Тези дни в медиите се появи информация, че председателят на Върховния административен съд (ВАС) Константин Пенчев питал съдиите в съда, дали гражданите с наложени от МВР ограничения за напускане на страната, заради наличие на техни парични задължения, могат свободно да пътуват в страните от Европейския съюз.
Причината за това питане бил фактът, че по множеството дела на граждани против такива забрани за напускането на страната, едни съдии уважавали жалбите на гражданите (т.е. отменяли заповедите на МВР), други съдии не ги уважавали.
Този на пръв поглед несъществен случай от нашата екзотична обществено – политическа действителност разкрива един от основните проблеми на нашата правосъдна система, а именно проблема със съдийския произвол.
След периода на произвола на мутрите, който приключи през 1997г., страната ни плавно навлезе в обществени условия на произвол на магистратите. Той се налага от корумпирани магистрати, които за съжаление стават все повече като количество и оформят цялостния облик на правосъдната ни система.
Всичките външни наблюдатели констатират, че българската правосъдна система е неефективна и корумпирана. Това е известно и на българските граждани.
Когато се говори за този сериозен обществен проблем, почти никога не се посочват конкретните причини, довели до установяването и поддържането на настоящия магистратски режим.
Използването на термина "режим” не е пресилено, защото за разлика от останалите държавни власти, чиито представители могат да бъдат сменяни на избори, магистратите ни се избират до живот.
Един от основните проблеми в съдебната ни система е неправилното разбиране и прилагане на принципа на независимостта на магистратите.
У нас тази независимост се разбира като гарантирана от закона свобода на магистратите, в резултата на която те могат да пишат каквото си поискат в издаваните от тях съдебни актове.
При сегашното положение в България всеки магистрат може да реши всеки конкретен случай както си поиска, без да се съобразява със закона и съдебната практика. За такъв произвол не може да се търси никаква отговорност, защото независимостта на нашите магистрати е поставена над закона.
Питането на Константин Пенчев онагледява тази наша тъжна и жалка действителност.
Група висши държавни магистрати от ВАС са решили при извършване на своята работата като съдии да не спазват и да не прилагат законите. Това е станало причина председателят на съда да пита тях и останалите съдии, които спазват законите, кое е правилно: да се спазват и да се прилагат законите или да не се спазват и да не се прилагат.
За какво става въпрос?
В Закона за българските лични документи (ЗБЛД; чл.76) има остатъчни разпоредби от социалистическото ни законодателство, които ограничаваха гражданите да пътуват свободно. Това на практика може да стане по различни причини, като напоследък, поради задълбочаването на икономическата криза, най – често се използва наличието на някакво парично задължение към кредитор.
Когато някой дължи над 5 000 лева (а често и под тази сума, към която обаче се добавят огромни лихви, неустойки и такси), кредиторът може да поиска от МВР да ограничи правото му да пътува свободно извън рамките на страната.
Освен, че са анахронизъм, тези наши остарели законови разпоредби са и в грубо противоречие с правото на ЕС, и по точно с разпоредбата на чл.27 от Директива 38/2004г. на общността.
С тази разпоредба от европейското законодателство се въвежда изрична забрана за страните членки да налагат каквито и да е ограничения за свободата на пътуване на своите граждани поради наличието на техни финансови задължения.
Правото на ЕС е над националното и когато се констатира противоречие на разпоредба от националното законодателство с европейска правна норма, то европейската норма се прилага директно от националните съдилища.
Съдиите в страните членки са длъжни да правят това, защото такива са техните служебни задължения – да осигуряват спазването и прилагането на закона.
Както се вижда от създалата се ситуация във ВАС, част от българските съдии не мислят така и не искат да работят по европейските правила и норми. Те искат да продължават да си работят по досегашния порочен модел, като дори отстояват привилегията си да могат да правят каквото си поискат.
Във всяка една останала страна членка на ЕС (без да съм убеден за Румъния) неприлагането на закон от съдия е немислимо и обществено недопустимо.
Поради това в тези страни не се води подобна дискусия относно тава дали трябва да се спазват и прилагат законите или не.
В България обаче съществува обществена търпимост към магистратите (и не само към тях, разбира се), които не спазват и изопачават законите. Обществото, в лицето на председателя на ВАС дори трябва да се допитва до тях за това кое е правилно и кое не е.
В действителност съдиите от ВАС, както и всички останали съдии в страната, които не прилагат и не спазват законодателството на ЕС извършват престъпление по служба. На тях трябва да им бъде повдигнато обвинение по чл.282 от НК за неизпълнение на техните служебни задължения, а не да им се отправят питания трябва ли да се спазват и прилагат законите или не.
Според изявлението на Константин Пенчев, тези съдии не прилагали правото на ЕС по исканията за отмяна на ограничителните мерки за свободно пътуване, защото това било против интересите на кредиторите. По този начин те поставят интересите на кредиторите над правото на ЕС.
Този случай във ВАС показва, че в съвременна България група магистрати свободно и публично могат да демонстрират поведение, с което да показват на цялото общество, че те лично, ако искат могат да прилагат правилата и законите, но ако искат могат и да не ги прилагат.
Това е недопустимо.
Вместо отправяне на подобно питане към тези магистрати, срещу тях трябваше да се започне дисциплинарно производство и те да бъдат веднага отстранени от длъжност. Трябва да им се потърси и наказателна отговорност.
Такъв е законът. Той трябва да се прилага еднакво към всички длъжностни лица, каквито са и магистратите.
И ако ние, останалите граждани, не искаме и не настояваме това да става, съдебната ни система ще остане непроменена.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
54 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Уважаеми г-н адвокате,нищо лично към Вас,но чевали ли сте поговорката: "Като си пееш,Пенке ле,кой ли те слуша /или чува/" ?
Абсолютно прав е авторът. Има чл. 282 от НК и съдиите неспазвайки (или "тълкувайки свободно" )закона директно го покриват. Докато всеки,и особено съдиите) не са пряко отговорни за решенията си, нищо не може да бъде променено. Докато практиката на ВЦ не стане критерии за адекватност на съдийските решения и като следствие основен критерии за тяхното служебно израстване, състоянието на магистратски произвол ще продължи. Да не коментираме, че зад много, меко казано "странни" съдийски решения стоят очвидни користни мотиви.
не само магистратите, но и адвокатите са корумпирани и това авторът би трябвало да спомене. Защото подкупите за магистратите минават винаги през ръцете на адвокатите. А колко от тях остават за лично ползване и не стигат до магистратите е друг въпрос. Всички знаем оправданието :"Другите дадоха повече".
Не, г.н адвокат, не изпълнителната власт първа прави закононарушения, а ЗАКОНОДАТЕЛНАТА! И тъкмо тя е за шибане!
искания за отнемане на паспорт или депутати ,които гласуват ограничаване на правото за свободно пътуванез дългове не извършват ли посочените в анализа по-горе предумишлени нарушения на националното законодателство и на директивите на ЕС, които са по-високо от националните закони и ги отменят?Това е основният въпрос, който авторът на анализа вероятно умишлено пропуска да посочи като извор на произвола - а то е, че именно ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ ПРАВИ ПЪРВА ТЕЗИ НАРУШЕНИЯ И ЕДВА СЛЕД ТОВА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, която пък следва буквата и духа на безумните анти-ЕС закони, приемани от депутатите без да му мислят и най-вече под натиска на МФ
авторът очевидно не е адвокат или ако е е абсолютно некомпетентен. Издаването на тълкувателно решение на ОС е обичайна практика при противоречива практика на отделните състави.А да се твърди че съдия който постанови незаконосъобразно решение извършва престъпление по служба е очевидна глупост. какъв е смисъла тогава от ІІ-ра и ІІІ-та инстанция. Въобще статията е безпардонна и повърхностна (поне от юридическа гледна точка). за обикновените граждани може да хване дикиш, но ако я е писал адвокат - колега, излагате се по най-просташки начин.
Адв. Стефан Петков осветлява изключително на място абсурдно игнориране на закона от страна на магистрати - това е ежедневие не само по казуса с противозаконни ограничения на пътувания за дълг, но и по безброй други казуси. Най-типичните области са игнориране на пределно ясни императивни текстове на закона, неприлагане на Конституцията с превес над обикновените български закони, неприлагане на ратифицирани международни конвенции с превес над българската конституция и българските закони. Инструментът …
за заобикаляне на закони, Конституция и международни конвенции е масовото противоконституционно немотивирането на съдебните актове с посочване и дословно цитиране на пълния точен текст от закони, Конституция и международни конвенции, на които се основава съдебния акт. "Мотивирания" от рода "Както съдът установи според закона ...", "Според закона ...", "Според закона Х ..." са правило, а не изключение, тъй-като точното пълно цитиране на точния пълен приложим текст на закони, Конституция и международни конвенции, веднага ще направи противоречащи заобикалящи закона мотиви безтегловни, орезиляващи съдебния състав и атакуеми и неизмежно отменими в следващата инстанция.Адв. Стефан Петков счита:"Използването на термина "режим” не е пресилено, защото за разлика от останалите държавни власти, чиито представители могат да бъдат сменяни на избори, магистратите ни се избират до живот.Един от основните проблеми в съдебната ни система е неправилното разбиране и прилагане на принципа на независимостта на магистратите.У нас тази независимост се разбира като гарантирана от закона свобода на магистратите, в резултата на която те могат да пишат каквото си поискат в издаваните от тях съдебни актове. При сегашното положение в България всеки магистрат може да реши всеки конкретен случай както си поиска, без да се съобразява със закона и съдебната практика. За такъв произвол не може да се търси никаква отговорност, защото независимостта на нашите магистрати е поставена над закона."Тук е необходимо пояснение.
Независимостта на магистратите в магистратските им функции е основа на основите на првовата държава и тази независимост е гарантирана във всички демократични правови държави. Така е и в България, така е и Швеция и така трябва да остане.Не е истина, че не може да се търси отговорност на магистрати за неспазване на закона.Ако са нарушили закона умишлено и виновно, носят наказателна и гражданска отговорност както всички граждани.Ако са нарушили закона неумишлено, носят дисциплинарна отговорност, както …
всички други граждани, но държавата заплаща техни евентуални щети на гражданите.Отговорността на магистратите в България е точно такава, каквато е във всички цивилизовани правови държави.Въпросът е друг. Въпросът е, първо, че гражданите и адвокатите им не смеят да правят оплаквания пред прокуратурата и ВСС за престъпни и дисциплинарни нарушения на магистрати и второ, че днешният Закон за съдебната власт и процесуални закони дават възможност за солидарно гилдийно прикриване от страна на прокуратурата и от страна на ВСС на престъпления и дисциплинарни нарушения на магистрати. Процедурите в тези закони за разглеждане на престъпления и нарушения от страна на индивиди в законоопазващите власти - полиция, съдебна власт, трябва да се променят, за да гарантират невъзможност за солидарно прикриване.И гражданите и адвокатите им трябва да се освободят от комплекса си на "преклонената главица" и с граждански кураж да защитават правата си чрез законните средства - от безцеремонно мотивирано искане на отводи на дознатели, прокурори, съдии и съдебни състави, когато не спазват законите до мотивирани жалби до прокуратура и ВСС с искания за наказания на престъпващи или неспазващи закона служители в законоопазващите власти.
Прочети адвокат 2.Човекът го е написал без да многоглаголства.
лошия съд и добрата милиция