Съдия Йонко Грозев: Влиянието на главния прокурор осигурява и комфорт на управляващите

"Нежеланието за реформата на прокуратурата е видимо. Причината е в голямото влияние на прокуратурата върху управлението на съдебната система в България и влиянието на главния прокурор в частност. Това влияние осигурява политически комфорт на управляващите, но създава проблем от гледна точка на независимостта на съда и върховенството на закона". Това коментира в интервю за Mediapool съдията в Европейския съд по правата на човека в Страсбург Йонко Грозев. Въпросът за реформирането на българската прокуратура е част от голямата тема за гарантирането на върховенството на закона в страната, което е в интерес на всички български граждани и развитието на икономиката, казва съдия Грозев, който по-рано бе адвокат по редица ключови български дела пред Европейския съд и ръководител на правната програма на Българския Хелзинкски комитет.

Съдия Грозев, вероятният бъдещ главен прокурор обеща прокуратурата да става все по-медийна и открита към обществото. Предвид традициите на прокуратурата и МВР в тази област, очаквате ли повече дела срещу България пред съда в Страсбург?

Всичко зависи от това как бъдещият главен прокурор разбира тази медийност. Европейският съд по правата на човека има много решения, включително и по отношение на България, в които установява нарушение на презумпцията за невиновност заради изказванията на вътрешния министър, на прокурори и други участници в наказателното производство. Спазването на презумпцията за невиновност е задължително не само по отношение на Конвенцията за защита правата на човека. Тя е основен белег за цивилизованост. Произнасянето за вината на едно лице трябва да бъде направено с влязла в сила присъда, а не с медийни публикации в началото на делото. В този смисъл медийността е сериозен инструмент, който може да доведе до изкривявания.

Другият проблем е избирателното представяне на информацията по делото. Дори да няма преки твърдения за извършено престъплението, избирателното представяне на информацията може да създаде превратна представа за виновността на едно лице. Добрите практики в развитите демокрации изискват много внимателно информиране на обществеността по висящи производства. Изнасянето на отделни доказателства е практика, която би могла да бъде проблемна.

Правосъдният министър предлага главният прокурор да бъде разследван от подчинен прокурор. Това ще прекрати ли недосегаемостта на главния прокурор? Има ли това тази реформа някакъв смисъл?

Необходимостта от реформа беше породена от решението на Европейския съд по делото "Колеви срещу България". Делото обсъжда невъзможността да бъде разследван тогавашния главен прокурор Никола Филчев и доведе съда до заключение, че държавата не е изпълнила задължението си да проведе ефективно разследване на извършено престъпление (в този случай на убийство – б.р.). Европейският съд установи нарушение на България, защото главният прокурор е на върха на пирамидалната структура на централизираната прокуратура. Всички в тази институция са длъжни по закон да изпълняват указанията на главния прокурор. Той има сериозни правомощия по отношение на разследванията, но има и административна власт. На върха на българската прокуратура стои главният прокурор, което прави проблемно разследването му от който и да е прокурор. Без значение къде този прокурор се намира в йерархията. За да се отговори на този проблем, следва да се създаде процедура, в която външен за прокуратурата орган да може да започне и проведе наказателно разследване. Тази възможност трябва да е обезпечена и с необходимия за това ресурс.

Само една такава възможност би отговорила на реалния проблем, който е намерен по делото "Колеви срещу България". Такъв проблем няма с председателите на двете върховни съдилища, защото при тях няма подобни институционални зависимости. Всеки един прокурор би могъл да ги разследва, без да има съмнения за пристрастност. Необходимостта разследващият да бъде независим от разследвания е нещо, което Европейският съд е установявал по отношение на много различни дела, най-често във връзка със случаи на полицейско насилие. Това е приложение на принцип, който е залегнал трайно в практиката на съда към конкретната българска ситуация.

Контратезата на правосъдния министър е, че съдиите също са в зависимост от шефа на Върховния касационен съд? Макар че наскоро районен съдия осъди Лозан Панов за неподадена имущесвена декларация.

Очевидно не е същото. За разлика от прокуратурата, която е единна и централизирана институция, съдът не е такава. Съдът има хоризонтална структура. Висшият съдебен съвет има административни правомощия по отношение на съдиите, но това не са правомощия на председателите на върховните съдилища. Независимостта на съда е гарантирана и от процедурата, която е публична. Съдията е длъжен да прилага закона по съвест и никой не може да му дава указания за разлика прокурорите.

Очаквате ли българските власти наистина да изпълнят препоръките на Венецианската комисия този път?

Изпълнението на решението "Колеви срещу България" е задължение за държавата заради ангажимента, който България е поела към Съвета на Европа и заради подписаните международни договори. Държавите са длъжни не само да плащат обезщетенията, но и да прилагат общите мерки, които съдът изисква от тях за предотвратяване на бъдещи нарушения. Ако България иска да бъде член на Съвета на Европа с всичките следващи от това позитиви за държавата, тя не може да си позволи да не изпълнява решение на съда.

Очевидно е, че четвърто правителство не желае да изпълни решението на съда. Как си обяснявате това нежелание?

Нежеланието е видимо. Причината е в голямото влияние на прокуратурата върху управлението на съдебната система в България и влиянието на главния прокурор в частност. Това влияние осигурява политически комфорт на управляващите, но създава проблем от гледна точка на независимостта на съда и върховенството на закона. Проблемът е отвъд конкретното дело. Въпросът е за гарантирането на върховенството на закона в страната, което е в интерес на всички български граждани и развитието на икономиката.

Политическа фигура ли е главният прокурор в България?

Има неизбежен политически елемент в тази фигура, но не в смисъла на партийна политика, а при осъществяването на управленските политики на прокуратурата. Тя повдига обвинения и извършва разследванията на престъпленията. Структурата на престъпността във всяка една държава позволява сериозна дискреция за това какъв тип престъпления да бъдат разследвани и върху какво да се постави ударението. Прокуратурата неизбежно осъществява наказателна политика и в този смисъл тя е политическа институция, защото осъществява публична политика. Това е едната част от въпроса. Другата е, че прокуратурата, имайки такива сериозни правомощия, неизбежно влияе върху политическия процес със своите действия. Кога и как тя предприема действия може да има сериозно отражение върху политическия процес. Точно, защото е толкова сериозен актьор, тя трябва да бъде поставена в положение на контрол и баланс с другите държавни власти. Това е механизмът, който в България липсва.

Българската прокуратура е структурирана по един уникален начин. Просто няма възможностите за останалите власти да реагират на нейните действия институционално и да осъществяват някакъв институционален контрол. Един сравнителен анализ прокурорските институции в другите страни показва, че там другите власти – законодателна и изпълнителна, имат някакви правомощия по отношение на прокуратурата. В част от европейските държави, например, изпълнителната власт има право да освободи главния прокурор. В други държави тя има думата при назначаването му. Отговорност за балансиране на това правомощие имат парламента и медиите. Именно в упражняването на тези правомощия се търси баланса между независимостта на прокуратурата и нейната отчетност. Прокуратурата има правомощия, които могат да влияят върху политическия живот в страната и заради това е необходимо да има съответните механизми за баланс.

Има ли политическа употреба на защитата на правата на човека в България, както обяснява прокурор Иван Гешев?

Европейският съд по правата на човека е установявал нарушения, какво по отношение на лица, които са били подсъдими, така и по отношения на жертви на престъпления. България много често е съдена от жертви на престъпления, които не са получили ефективно разследване и защита. Дали има политическа употреба на права? Защитата на човешките права повдига политически въпроси и това е напълно естествен процес в една демократична държава.

Покрай съдебен казус с предсрочно освободен затворник бяха направени множество политически искания, включително за забрана на съдийски организации. Усеща ли се промяна на атмосферата в София?

Призивите за закриване на организации, особено на организациите на съдиите, са тревожни. Това, което съдът гарантира - равното прилагане на закона, е основна придобивка за всеки един български гражданин. Подкопаването на независимостта на съда, включително на възможността съдът да преценява по закон и съдебна практика, е атака срещу правата на всеки един българин. Това е развитие, което за съжаление може да бъде оценено единствено в негативна светлина.

Отпадането на мониторинга на ЕК полезно ли е за България?

Не. Аз не мисля, че ще намерим български гражданин, който ще каже, че България няма проблем с върховенството на закона и борбата с корупцията. Всяка една помощ отвън, която ни позволява да дефинираме проблемите и да определим приоритетите си, е добре дошла. Затова аз не разбирам защо отпадането на този мониторинг е приоритет за България.