mediapool.bg Ти си това, което четеш

Сагата с царските имоти ще се реши със закон

Сделката с Борисов вече е факт - царските връзки работят за външнополитическия имидж на премиера

Царската реституция, превърнала се в един от най-големите скандали в най-новата ни история, е на път да бъде разрешена със закон. Това е позицията, която е надделяла в междуведомствената работната група към Министерството на правосъдието, в която участват експерти от няколко ведомства, научи Mediapool. Процесът е в напреднала фаза и внасянето на законопроекта се очаква да стане в началото на декември, разкриха източници от различни министерства и депутати.

През 1947 г. на царското семейство са отнети всички притежавани в България имоти и собственост. Сега, близо двайсет години след решението на Конституционния съд, който отмени този закон, с нов нормативен акт парламентът ще реши отново въпроса.

Така по елегантен и цивилизован начин ще се сложи точка в спора законна ли е царската реституция, коментираха юристи пред Mediapool.

Преди седмица стана известно, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще преговаря шест месеца за постигане на извънсъдебно споразумение със Симеон Сакскобургготски за двореца "Врана" и "Царска Бистрица". Бившият премиер вече загуби чифлика "Кричим", хижата "Саръгьол" и къщата в Ситняково, за които делата на всички инстанции приключиха в полза на държавата.

През декември 2009 г. с гласовете на ГЕРБ, РЗС и "Атака" парламентът прие мораториум, с който отмени правото на Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза да се разпореждат с реституираното си имущество "до приемането на специален закон".Такъв закон не е приет и до сега, а в Европейския съд в Страсбург Сакскобургготски заведе дело срещу мораториума. Според юристи българската държава няма шанс в това дело, тъй като в случая забраната за разпореждане с имущество без посочване на правни основания е драстичен политически акт на посегателство върху правото на собственост.

Това вероятно е най- важната причина за внезапния обрат в позицията на държавата. Ако бившият цар осъди България, това ще я злепостави по време на европредседателството, което е крайно нежелано от страна на премиера Бойко Борисов.

Царските връзки и външнополитическият имидж на Борисов

Борисов, който е бивш бодигард на Симеон Сакскобургготски, дължи именно на него шеметната си политическа кариера, започнала с назначението му за главен секретар на МВР в царското правителство през 2001 г. Шестнадесет години по-късно Борисов, в качеството си на министър-председател, очевидно е решил да постигне сделка със Сакоскобургготски за имотите му, като в същото време се възползва от контактите и влиянието на детронирания цар след комунистическия преврат от 1944 г.

В момента Борисов е на първото в историята посещение на български премиер в Саудитска Арабия, а "почетен" гост в делегацията е Симеон Сакскобургготски. Това показва, че царят има сериозно участие в организацията на визитата и срещата на Борисов със саудитския крал и с престолонаследника в момент, когато властта се предава в кралската фамилия.

Освен това Сакскобургготски е сред "посланиците" на българското европредседателство, които, по думите на министър Лиляна Павлова, са образно казано рекламните лица на България. Сакскобургготски влезе във Висшия консултативен политически съвет за европредседателството към премиера по личната покана на Борисов. Неофициално се разказва, че на някоя от тези октомврийски срещи между двамата е била договорена сделката за имотите "по взаимно съгласие".

Резултатите не закъсняха. Преди седмица стана известно, че МРРБ е внесло молби в съда за спиране на дела, които все още не са приключили заради смърт на един от ответниците. Министерството на земеделието и храните обаче продължава да води дела и не е внасяло искане за спирането им, казаха от ведомството в отговор на запитване на Mediapool.

Според регионалния министър Николай Нанков няма рязък завой в позицията на държавата. "Никакъв внезапен обрат не е настъпил. Държавата не е поискала прекратяване на делата, а само временно спиране за 6 месеца, за да се се търси възможност за извънсъдебно решаване на казуса. Ако такова не бъде постигнато, продължаваме", каза Нанков пред Mediapool. Той отказа да коментира защо това се случва точно в този момент.

Досега Бойко Борисов не е коментирал публично казуса, но е възможно след завръщането от Рияд да го направи.

Към това трябва да се прибави и репутационният риск и огромната сума, която може да се наложи да плати българската държава в случай на загуба на делата в Европейския съд по правата на човека, заведени от Сакскобургготски. Той е депозирал три жалби по казуса с царските имоти в Страсбург, първата от които е от 2010 г.

В същото време Борисов вече декларира, че не иска да падне никаква сянка върху първото българско европредседателство и показа това с отстраняването на Димитър Главчев от председателския пост на парламента. Неотдавна пък в интервю за Euroactiv Сакскобургготски прогнозира, че това може да бъде и последното европредседателство за страната ни, защото второто се пада през 2032 г., а дотогава сигурно ще има повече членове на ЕС и не е ясно дали този начин на ротация ще се запази, "така че ние може също да се постараем сега да направим необходимия ефект".

Царската реституция

Парламентът имаше възможност да реши въпроса с "царските имоти" още през 1998 година. Тогава с решение №12 Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционен Закона за обявяване за държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд I и Борис III и на техните наследници от 1947 г. Конституционните решения обаче нямат реституционен ефект. Правните последици от обявените за противоконституционни актове трябва да се уредят от органа, който го е постановил, т.е. от парламента. Но стъпвайки на това решение на КС, Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок получиха именията.

През 1999 г. Сакскобургготски получи за ползване имота в село Баня, Карловско. Официално тази резиденция му е върната с акт на пловдивския областен управител Гьока Хаджипетков едва през 2005 г., по времето на правителството на самия Сакскобургготски. В момента никой не оспорва тази реституцията, защото това е единственият имот, за който има неоспорими доказателства, че е платен с лични пари на цар Борис III.

През 2001 г. кметът на София Стефан Софиянски предаде на Саксбургготски и сестра му двореца "Врана" стъпвайки на решението на КС.

Символно е връщането на дворците "Царска Бистрица", "Саръгьол" и "Ситняково". Това се случи през 2002 г., след като правителството, начело с премиера Сакскобургготски, гласува няколко решения за промяна на статута от публична държавна собственост в частна. По сега действащото българско законодателство вероятно това би било сметнато за конфликт на интереси. През октомври 2002 г., броени дни след връщането на имота, Сакскобургготски вдигна сватба на дъщеря си Калина в резиденция "Царска Бистрица".

В 40-ото Народно събрание, по предложение на БСП, бе създадена временна комисия за т.нар. "царски имоти", която беше  оглавена от левицата. В проекта ѝ за доклад заляга становището на мнозинството от членовете ѝ, начело с тези от БСП, че връщането на "царските имоти" няма законово основание, че е спорна дори и собствеността върху тях. Това предизвика кризисна среща в управляващата тройна коалиция (БСП, НДСВ, ДПС) и след намесата на премиера Сергей Станишев докладът беше редактиран.

Веднага след края на парламентарната проверка избухна т.нар. "Савойска афера". Италианските служби прихванаха телефонен разговор между бизнесмена от Триест Пиерпаоло Черани и италианския принц Виктор-Емануил, който е братовчед на Сакскобургготски. Бизнесменът разказва как Сакскобургготски иска да продаде имота във Врана за 100 милиона, за да не му го вземат после. По време на разследването в Италия Черани се отрече от всичко казано за царя.

През 2008 г. прокуратурата обяви, че при царската реституция са извършени нарушения, но не и престъпления, защото не е открит умисъл. Специалната техническа експертиза по делото за реституцията на 16 543 дка земи и гори в Рила установи, че бившият премиер е получил 4521 дка в повече.

Съдебната битка за "царските имоти"

Съдебната битка за "царските имоти" започна през 2008 г., когато областният управител на Пловдив Тодор Петков (БСП) изненадващо отхвърли искането на Сакскобургготски и сестра му за възстановяване на собствеността върху резиденция "Кричим". Бившият премиер атакува отказа в съда. На три инстанции българският съд постанови, че решението на КС от 1998 г. не дава пряка възможност за връщането на "царските имоти". Казусът "Кричим" създаде правната основа, върху която стъпиха последвалите решения за останалите имоти.

Основен въпрос по делото за "Кричим" бе статутът на Интендантството на Цивилната листа на Н.В. Царя. Интендантството е учреждение на монархическата институция, която най-общо е обслужвала българските царе и е купувала имотите, които те са ползвали. По казуса "Кричим" Върховният касационен съд прие, че тя има уникален публично-правен институт и представлява държавно учреждение, а служителите му са държавни. Това означава, че интендантството е управлявало държавни имоти, а не частната собственост на царете. Съдът приема тезата, че Симеон Сакскобургготски и сестра му няма как да получат имоти, които никога не са били техни.

По делото за "Царска Бистрица" държавата не се ограничи само върху претенции за собственост. Тя настоява за възстановяване на приходите, получени от входни такси от туристите. Това дело е спечелено на две инстанции от държавата, но бе спряно в очакването на споразумението между двете страни. Подобно е положението и с делото за "Ситняково".

Бездействието на парламента и активизиране на правителството "Борисов"

През всичките тези години парламентът не намери воля да реши проблема, а през 2009 г. дори успя да го задълбочи. През декември 2009-та едно от първите решения, които взе новосформираното 41-во Народно събрание, е да наложи мораториум върху правото на Сакскобургготски и сестра му да се разпореждат с имотите. Мораториумът бе предложен от лидера на РЗС Яне Янев и подкрепен от ГЕРБ, "Синята коалиция" и "Атака". Тогава Яне Янев обеща да внесе "след няколко месеца" и ключовия законопроект за "царската" реституция, но това така и не се случи.

През 2010 г. Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок заведоха делото пред Европейския съд по правата на човека заради мораториума. Те претендират, че държавата от една страна ги е признала като собственици, а след това с промяната на политическата конюнктура им налага забрана за ползване. Мораториумът означава, че двамата нямат право да се разпореждат с имотите си, но са длъжни да им плащат всичките разходи.

По време на първото правителство на Бойко Борисов започна завеждането на дела за връщането на царските имоти. Началото е дадено през 2011 г. от тогавашния строителен министър Росен Плевнелиев, с когото днес Сакскобургготски са заедно в борда по европредседателството.

С днешна дата държавата е спечелила на всички инстанции делата за връщането на чифлика "Кричим", хижата "Саръгьол" и къщата в Ситняково. Според юристи основанието за тези съдебни решения в полза на държавата е, че именията са построени върху държавна земя, без за това да е било отстъпено право на строеж на царската фамилия.

За това не бил случаен фактът, че съдът присъжда държавата да плати на Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок общо 13 260 лв. за хижата "Саръгьол" и още 19 329 лв. за "Ситняково" заради направените от тях подобрения в имотите.

В ход са делата за "Врана" и стопанството към двореца, което е с площ от 1414 дка, "Царска Бистрица" и горите в Рила, за две от които е поискано спирането им от държавата.

Приемането на специален закон

Сега предложението на работната група е въпросът да бъде уреден с приемането на специален закон и така да се сложи точка на оспорваната реституция, твърдят правителствени източници.

По този начин, спазвайки Конституцията и Закона за КС, ще бъде изпълнено и конституционното решение от 1998 г., обясниха юристи пред Mediapool. Според основния закон актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила (чл.151 ал.2). Възникналите правни последици от актовете, обявени за противоконституционни, трябва да се уредят от органа, който го е постановил (чл. 22 ал.4) от Закона за Конституционния съд. В този смисъл е и решение 22 от 1995 г. на КС. Според него, когато КС обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението от влизане в сила на решението на съда.

Това означава, че Народното събрание е длъжно да приеме закон, с който да бъде уреден този въпрос. За това очакванията са инициативата за внасянето на законопроекта да бъде на депутатите.

Неофициално се спекулира, че Симеон Сакскобургготски ще запази собствеността си върху двореца "Врана", "Царска Бистрица", къщата в "Баня" и част от горите. За "Ситняково", "Саръгьол" и "Кричим" ще получи парично обезщетение, чийто размер е въпрос на преговори.

"От ангажирането ми с този казус през 2010 г., винаги съм твърдял, че най-цивилизованият начин за решаването на този проблем е да се реши чрез постигане на извънсъдебно споразумение по законен начин", каза Михаил Екимджиев, адвокат на Сакскобургготски по делата в Европейския съд, пред Mediapool. Той отказа всякакви подробности по водените дела, защото не е упълномощен от довереника си да дава информация. Припомни обаче, че вече има решение на съда по подобен казус с национализацията на имотите на бившия гръцки крал Константин, който претендираше за 560 млн. евро.

Още по темата
Още от България