Съдят лидерите на продемократичното движение в Хонконг

В Хонконг започна съдебен процес срещу водещи фигури на продемократичното движение в Хонконг. Те са обвинени в организирането на един от най-големите протести в града през 2019 г. Делото е поредният пример за репресии в китайския регион, отбелязва Франс прес.

Сред деветимата обвиняеми са някои от най-уважаваните фигури в борбата за свободи в бившата британска колония, често поддръжници на ненасилието, които от десетилетия искат в Хонконг да има истинско всеобщо избирателно право. Един от най-известните е 82-годишният адвокат Мартин Лий, който преди десетилетия беше избран от Пекин, за да състави Основния закон, който играе ролята на миниконституция на полуавтономния регион.

Очаква се заседанията да продължат 10 дни, съобщава местното радио Ар Ти Ейч Кей.

Сред обвиняемите са и 73-годишната бивша депутатка от опозицията Маргарет Ни, както и медийният магнат Джими Лай, който в момента е в ареста поради друго обвинение, свързано със закона за националната сигурност, наложен от Пекин през юни 2020 година. Някои от тях са водещи фигури в Гражданския фронт за правата на човека, коалицията, която организира най-големите протести през 2019 г., когато градът беше разтърсен от най-сериозната политическа криза след предаването му под властта на Пекин през 1997 г. с почти всекидневни протести и граждански акции.

Когато днес задържаните влизаха в съда, няколко активисти им отправиха поздрава с три пръста - жест, станал в Азия символ на борбата срещу авторитаризма, отбелязва АФП.

Деветимата могат да получат до пет години затвор за организирането на неразрешен протест на 18 август 2019 г., втория по големина за седемте месеца на политическа криза. Според организаторите в протеста са участвали 1,7 милиона души, близо една четвърт от населението на Хонконг. Популярността на движението доведе до голяма изборна победа на местните избори през ноември 2019 година. Движението обаче понесе тежък удар през 2020 г. поради комбинирания ефект на наложените заради коронавируса ограничения на масовите прояви и хилядите арести.

С изключение на отказа на властите от спорния закон за екстрадицията, заради който започнаха протестите, участниците в тях не постигнаха нищо, отбелязва АФП, като добавя, че след като през миналата година китайските власти поставиха под контрол автономния регион чрез закона за националната сигурност, в града вече не са възможни протести. Под претекст на борбата с коронавируса властите отложиха с една година изборите за местен парламент, на които опозицията имаше всички шансове да постигне победа.