Съдия Павлина Панова назначена за зам.-шеф на Върховния касационен съд

Съдия Павлина Панова

Висшият съдебен съвет (ВСС) назначи в четвъртък съдия Павлина Панова за зам.-председател на Върховния касационен съд (ВКС) и ръководител на Наказателната колегия в съда. Членовете на съвета гласуваха предложението на шефа на ВКС проф. Лазар Груев с 21 гласа “за” и един “въздържал се”.

Съдия Панова доскоро беше най-младият магистрат във Върховния касационен съд. Това се промени, след като Красимир Влахов бе избран за съдия във ВКС и председател на гражданското отделение на съда.

През 2009 година Павлина Панова бе определена от правителството за български съдия ad hoc в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Позицията означава, че Панова замества титуляра Здравка Калайджиева, когато тя си прави отвод по определени дела, защото е ангажирана и като адвокат.

Павлина Панова е родена през 1967 година. Специализирала е право, съдебна практика и сътрудничество по наказателни дела в Трир, Германия, Хага и Европейския институт за публична администрация в Люксембург.

Кариерата ѝ на магистрат започва като прокурор в Софийската районна прокуратура, но след това става съдия в Софийския районен съд. Преминава през всички стъпала в системата - Софийския градски съд и Софийския апелативен съд, а от март 2007 година е назначена за съдия във Върховния касационен съд.

От 1999 г. до 2006 г. е хоноруван асистент по наказателен процес в Софийския университет, а от 2000 година е преподавател към Националния институт на правосъдието по програмите за основи на европейското право, наказателноправно съдебно сътрудничество и права на човека. През юни 2007 година е избрана от ВСС за български съдия в Съвместния общонадзорен орган на Евроджъст в Хага.

Съдия Панова ще заеме мястото на Гроздан Илиев, който неотдавна попълни парламентарната квота в Конституционния съд (КС), след като съставът му остана непълен от ноември м.г. покрай скандала около избора на бившия зам.-председател на Върховния административен съд (ВАС) Венета Марковска.

Президентът Росен Плевнелиев безпрецедентно бойкотира клетвата ѝ, след като тя категорично отказа сама да се оттегли заради множеството съмнения за конфликт на интереси и упражнен от нея натиск над ръководството на МВР заради арест на приятеля ѝ Георги Георгиев през януари 2010 г.

До номинацията на Гроздан Илиев се стигна, след като експремиерът Бойко Борисов даде “карт бланш” на СДС да излъчат номинация. Партията неуспешно опита първо да издигне кандидатурата на бившия президент Петър Стоянов, но депутатите от Синята коалиция масово отказаха да изпълнят повелята на лидера на СДС Емил Кабаиванов. Причината бе, че не искаха да се съобразят с волята на Борисов.

Последва номинация на бившия зам.-шеф на Апелативната спецпрокуратура Галя Гугушева, чиято кандидатура бе издигната в парламента от независими депутати, отцепници от “Атака”. Обвинителката обаче също не сполучи като кандидат-член на КС заради множество съмнителни финансови схеми в семейството ѝ, които бяха публикувани в медиите след издигането ѝ.

В крайна сметка номинацията ѝ бе оттеглена по заръка на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов и НАП започна детайлна проверка на финансовото състояние на семейството ѝ. Тогавашният и.д. главен прокурор Бойко Найденов разпореди Инспекторатът към ВКП да провери изцяло работата ѝ. Резултати все още не са обявени. Затова и ВСС прецени, че тя не е уронила престижа на съдебната власт и не образува дисциплинарно производство срещу нея.

Споделяне
Още от България

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?