Съдия заведе дело за неизплатено възнаграждение за неделно дежурство

Делян Дилков от Софийския районен съд (СРС) е завел иск срещу съда и срещу Висшия съдебен съвет (ВСС) заради неизплатено възнаграждение за неделно дежурство, съобщава сайтът "Правен свят".

Основният въпрос по този казус е дали, когато дежури през уикенда, съдията просто е на разположение при необходимост или задължително трябва да стои в съда, дори и да не разгледа нито едно дело, какъвто е бил случаят с Дилков.

Магистратът претендира сумата от 207.28 лева, която твърди, че му се дължи за 21 февруари м.г., когато е бил дежурен, но в районния съд така и не е постъпило дело за разглеждане. Въпреки това той е бил на работното си място, което се потвърждава от присъствената книга на охраната.

Съдия Дилков обаче не е получил възнаграждение за дежурството си заради указания на ВСС от 2003 г., според които увеличеното възнаграждение за дежурство се смята на базата на действително отработените часове, през които съдията е разглеждал дела.

Магистратът обаче твърди в исковата си молба, че изпълнението на задължението на дежурния съдия изисква от него да присъства на работното си място, а това дали ще постъпят дела, какви и колко няма как да бъде предвидено.

Той се позовава и на практиката на Съда на Европейския съюз, според която "разграничителният критерий е дали по време на дежурство работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на мястото, определено от работодателя, като е без значение обективно съществуващата "неактивна" част от дежурството – период на оперативна готовност, при която е необходимо физическото присъствие на съответния служител на работното му място".

След два отвода на съдии от СРС – Върбан Сучков и Ваня Тотолакова, делото на Делян Дилков вече е при съдия Ивета Антонова и предстои тя да го насрочи. 

Отговор на исковата молба в срок е пристигнал само от ВСС. Именно съветът е сочен като главен ответник по делото, а СРС – като евентуален. Позицията на съвета е, че той не е работодател на съдията и няма как делото да се води срещу него. По съществото на спора от ВСС защитават като правилна позицията на съвета от 2003 г. 

"Указанията на ВСС за полагане и заплащане на извънреден труд в органите на съдебната власт са съобразени с действащото законодателно уреждане на дежурствата. Взетото в решение по т. 5.2 от протокол №2 от заседанието на ВСС, проведено на 15 януари 2003 г., е правилно, тъй като времето на дежурство съдържа в себе си и неактивна част", пише в отговора на ВСС по делото, цитиран от "Правен свят".