2019-а, както я видя...

Съдия Нели Куцкова: Не съм оптимист, че мафията ще бъде преборена

Съдия Нели Куцкова, БГНЕС

С какво ще запомним отминаващата година, какви ще са нейните отражения в следващата? На прага между 2019-а и 2020-а Mediapool се обърна към няколко изявени личности от различни професионални сфери. Днес е редът на съдия Нели Куцкова, която правораздава в Софийския апелативен съд. Тя е бивш председател на Съюза на съдиите в България, бивш член на Висшия съдебен съвет и кандидат за вицепрезидент през 2001 година заедно с президента Петър Стоянов. Тя имаше смелостта да отговори на въпросите на Mediapool.

Ако трябва с една дума да характеризирате 2019 година, коя дума бихте избрали и защо?

Много думи ми дойдоха на ума след този въпрос и нито една оптимистична или поетична – защо ли? Спирам се на "предизвестеност" – като словесно изражение на едно дълго продължило усещане. Предизвестеност при "избора" на нов главен прокурор, на нов председател на КПКОНПИ. За съжаление, тази дума върви заедно с много други, все недобри – задкулисие, непрозрачност, неясни интереси, страх, двуличие. Въобще, богат е българският език за преживяното през отиващата си година.

С кои събития, процеси, личности или скандали ще запомните 2019 година? Какво ще е тяхното продължение или развитие през 2020 година?

Толкова много скандали се заредиха, че започнах да се обърквам кои бяха през 2019 г. и кои преди това. Много шум се вдигна около "Апартаментгейт", "Къщи за тъщи" и други подобни.

Скандално беше и поведението на министъра Данаил Кирилов и кандидат-главния прокурор Иван Гешев по време на изслушването на последния, които си позволиха да се държат по един недопустим начин към наши колеги съдии (във ВСС), избрани там от съдиите. Тяхното поведение предизвика острото възмущение на колегите в гилдията (съдийската) и над 180 съдии писмено поискаха извинение от Кирилов и дисциплинарно наказание за Гешев. Не че нещо последва, но към писмото на съдиите се присъединиха над 1400 граждани в онлайн петиция и това е много окуражаващо за нас.

За мен лично най-големият скандал на годината е, че един град като Перник най-безотговорно беше докаран до бедствено положение поради недостиг на вода.

Какво показа изборът на тандема Цацаров-Гешев през тази година? Ще донесе ли той "радост" и "богатство" и за кого?

Точно тези избори ми създадоха усещането за "предизвестеност". Със сигурност за някои ще има радост, а защо не и богатство. Не мога да ви отговоря за кои. Предлагам да наблюдаваме, то ще се види след някоя и друга година.

Не съм изпълнена с оптимизъм обаче, че ще се изскубнат корените на мафията, че огромната власт, с която тези двама господа разполагат, ще се използва само за посочените в законите цели, а не и за тормоз срещу "неудобни" хора. Много ще се радвам, ако не се окажа права. Обещавам публично да се покая, ако ме опровергаят.

С какво ви впечатли изборът на българите в годината, в която имаше местни и европейски избори?

Не се осмелявам да отговоря на този въпрос изчерпателно, защото нямам самочувствието да се правя на политолог. Като редови гласоподавател ми се иска хората да са по-активни, независимо от усещането за "предизвестеност". И да си призная, най-ме дразнят разни претенциозни изказвания от сорта "няма да им гласувам на тия".

И 2019-та имаше свой "хит" в полето на манипулациите и фалшивите новини: "Норвежците отвличат децата ни". Нарастват ли или намаляват шансовете на здравия разум срещу плашилата на национализма и популизма?

Тук отговорността е на хората със здрав разум. Те са длъжни да обясняват и то предварително, а не след като хората вече са хукнали да си прибират децата от училище. Защото човек много по-лесно вярва на лошото, а когато става въпрос и за деца, никой няма право да ги упреква. Убедена съм, че ако "здравият разум" не се мобилизира и не положи усилия за предварително осведомяване и ограмотяване на хората, плашилата съвсем ще закрият светлината. Друг е въпросът, доколко е налице необходимият здрав разум у хората с власт.

Докъде стигна българската демокрация 30 години след събитията от 1989 година?

Като сравнявам с 1989 г. – напреднахме в много отношения. През 1989 г. и в най-смелите си мечти не съм могла да допусна, че ще станем член на Европейския съюз, че ще можем да пътуваме свободно, че журналисти като вас ще ми задават такива въпроси и аз ще отговарям, без да искам разрешение от когото и да било (е, за разлика от някои други държавни структури и такива в съдебната система)!

От друга страна обаче, споделям всеобщото разочарование, че не постигнахме това, за което мечтаехме. И по-специално в моята област. Защото докато ни приемат в ЕС, политиците много се стараеха да изпълняват европейските изисквания за независимост на съда, за свобода на словото. А в последните години се наблюдава все по-неприкрит стремеж за подчиняване на съда на неясни интереси, за задушаване на свободното и критично мислене – включително и в нашата система. Все ми идва на ум старата поговорка "Изтъкахме си платното и ритнахме кросното". Дано това кросно не ни сцепи главите някой ден. Който не знае какво е кросно – това е голямо и тежко огладено дърво, част от тъкачния стан.

Вашите очаквания, надежди, страхове за 2020 година?

Anchor Аз съм непоправим оптимист – почти до глупост. Затова вярвам, че рано или късно умните и почтени хора ще успеят да надвият арогантното невежество. Но не очаквам да стане още през 2020 г., дълго време ще мине. Страховете ми са свързани най-вече с това, за което ме питахте по-горе - нарастващият популизъм и злоупотреба с тревогите на хората.

Споделяне

Още по темата

Още от Интервюта

Нужно ли е писмено споразумение за новото правителство?