Съкровището от Преслав ще бъде показано в парижкия Лувър

Български културни ценности ще бъдат изложени в Москва, Братислава и Варшава

Съкровището от Преслав ще бъде показано в парижкия Лувър

Преславското съкровище, което се състои от 180 паметника на ранносредновековната бижутерия и сребърни монети, ще бъде показано в парижкия музей Лувър. Изложбата "Съкровището от Преслав – Средновековна столица на България" ще бъде представена във Византийския отдел на музея в периода юни - ноември 2018 г.

Това е една от четирите изложби, които ще представят български културни ценности в Европа през тази година. Те са част от културната програма за българското председателство, а преди десетина дни правителството осигури държавна гаранция за осъществяването им. Другите три изложби са в Братислава, Варшава и Москва.

Преславското съкровище

Освен изложбата в Париж в периода 20-23 септември в Париж ще има и международна конференция, посветена на съкровището.

Преславското съкровище се състои от ранносредновековни бижута и сребърни монети, датирани в 10 век, повечето от които нямат аналог сред паметниците от византийския културен кръг в света. Сред тях са части от корона-диадема на владетел, огърлица-маниакон на владетелка, обици-наушници, печат от кристал с обков от злато, сребърни лъжици, обясниха от Министерството на културата.


Огърлица, част от съкровището от Преслав. Сн. Археологически музей Велики Преслав

Ведомството е организатор на изложбата в Лувъра заедно с Археологическия музей Велики Преслав, Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките и Националния исторически музей (НИМ).

Преславското съкровище е открито случайно при земеделски работи преди повече от четвърт век. Според учените е възможно голяма част от украшенията да са произведени във Византийската столица Константинопол.

Злато от Златиница

Изложбата "Злато от Златиница" вече беше открита в музея Лаженки Крулевские в полската столица Варшава. В нея са представени находки от владетелски гроб от средата на ІV в. пр. Хр. от могила край селата Маломирово-Златиница, Ямболско. Те включват златен венец от първата половина на ІV в. пр. Хр., златни розети към диадема и златен пръстен с гравирана сцена.

Безспорно най-впечатляващ от експонатите е Златният венец от Маламирово. В средата му е монтирана пластина с изображението на богинята на победата Нике, която държи в едната си ръката подобен венец, а в другата - фиала. Върху кожена лента около венеца са монтирани 29 златни розети.


Златен венец от Маломирово. Сн. НИМ

Златният венец е част от съкровището, намерено през 2005 г. в т.нар. Голяма могила, намираща се край селата Маломирово-Златиница. Тогава бе разкрит непокътнат владетелски гроб от средата на ІV в. пр. Хр. Главата на погребания владетел бе увенчана със златен венец, а върху малкия му пръст на лявата ръка бе поставен масивен златен пръстен-печат, който също е представен във Варшава. Върху него е изобразена Великата богиня-майка, която поднася фиала на царя конник - митологична сцена, позната и от други тракийски паметници.

Християнско изкуство

България ще се представи с изложбата "Шедьоври на християнското изкуство от България" в държавната Третяковска галерия в руската столица Москва. Експозицията ще бъде открита през юни и ще остане в галерията до септември.

В изложбата ще бъдат включени експонати на православното християнско изкуство от фондовете на Националния исторически музей, Музей "Старинен Несебър" и Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София. За експозицията са подбрани икони, олтарни двери, църковна утвар, български ръкописи и други музейни предмети. Експонатите са малка част от наследството на българската религиозна култура през вековете и представят някои от най-ценните, съхранени в България, християнски култови предмети от Средновековието от XIII до XIX в.

Предвижда се в експозицията да бъдат включени над 50 експоната. Сред ценностите от фонда на НИМ е двустранна икона с изображение на св. Христос Пантократор от XIII в. и Христос в гроба от XVII-XVIII в., икона с образа на св. Йоан Златоуст от края на XIV – началото на XV в., олтарни двери от XVI в., рисувани най-вероятно от прочутия зограф Онуфрий, Дечанската дарохранителница от 1626 г. и архиепископската митра на охридския архиепископ Йоасаф II (1719-1745), изработена във Венеция с инкрустации на множество скъпоценни камъни.


Христос в гроба - част от двустранната икона от фонда на НИМ

Ще бъде представена и уникална мозаечна икона от първата четвърт на XIV в. от Археологическия институт с музей, ценни ръкописни евангелия с характерна за периода украса и миниатюри от XIII и XIV в.

Изложба за Климент Охридски в Словакия

Изложбата "Климент Охридски – ученик и учител" ще бъде открита в Братиславския замък в столицата на Словакия през този месец. Тя ще остане там до август, поясниха от културното министерство.

В нея ще бъдат включени седем експоната от фонда на Националния исторически музей. В експозицията влизат икона на св. Климент Охридски от ХIV в., статуя на светеца от ХIII в., мощехранителница от 1837 г., кръст от ХVII в., представляващ миниатюрна ажурна дърворезба, емайл, скъпоценни камъни и филиграни, панигирик, ръкопис от средата на ХIV в., съдържащ произведения на Св. Климент Охридски, обков на евангелие от XIV и XVII в. с изображение на Св. Климент от ковано сребро с позлата, черен и червен емайл, както и дарохранителница с изображение на Светите Седмочисленици от позлатено сребро.

 

Още от Общество