Сакскобургготски сравни АЕЦ "Белене" с цел, подобна на НАТО и ЕС

На АЕЦ "Белене” да се гледа като на обединяваща и мотивираща цел, каквито бяха НАТО и ЕС за България, призова в сряда бившият министър-председател Симеон Сакскобургготски в публикувана на неговия сайт позиция, с която защитава решението за строежа на АЕЦ"Белене", взето по време на управлението на НДСВ, но реализирано от кабинета на Тройната коалиция и спряно през март 2012 г. от правителството на ГЕРБ. Сакскобургготски посочва също така, че след 20 години страната ни ще съжалява за прекратяването на ядрения проект

В текста, озаглавен “За АЕЦ “Белене: практично и далновидно” и публикуван след вдигането на не по-малко от 1 млрд. евро на иска на руската компания "Атомстройекспорт" срещу НЕК заради спряния атомен строеж, Сакскобургготски пише за “крайното политизиране на една стратегическа за страната ни тема, свързана с капацитета ни да градим визия за развитието си с години напред”.

Според бившия премиер нормално е строежът на АЕЦ "Белене” да има политически измерения, "но превръщането му в инструмент за "стягане на партийните редици” или за "подготовка за избори” е най-малкото абсурдно". По думите му всички партии от целия политически спектър трябва да си поставят за обща цел дългосрочното развитие на електроенергията у нас. Голям енергиен проект като "Белене" няма нищо общо с "ляво” или "дясно” мислене, каквито аргументи се чуват, посочва Сакскобургготски.

Той смята, че след 20 години ще съжаляваме, че сме пропуснали възможността да сме енергийно независими, и “че не сме се възползвали от един източник на енергия, който е сред най-щадящите природата – не замърсява и не унищожава безвъзвратно изчерпаемите енергийни ресурси, не зависи от климатичните капризи”.

“Стойността на тази енергия е по-ниска, бързо възвръща инвестираното. Дори и за неекспертите вече е ясно, че през 2050 г. в Европа, а и в целия свят, ще има сериозен енергиен дефицит”, коментира Сакскобургготски. Според него трудностите, които сега съществуват пред проекта, със сигурност са решими в бъдеще.

“Всяко по-голямо начинание има един основен проблем – финансирането, особено в условия на глобална криза. Но нека не забравяме, че криза означава и възможност, шанс. Въпросът е дали ще съумеем да бъдем далновидни, дали най-сетне ще има визия за дългосрочно развитие, а не да променяме стратегически решения при смяната на всяко правителство”, твърди Сакскобургготски.

“Много страни са "възкръсвали” икономически със собствени сили, без някой отвън да ги "дърпа” или да им диктува как трябва да се развиват. Освен това колко други значими икономически проекти има България, че да се лишава от един толкова важен, при това, за който вече е вложила около 1 милиард и 300 хиляди лева”, продължава той.

Би​вшият премиер обяснява още, че решението на неговото правителство от 2002 г. за продължаване строежа на АЕЦ "Белене" не е било просто хрумване, а е взето след оглед на площадката, която дори след деветгодишно пресъкване на проекта е била в учудващо добро състояние, а поддръжката ѝ е перфектна и до днес. "Толкова ли сме богати днес, че да се откажем от тази инвестиция с лека ръка?", пита той и допълва, че "не е нужно да си особено голям специалист, за да си дадеш сметка, че използването на площадката за каквато и да е друга цел, e безумно и най-вече безотговорно разхищение на огромни средства”.

Според него трябва да се обърне внимание на енергийната ситуация в региона. “Румъния вече пусна първите два ядрени реактора на АЕЦ "Черна вода”, а ЕС одобри строежа на трети и четвърти блокове, планирани да заработят през 2017 г. Друга съседна страна – Турция, също строи своя атомна електроцентрала. Отчитат, както своите растящи нужди от енергия (а това е тенденция в цял свят), така и важността на енергийната независимост. Такива проекти имат и Албания и Хърватия”, пише Сакскобургготски

Той описва като "най-малкото наивни", "несъстоятелни“ и "ако не злонамерени" твърденията, че няма нужна от "Белене”, защото няма кой да консумира енергията ѝ.

"Когато бе взето решението за размразяването на строежа, ръстът на икономиката в България бе 5-6% годишно. Ако тенденцията се беше запазила в региона, със сигурност можеше да се очаква дефицит на електроенергия”, смята още бившият премиер. Според него единственото, което днес никой не може със сигурност да знае, е дали докато се построи АЕЦ "Белене” няма да има нужда от още повече електроенергия.

“Една от реалните възможности бе да изнасяме енергия за Италия, която и до днес съжалява за решението да остане държава без ядрена енергетика. Ако нямаше пазар и бъдеще, дали Румъния щеше да строи "Черна вода”?, пита риторично той.

Според него “затова при провеждането на референдум е редно да оценяваме сериозно и отговорно АЕЦ "Белене”, като една обединяваща и мотивираща цел, каквито бяха НАТО и ЕС. Без спекулации, с повече далновидност, и разбира се, без партийна оцветеност. Хората трябва да бъдат добре информирани и мотивирани от интереса на страната, а не от интересите на една или друга партия”.