зачитането на волята на съдиите от върховните съдилища дава възможност да се избере председател, чийто авторитет е признат и безспорен вътре в съда, т.е. след провеждане на избора съответният върховен съд ще продължи да изпълнява функциите си без скандали и сътресения, които биха възникнали при избор на неподходящ кандидат. Отговорност на всяка държавна институция, включително и на ВСС, е да гарантира стабилност и приемственост в работата на институциите", се казва в мотивите на Калин Калпакчиев и Камен Иванов.

Те дават пример с Полша, където назначението на председателя на Върховния съд се извършва от президента на републиката измежду кандидатите, номинирани по време на Общото събрание на съдиите от Върховния съд. Измежду съдиите във върховните съдилища се избира техен председател още в Латвия, Люксембург, Португалия и Словакия.

В момента в магистратските среди циркулират няколко имена на близки до мнозинството във ВСС съдии, които се спрягат за фаворити за позицията на председател на ВКС. Нито един от тях обаче не е съдия във ВКС. Очаква се Съюзът на съдиите в България да проведе своя вътрешна процедура и да номинира съдия от Върховния касационен съд за позицията, но е почти сигурно, че съдебният съвет ще отхвърли това предложение.

Извън това двамата членове на ВСС предлагат допуснатите кандидати за председател на ВКС и ВАС да се изслушват от съдиите от съответния върховен съд. Те искат съдиите да могат да им поставят въпроси към кандидатите и да изразяват становища за представянето им. В момента изслушването се води само пред ВСС и има множество критики, че представянето на кандидатите по никакъв начин не се отразява на гласуването. В огромна част от случаите съветът избира предварително съгласувания фаворит на мнозинството.

Калин Калпакчиев и Камен Иванов настояват ВСС да приеме и много по-подробни правила за проверка на кандидатите, за да избегнат гафовете, които съпътстват много от важните избори в съдебната система. Двамата искат съсловните магистратски организации да бъдат ангажирани в процеса по проверка на номинираните. Накрая Калпакчиев и Иванов предлагат гласуването за шеф на ВКС да се проведе с хартиена бюлетина. Гласуването с електронната система на ВСС при избора на главен прокурор доведе до множество скандали и хвърли сянка на съмнение върху легитимността на процедурата.