Сакскобурготски осъди България в Страсбург заради мораториума върху имотите си

снимка БГНЕС

Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза Хробок осъдиха България пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург заради мораториума върху техните имоти, наложен през 2009 година от парламента.

Съдът обяви дългоочакваното решение във вторник, с което не присъжда обезщетение на бившия цар и министър-председател. Единствено са присъдени 5000 евро заради направени разходи по делото.

През следващите шест месеца спорещите страни трябва да представят допълнителни аргументи по исканото от Сакскобургготски и Хробок обещетение от 2.05 милиона лева за пропуснати ползи от търговската експлоатация на горите.

Решението на съда е взето единодушно. България е намерена за виновна за нарушение на правото на собственост, защото мораториумът забрани търговска експлоатация на техните гори. Отделно съдът намира нарушение на правото на справедлив съдебен процес.

Действията на българските власти са били непропорционално тежки срещу двамата жалбоподатели, смята съдът.

Мерките спрямо тях са били извънредни, защото българската гора се опазва по друг ред, а не чрез парламентарен мораториум. Плюс това Сакскобургготски и Хробок не са можели да обжалват решението на парламента пред съда.

През следващите три месеца двамата жалбоподатели и държавата могат да атакуват решението пред Голямата камара на Европейския съд. Ако бъде направено такова искане, състав от петима съдии преценява дали делото заслужава допълнително разглеждане. В този случай Голямата камара ще разгледа делото и ще произнесе окончателно решение.

Сега българският парламент е длъжен да отмени наложения преди 12 години мораториум върху правата на царските наследници да се разпореждат с имотите си. Тази забрана бе наложена от ГЕРБ, "Синята коалиция" и "Атака" през 2009 година по предложение на лидера на РЗС Яне Янев

Историята с имотите

Историята с "царските имоти" започва след като България е обявена за република през 1946 г. На следващата година парламентът приема законодателни актове (Законът за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ и на техните наследници (ДВ, бр. 305 от 1947 г.), с които държавата конфискува царските имоти и ги използва, е посочено в съобщението на съда.

Парламентът имаше възможност да реши въпроса с "царските имоти" още през 1998 година. Тогава с решение №12 Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционен Закона за обявяване за държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд I и Борис III и на техните наследници от 1947 г. Конституционните решения обаче нямат реституционен ефект. Правните последици от обявените за противоконституционни актове трябва да се уредят от органа, който го е постановил, т.е. от парламента. Но стъпвайки на това решение на КС, Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок получиха именията.

Между 1999 г. и 2004 г. всички "царски" имотите, без ловната резиденция в Кричим, са върнати на царското семейство. Това става предимно в периода 2001- 2005 г., докато Симеон Сакскобургготски е премиер на България.

Съдебните дела

След идването на Бойко Борисов на власт през декември 2009-та, едно от първите решения, които взе новосформираното 41-во Народно събрание, беше да наложи мораториум върху правото на Сакскобургготски и сестра му да се разпореждат с имотите.

Съдебната битка за "царските имоти" започна през 2008 г., когато областният управител на Пловдив Тодор Петков (БСП) изненадващо отхвърли искането на Сакскобургготски и сестра му за възстановяване на собствеността върху резиденция "Кричим". Бившият премиер атакува отказа в съда. На три инстанции българският съд постанови, че решението на КС от 1998 г. не дава пряка възможност за връщането на "царските имоти". Казусът "Кричим" създаде правната основа, която зададе тона на делата за останалите имоти.

През 2011 г. тогавашният строителен министър Росен Плевнелиев, който в последствие стана президент, внесе първото дело за връщането на двореца във Врана, след което последваха и следващите дела. Засега държавата губи делото "Врана" на втора инстанция.

На две инстанции държавата спечели делото за "Царска Бистрица", но накрая Върховният касационен съд присъди двореца в Боровец на царя.

Дъpжaвaтa беше призната за собственик на "Kpичим", "Ситняково" и "Саръгьол" и нa бившeтo cтoпaнcтвo нa УБO ĸpaй "Bpaнa". Все още е висящо делото за 16 500 дка гори в Рила.

Sega ЕСПЧ отчита, че българският съд се е справили убедително и добросъвестно с решаването на делата за царските имоти "Ситняково" и "Саръгьол", които бяха върнати на държавата, след като реституцията им отказана.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Какво цели разследването на ДАНС и МВР за скъпия ток?