Съгласни ли са и данъкоплатците със замяната на външен дълг?*

Замисляната нова сделка, която да преструктурира български публичен дълг, по същество ще е продължение на първата. “Успехът” на първата сделка даде оправдание и аргументация на правителството, за да продължи с активното управление на публичния дълг. Доколкото ни е известно, администрацията мери количествено този “успех” с параметри като: съотношение дълг/БВП, дял на компонента с фиксирана лихва, по-дълга средна срочност, по-равномерно разпределени плащания.

Принципно разумната фискална политика - а именно нисък бюджетен дефицит и все по-малко държавни гаранции - изглежда в някакъв смисъл скучна на финансовата администрация. Вероятно това води до повече активност по отношение на държавния дълг на България.

Измерването на успеха се основава на коефициенти и отношения, които просто са различни при различната структура на дълга. Това кое е по-добро отношение обаче не среща общо съгласие. Например увеличената дюрация на дълга или пък намаленият доларов компонент едва ли се посрещат еднозначно от всички данъкоплатци. Затова напомняме основния си аргумент срещу активното управление на държавния дълг, който изтъкнахме и преди миналия суап. Припомняме на администрацията, че

става дума за игра с чужди пари - а именно на сегашните и бъдещите данъкоплатци

- а не за доверително инвестиране.

Тъй като нямаме различия с количествените оценки на дълга, не се спираме експлицитно на тях. Все пак е важно, че качествената интерпретация на новите количествени параметри не за всеки е еднаква. Допускания за бъдещето, включително повишаване на лихвите, съдържат значителна доза несигурност. Не можем да вярваме, че допусканията на Министерството на финансите са по-вероятни от допусканията на инвеститорите, които ще предпочетат замяната.

И все пак, както на министър Велчев и неговия заместник Катев, така и на всеки данъкоплатец и гражданин е известно, че

няма как от размяната на две ценни книги изведнъж да се появи ново благосъстояние

Ако беше така, тогава защо наистина всеки гражданин да не извършва непрестанни размени на свои задължения (а защо не и всякакви търговски ценни книги) с други видове, и така непрестанно да увеличава богатството си? Обяснението е, че подобни размени (както и всяка размяна на пазара) се основава на различна оценка на участниците за бъдещото. Например, ако един търговец обещае да плати за тон пшеница от реколта 2004 г. 110 долара, той очаква потребителите през 2004 да са готови да платят поне 110 долара; фермерът от своя страна сключва такава сделка, защото се страхува, че през 2004 потребителите ще искат да плащат по-малко от 110 долара. Когато тези двама участника сключат сделката през 2002, и двамата го правят, очаквайки да спечелят. Но резултатът ще се разбере през 2004 г., и определено те ще се чувстват различно, в зависимост от това дали цената на зърното е 80 или 170 долара на тон.

Позволяваме си това отклонение, защото именно

подобен поглед липсва при оценките на сделката за дълга

Да напомним отново допусканията на правителството, при които сделката ще донесе финансови ползи в бъдеще:

• Покачване на ЛИБОР (лихвите на лондонския междубанков пазар) над 6% и задържането им на това ниво в дългосрочен план. Между другото, това е вероятно да се случи, ако се случи бърз растеж на БВП в развитите икономики.

• Средногодишен растеж на БВП в България от поне 4.3% за следващите 22 години.

Най-малкото, операцията ще е “успешна”, ако икономиката се развива добре.

Няма обаче негативен сценарий, за който да се правят сметки

Към това трябва да се добави и наличието на съгласие на българските данъкоплатци да плащат според погасителната схема на глобалните облигации, а не според настоящата схема на брейди-облигациите. С други думи, българските данъкоплатци да предпочитат да платят до 2015 г. само лихви, а през 2015 цялата главница, вместо всяка година да плащат лихва и главница до 2024 г.

След като дългът се плаща с парите на данъкоплатците, “добра сделка” е тази, която отговаря на времевите предпочитания на последните, а не на оценката за бъдещето на кръг финансови анализатори, които не залагат собствените си средства в схемата.

Не на последно място напомняме за проблема с вътрешната информация. Дори при най-благородните намерения на администрацията, това не може да бъде избегнато: активното държавно присъствие на финансовите пазари означава, че някой знае преди другите за евентуални промени в цените. Само възможността за това може да донесе повече от главоболие на активните държавни играчи.

В крайна сметка,

ефектът от сделката ще може да се разбере след 22 години

Тя може да бъде “успешна”, в смисъл на намаляване на разходите по обслужване на дълга, и “неуспешна”, т.е. увеличаване на разходите. Мнозина, включително изтъкнати експерти от страната и чужбина, твърдят, че предпоставките за “успех” са най-вероятни, че те се основават на здрава стопанска логика и преобладаващи очаквания на основната част от пазарните играчи. Срещу подобен “консенсус” не може да се спори. От друга страна, както имаше консенсус за курс долар-евро от 0.85, така само след два месеца се стигна до паритет.

Единственото, което може да кажем е, че всяка операция, когато се развива във времето, съдържа риск. Въпросът е дали тези, които ще плащат (настоящето и следващото поколение, което дори още не гласува на избори), са съгласни този риск да се поема от екипа на Милен Велчев и Красимир Катев.

* Заглавието е на mediapool.bg