Съкращенията не са автоматични икономии, да се погледнат поръчките на МО

Военнослужещите изказаха гражданската си позиция за намеренията на правителството, които касаеха целия държавен сектор. Тези мерки, които бяха представени пред обществото само като намерение, реално щяха да намалят възнаграждението на военнослужещите, а това ще рефлектира и върху техните семейства.

Не си позволяваме лукса като всички останали съсловия при най-малкото движение да излизаме на улицата и чрез уличен натиск да поставяме своите проблеми.

Мъчили сме се винаги в диалог с Министерството на отбраната да предотвратяваме тези неща. Обявените намерения, обаче, бяха ясни, точни и насочени не само срещу военнослужещите, но и срещу всички държавни служители. Не смятаме, че в момент на криза най-добре могат да бъдат решени проблемите като се намали социалният статус на гражданите по принцип.

Защо досега военните не са излагали гражданската си позиция по други теми, например за източването на системата, въпреки очевидните примери в тази посока?

Всеки да говори, че някъде нещо е източвано, откраднато, е нещо много хубаво, но също така трябва и да се докаже. Това е тема, която не може да бъде толкова лесно коментирана преди да има доказателства.

Приемате ли лансираните от военния министър Аню Ангелов съкращения в системата – 31% в администрацията и 25% във висшите командни звена?

Ще поискаме министър Ангелов да уточни тези проценти, за да може експертите ни да преценят дали ще се постигне търсеният ефект. От 2000 г. досега армията е намаляла четири пъти, а парите и заплатите за военнослужещите не са се увеличили четири пъти.

Посъветвах и колегите от полицията, че намаляването на състава не означава повишаване на приходите. Не може секторът на сигурност да се пренасочва в различна посока толкова лесно. Бихме приели съкращения, но внимателно преценени, ако има необходимост от тях. Да се търсят механизми за премахване на корупция, ако има такава доказана. Не само да се казва, да се представят доказателства на обществото и да се изготвят мерки за спиране на източването на армията. Съкращенията не са директно равносилни на икономии.

В България все още съотношението между висшите офицери и командвания от тях състав е в полза на началниците.

Ще изчакаме да видим предложението на министерство, но ние сме организация, която защитава правата на всички военнослужещи.

Не можем да правим и политическа оценка на цивилния апарат, който работи в МО. Сравнения с преди години няма смисъл да се правят. Преди 1989 г., когато армията е била 120 000, в тогавашното Министерство на народната отбрана не са работили повече от 400 души. Времената обаче са много различни и трябва много внимателно да се прецени от какво има и от какво няма нужда. Стъпка в тази насока бе и създаването на интегрирано Министерство на отбраната, чиято основна цел бе да се премахнат дублиращите структури.

Какви други пера виждате за съкращения на разходите?

Ние не можем да приемем директно и безразборно да тръгне към разпродаване на военни имоти. Всичко трябва да се прави балансирано, равномерно и да се прецени от какво евентуално ще имат нужда въоръжените сили в бъдеще и какво няма да ни е нужно, за да можем да се освободим от него. Трябва да се прецени в кои райони няма да има необходимост от войскови единици и да се направи реална оценка по какъв начин тези имоти най-оптимално могат да бъдат реализирани. Да се направи план за следващите десет години.

Трябва да се осмисли внимателно начинът, по който оттук нататък ще се реализират държавните поръчки за въоръжение, логистика и други. Според нас там е основното разковниче. Трябва внимателно да се направят всички търгове, например за хранене на армията. Видяхме, че директното предаване на тази услуга на определени кетъринг фирми не бе толкова ефективно и добро, а беше доста скъпо.

Механични съкращения не са ефективни за системата на сигурността.

Трябва много внимателно да се прецени къде по колко души да бъдат съкратени и дали оставащите ще могат да изпълняват задълженията, които имат. Самият факт, че от бойните поделения не можем да пипнем повече нито един човек, показва, че ние там се на екзистенц минимума, който осигурява изпълнението на служебните ни задължения. Основната ни цел е да произвеждаме национална сигурност. В последните дни бяха изказани думи, че военнослужещите и полицаите едва ли не седим на гърба на държавата. Не само, че това не е така, а ние осигуряваме възможността държавата да функционира нормално. Другите елементи от държавата трябва да работят достатъчно ефективно, за да може тя да дръпне напред.

Това, което се опитаха да направят определени политици в последните дни – да противопоставят военните и полицаите на обществото, не е нормално. Ние сме част от това общество и не могат да ни делят. Не е етично.

Бихте ли приели да се съкратят някои от социалните придобивки на военните, включително броят на заплатите, които се изплащат при пенсиониране?

Ние никога не сме били против мерки, които биха подпомогнали държавата. Спецификата на работата във въоръжените сили, полицията и съдебната власт обаче определя ограничения за хората работещи там. Лишаването от определени преференции, които имат хората в тези системи, трябва да бъде компенсирано с разрешаването на пълните граждански права.

Никога не сме отказвали да си плащаме осигуровките, но искаме същите граждански права като останалите граждани на България. Това на първо четене е един еретизъм, защото как си представяте военнослужещите да имат право на стачка?

Един български офицер се изгражда за минимум седем – осем години. Орязване, премахване, намаление, би довело до отлив на хора. Това би натоварило бюджета с изплащане на обезщетения и би обезкървило въоръжените сили. Възвращаемостта на бойната им готовност ще изисква много време и ще постави много сериозни проблеми пред ръководството на МО и Щаба на отбраната да комплектова части, които да изпълняват основната задача – защита на националната сигурност.

Не може да си позволяваме да пипаме системата за сигурност всяка година.

Трябва да се изработи единна Стратегия за национална сигурност, за да може да се запази посоката, в която се развиват въоръжените сили при смяна на управлението.

Последните 20 години на всеки четири години идва ново правителство с нови приоритети за въоръжените сили. Трябва да има по-голяма сигурност и последователност както е в страните членки на НАТО.

Не е нормално нищетата и мизерията, в която работят колегите в поделенията, да продължава и да се задълбочава. Трябва да се намери механизъм работните места да са по-безопасни, да се работи в по-нормални условия, за да можем да си вършим работата малко по-лесно. Сега това е въпрос на героизъм да се работи с остарели материални средства, с остаряло въоръжение, в нечовешки условия на труд и въпреки това да си вършим добре работата.

Ще търсите ли съдействие от президента да не се редуцира личният състав?

Търсим контакти с всички политически сили, ще търсим и среща с президента. Съкращенията ще са тема на разговор, който ще му предложим. В момента на криза отново да се освобождават хора, а да се прехвърлят на социалното министерство ще натовари бюджета. Трябва да бъде предвидено и изплащането на компенсаторни суми, а това е едно перо, което е достатъчно голямо.

Как оценявате новото ръководство на отбраната?

Досега виждаме само думи, които се надяваме да станат дела. Ще застанем зад министъра, ако става въпрос за запазване на определени преференции, за реализиране на по-добри условия, но когато нещата тръгнат срещу военнослужещите, ще изкажем своето мнение. Не можем за месец и половина да дадем еднозначна оценка за Аню Ангелов. За нас е обнадеждаващо обаче, че той каза, че не трябва по никакъв начин да се намалява възнаграждението на българския военнослужещ.