Съдията по делото "САПАРД" си направи отвод

Пламен Панайотов, определен за председател на състава на Специализирания съд, разглеждащ особено интересното за Брюксел дело за източване на 7.5 млн. евро от програма САПАРД срещу Марио Николов и още седем души, си направи отвод в понеделник. Така процесът ще трябва да бъде разпределен на друг магистрат, за да тръгне по същество.

Отвеждането на съдия Панайотов стана по искане на защитата на подсъдимите, която представи доказателства, че като обвинител в Софийската градска прокуратура (СГП) преди години той е изисквал доказателства от този казус, за да ги приложи по друго разследване и да се произнесе по тях.

Проблемът в случая е, че законът изрично регламентира всяко дело да се разглежда от безпристрастен и независим съд, а фактът, че Панайотов вече веднъж е анализирал част от доказателствата по случая като прокурор, категорично се приема за основание за отвод.

Именно по тази причина, когато съдиите разглеждат искане за промяна на мярката на подсъдим по дадено дело, на тях им е забранено да обсъждат материалите по същество, тъй като се приема, че всяко изразено мнение е знак, че магистратът предварително е решил изхода от процеса.

Съдията се оказа и съден от Марио Николов за клевета

В случая с Панайотов адвокатът на Марио Николов – Менко Менков, се беше презастраховал, като успоредно с доводите си за прокурорското минало на съдията, посочи като основание за отвод дело за клевета, заведено от клиента му на 22 януари т.г. По него Николов съди Панайотов за негово изявление пред Mediapool от март 2009 г., в което тогавашният обвинител заявява, че бизнесменът е уличен в схема за източване на ДДС.

Впоследствие обаче въпросното разследване за ДДС измами е изпратено в Пловдивската окръжна прокуратура и по него Николов така и не получава обвинения. Близо 5 години по-късно бизнесменът решава да претендира обезщетение от 23 000 лева от Панайотов, като искът е заведен само няколко седмици, след като става ясно, че именно той е определен за съдия-докладчик по делото "САПАРД".

Въпреки че става въпрос за очевиден адвокатски трик за подсигуряване на отвода на съдията, самото наличие на гражданско дело, заведено от подсъдим срещу съдията по процеса му е абсолютно основание казусът да бъде разпределен на друг магистрат. В противен случай е почти сигурно, че крайното решение на съда, каквото и да е то, ще бъде отменено от някоя от горните две инстанции.

Именно разследването, което Панайотов коментира пред медиите през март 2009 г., е било поводът той да изиска от тогавашния си колега и настоящ наблюдаващ прокурор по делото "САПАРД" Андрей Андреев част от доказателствата по случая, за да ги приложи в производството за данъчни измами. Това стана ясно от няколко справки от СГП, предоставени на спецсъда от адвокат Менков.

Според прокурор Андреев искането за отвод е неоснователно, тъй като "всеки може да заведе иск срещу председателя на състава и така да си избере удобен съдия". Освен това той посочи, че от представените от защитата справки от СГП не ставало ясно, че въз основа на изисканите от Панайотов доказателства впоследствиe са били повдигнати обвиненията по казуса.

Самият Панайотов заяви в определението си, с което се отведе от делото, че когато бил определен за съдия-докладчик по "САПАРД", нямал спомен, че преди години се е произнасял по материали от производството като прокурор. По думите му това е и единственият аргумент, да си направи самоотвод.

Съдията сериозно се възмути от факта, че Марио Николов е завел дело за клевета срещу него и подобно на прокурор Андреев заяви, че това е "опит за подпор за избор на съдия", отбелязвайки, че подобно поведение на защитата е точно толкова неприемливо, като това делото да не бъде разгледано от безпристрастен съд. Панайотов на няколко пъти подчерта, че този подход на подсъдимия "трябва да бъде пресечен в зародиш".

Защитата неуспешно поиска връщане на делото

Преди да се стигне до искането за отвод защитата на Николов поиска делото да бъде прекратено и върнато на прокуратурата заради множество допуснати неясноти и противоречия в обвинителния акт.

Това стана по време на третото поредно заседание на спецсъда, в което той неуспешно пробва да даде ход на разглеждането на казуса по същество. Предишните два опита се провалиха по вина на съда, тъй като половината от общо осмината подсъдими се оказаха нередовно призовани, а и никой от тях не бе получи препис от обвинителния акт в задължителния 7-дневен срок преди първото заседание.

В понеделник всички условия за даване ход на делото вече бяха налице, но адвокатът на основния подсъдим Марио Николов – Менко Менков, направи дълго изявление, в което обясни, че нито един от пороците на разследването, установени от Софийския апелативен съд (САС) още през август 2012 г., не е бил отстранен.

Юристът цитира част от обвинителния акт, в която се твърди, че подсъдимите "са осъществили перманентен цикъл на износ и внос на употребявани машини". По думите му обаче липсват данни за това какви точно машини и на каква стойност са били изнесени, а след това внесени обратно в България, нямало и обяснение коя фирма е извършила транспортирането им, както и от кого е поръчано то.

Според Менков прокуратурата не е изяснила и на какво се основава твърдението ѝ, че едни и същи употребявани машини първо са били изнесени, а след това внесени, както и каква е била действителната им цена, след като в обвинението се твърди, че пред Държавен фонд "Земеделие" техниката е била представена със "завишена" стойност. Адвокатът на Николов добави още, че не става ясно как разследващите са определили времевите периоди, за които са повдигнали обвинения на различните подсъдими.

Според Менков не е ясно също как точно Марио Николова, Радмил Петров и Петя Хаджииванова са се сдобили незаконно с част от субсидията, за която прокуратурата твърди, че е източена при положение, че никой от тримата няма документална връзка с посочените по делото фирми.

По думите му също толкова неясно е и защо разследващите са посочили, че организираната престъпна група е действала на територията на няколко града в България, но изобщо не са изяснили какво точно се е случвало в София, Шумен и Ямбол, включени в обвинителния акт.

Адвокатът на Николов отбеляза и че в продължение на почти година и половина, от август 2012 г., когато САС оправда всички подсъдими и върна казуса на прокуратурата, до декември 2013 г., когато той бе внесен в спецсъда, наблюдаващият прокурор по делото Андрей Андреев бил работил по него не повече от седмица.

Причината е, че през цялото това време материалите по делото са били в Градската прокуратура, където Андреев не работи отпреди август 2012 г., обясни Менков. След което иронично добави, че и затова смята, че повторното внасяне на обвинителния акт не е извършено по вътрешното убеждение на обвинителя, а е "пореден опит наказателното производство по това дело да продължи на инат".

Юристът на няколко пъти подчерта, че всички изброени пороци в обвинителния акт са констатирани от Апелативния съд, с чието решение от лятото на 2012 г. са били дадени задължителни указания към прокуратурата да ги отстрани, но това така и не е направено. Дори напротив – обемът на обвинителния акт значително е намалял – от около 220 на 140 страници.

В отговор на критиките от защитата прокурор Андреев отбеляза кратко за протокола, че искането ѝ не е основателно, тъй като указанията на САС били изпълнени. Добави и че явно такова е и мнението на спецсъда, след като е насрочил делото с този обвинителен акт, а не го е върнал за прецизиране.

В крайна сметка обаче съдия Панайотов отхвърли искането за връщане на казуса на прокуратурата, като отбеляза, че в обвинителния акт достатъчно конкретно са посочени отделните обстоятелства и всичко останало е въпрос на доказване по време на разглеждането на процеса по същество.

Крах след крах за прокуратурата

По това дело бизнесменът Марио Николов бе осъден на първа инстанция на 12 години затвор, съпругата му Мариана Николова също бе призната за виновна и осъдена на 5 години затвор, а различни осъдителни присъди получиха останалите подсъдими – Ана Шаркова, Лазарина Георгиева, Иван Иванов и Валентин Ангелов. Осъден на първа инстанция с тях бе и Григор Главев, но той почина преди делото да приключи окончателно. Двама бяха оправдани - Радмил Петров и Петя Хаджииванова.

След това обаче Софийският апелативен съд отмени всички присъди и върна казуса на прокуратурата заради допуснати съществени процесуални нарушения - противоречия, неясноти и пропуски при изготвяне на обвинителния акт. В мотивите си САС остро разкритикува и първоинстанционното решение, произнесено от настоящия председател на Върховния административен съд Георги Колев, посочвайки, че в него буквално са били преписани цели пасажи от обвинителния акт.

След това фиаско претърпя и делото за пране на пари, където подсъдим е и бизнесменът Людмил Стойков, който, според обвинението, е създал престъпна група, ръководена от Марио Николов, за пране на пари на над 12.8 млн. лева, отклонени от САПАРД.

Стойков бе оправдан и на първа инстанция по втория казус, но ефективни осъдителни присъди получиха останалите подсъдими - Марио Николов, Марияна Николова, Ана Шаркова, Иван Иванов и Валентин Ангелов. Това дело не успя да тръгне повече от две години на втора инстанция и, след като най-сетне това се случи през 2012 г., САС оправда всички подсъдими.

Голям скандал последва и след като прокурорът Стойчо Ненков оттегли протестите срещу оправдателните присъди точно на Марио Николов и Людмил Стойков. Той бе обвинен в престъпление срещу правосъдието. Успоредно с това двамата германски граждани Улрих Райзахер и Михаел Енгелхард бяха осъдени за участие в схемата, но се оказа, че родните разследващи не са използвали достатъчно ефективно доказателствата, събрани от немските им колеги.

По тази причина прокуратурата възнамеряваше да изчака с повторното внасяне на делото за източване на 7.5 млн. евро от САПАРД в съда, докато Върховният касационен съд не са произнесе по искането за възобновяване на другия процес – за пране на пари. Идеята беше двата казуса да се обединят, за да могат да се ползват доказателствата, по пример на германските разследващи. Това обаче не успя да се случи, тъй като подсъдимите за източването се възползваха от правото си да поискат делото им да се гледа или да бъде прекратено заради навършване на 2 години от привличането им като обвиняеми.