Салоните за красота – бърз растеж под данъчен прицел

От лукс и блясък до преоборудван гараж в квартала - салоните за красота в България никнат като гъби през последните години. И това не е случайно - всеки иска да изглежда добре. Бюти браншът преживява ренесанс. Разкрасителните процедури не са запазена марка само за жените, все по-често с тях се глези и силният пол, показват наблюдения на собствениците на салони.

Затова броят на предприятията, както ги нарича Националният статистически институт (НСИ), които предлагат фризьорски и козметични услуги, расте с по около 1000 на годишна база. Към края на 2023 г. те са близо 15 000, а оборотът който са реализирали възлиза на 330 млн. лв., показват данните на НСИ (за 2024 г. все още няма данни - бел. ред.). Разбира се това са официално публикуваните данни, неофициално собственици на салони, които са на светло, казват: Умножете този резултат поне по три.

Помещенията за козметични студиа, фризьорски салони, бръснарници, соларуими, масажи са едни от най-често наеманите и се нареждат на втора позиция след магазините в големите градове София, Варна, Пловдив и Бургас, сочат данните на агенции за недвижими имоти. Обикновено те са разположени в близост до централни улици и спирки на градския транспорт, за да са удобни на клиентите. Има и салончета в крайните квартали, които имат собствени посетители. Лъскавите салони от най-висок клас, които са специално проектирани за тази дейност, са разположени в новите затворени комплекси за заможни клиенти, които дават поне по около 1000 лв. месечно за разкрасителни процедури.

Обучението

Възходящият тренд на бюти сектора и добрите доходи привличат като магнит все повече работна ръка и поставят на дневен ред въпроса за нейното обучение. Ако през 2021 г. над 18 000 души са предлагали фризьорски и козметични услуги, две години по-късно те са над 21 000 души, сочат данните на НСИ.

Над 6600 души са били обучени за някоя от професиите в направлението "фризьорски и козметични услуги" през 2024 г. в центровете за професионално обучение, за които отговаря Агенцията за професионално образование и обучение.

Осем са професионалните гимназии у нас, в които се учи за козметик, като в тях се обучават около 400 ученици. Освен там, специалността се предлага и в 280 центъра за професионално образование и обучение. За квалификация от втора степен се учи 660 часа, а за трета степен са необходими 960 часа. По-разширеното обучение дава познания за управление на салон, казват от Агенцията за професионално образование и обучение.

За да се отговори на интереса на пазара, вече 5 от медицинските колежи в страната предлагат специалността "Медицинска козметика". Това направление се появи първо в Медицинския колеж в София, а след това и в Медицинския университет в Пловдив, Варна и Плевен, както и в Тракийския универститет в Стара Загора.

Завършилите могат да работят в центрове по медицинска козметика, дерматологични кабинети и козметични салони, които предлагат грижи за кожата и тялото. За всички тях, както и за завършилите медицински сестри, акушерки, лекарски асистенти и кинезитерапевти, от 4 години има и магистратура във Факултета по обществено здраве към Медицинския университет в София.

Разбира се курсове и обучения се предлагат и по интернет от всеки, който се смята за експерт в тази област, като цените не са никак ниски. Например курс за гримьор може да достигне и до 2000 лв., казва Александра, която е преминала такова обучение.

Опасно е, когато в социалните мрежи се рекламират обучения от хора без медицинско образование за поставяне на ботулинов токсин и филъри например, защото това не е шега. Последствията може да са сериозни. "Поставянето на филър може да запуши кръвоносен съд, включително и артерията, която храни окото и това да доведе до ослепяване. Засега в България няма такива инциденти, но по света има доста", коментира д-р Емил Бърдаров пред Mediapool (виж интервюто).

Затова българските лекари са на мнение, че трябва да бъде ограничен достъпът до обучение по естетична козметика от неквалифицирани лица без медицинско образование.

Липсата на регулация

Причината всичко това да се случва у нас е липсата на регулация на бранша. В момента всеки може да бъде козметик, да слага ботокс, филъри и да прави всякакви разкрасителни процедури, без да е минал дори курс на обучение.

В България няма медицински стандарти за извършването на естетични процедури. Тази дейност не е регламентирана от Министерството на здравеопазването. Медицински стандарт има едниствано за пластичните хирурзи, а през октомври 2025 г. беше приет и за лекарите дерматолози. Това се случи повече от половин година, след като 27 жени пострадаха от поставятнето на ботулинов токсин в началото на годината. 

Но такива процедури извършват също така и лекари със специалност уши, нос и гърло, стоматолози, офтамолози и дори гинеколози, както и медицински сестри.

"В България липсват адекватни правила кой и какви естетични процедури може да прави и къде. Това е една от причините да се стига до усложнения след такива интервенции на нелегални места, където не се спазва нужната хигиена, а "специалистът", който прави инжекциите няма медицинско образование. За да има някакъв регламент е необходимо Министерството на здравеопазването да издаде наредба за работа с различните продукти за красота. Това се дискутира от 2010 г. насам, но нито един здравен министър не успя да сложи поне някакъв ред в сектора на естетичните процудери", коментира д-р Емил Бърдаров.

Всички - 30 лекари, които правят естетични процедури и са участвали в проучване на Асоциацията на пациентите активни в здравеопазването, са единодушни, че е необходим регламент по отношение на това кои лекарски специалности могат да извършват естетични процедури. Те настояват още да се определи и кой може да обучава за естетични процедури.

В западните универститети има отделна дисциплина "естетична медицина". Вече има и българи, които са ги завършили и са отворили клиники у нас. Масово обаче лекарите у нас, които практикуват тази дейност, се учат на последните тънкости в занаята по време на фирмени обучения, организирани от компаниите, предлагащи съответния продукт.

Лекарите настояват обучението за естетични процедури да залегне в специални програми в медицинските университети, защото в момента то е частично, повърхностно и непълно.

Възходът на маникюристките

През последните години една от най-желаната професия стана маникюрист-педикюрист, показват данните на Агенцията за професионално образование и обучение. По тази специалност обучение са преминали повече хора спрямо фризьор и козметик, казват оттам.

Пазарът на грижа за ноктите в Европейския съюз се оценява на над 1 млрд. евро. За България няма конкретни данни, но доходите са добри. Цената на един маникюр у нас започва от 30 лв. и достига до 100 лв. При добра клиентела маникюристка дневно може да изкара и по 500 лв., твърдят от бранша.

Успешното завършване на базов курс по маникюр и педикюр е първата стъпка, за да практикуваш професията легално. Следват надграждащи нива - ноктопластика с гел/акрил, апаратен маникюр, различни техники за декорации, допълнителни форми за ноктопластика.

Накратко - възможностите са безброй, тъй като непрекъснато излизат нови продукти, тенденции и техники на работа, а обучението е през целия живот. В същото време инвестицията за започване на работа като маникюрист не е голяма. Ако за отварянето на фризьорски салон трябва да бъдат изпълнени определени изисквания за помещение и персонал, то за маникюристките няма такива и днес те могат да бъдат видени навсякъде, дори в коридорите на мола.

Забрана за използването на някои видове гел лакове е в сила от 1 септември 2025 г. Сн.Пиксабей

Но работата на маникюристката също е отговорна. Трябва да се съблюдава хигиена и да се ползват безопасни лакове, за да няма проблеми със здравето. От 1 септември 2025 г. влезе в сила забрана за използването на определени гел лакове. Причината е съдържаната в тях опасна съставка - веществото триметилбензоил дифенилфосфин оксид, известно още като TPO. Тя се влaга c цeл пo-бъpзoтo cъxнeнe нa лaĸa нa LЕD или UV лaмпи, както и пpи пocтaвянe нa изĸycтвeни мигли и дpyги paзĸpacитeлни процедури.

Това вещество е опасно за peпpoдyĸтивнoтo здpaвe и е пoтeнциaлнo ĸaнцepoгeннo, като употребата му е рискова както за маникюристите, така и за техните клиенти, показва изследване на Eвpoпeйcĸaтa aгeнция зa xимичecĸитe вeщecтвa и Eвpoпeйcĸия нayчeн ĸoмитeт зa пoтpeбитeлcĸa бeзoпacнocт.

Под прицела на данъчните

Високите цени за разкрасителни процедури при официално декларирани ниски доходи привлякоха данъчните в началото на годината. Данните на НСИ показват, че средно работещите в сектор "фризьорски и козметични услуги" са получавали по 1300 лв. месечно през 2023 г. През миналата година декларирания им доход се е увеличил, но не с много и достига 1485 лв. месечно. 

Това е причината Националната агенция за приходите (НАП) да определи като рискови близо 10 000 работещи като козметици, фризьори, масажисти, маникюристи, татуисти и др.

"Бюти браншът е един от най-рисковите", сочи анализ на НАП. Лицата в сектора, които работят, без да имат регистрация, са 6500, а държавата е била ощетена с 47 милиона лева заради укрити приходи и осигурителни задължения, показва анализът на риска на данъчните за 2024 г.

Най-голям дял на нерегистрираните е отчетен във Видин, Благоевград и Монтана. Неиздаване на касов бон, маркиране на различна сума от платената цена на услугата и липса на фискално устройство са сред най-често срещаните нарушения в бюти бранша. Амбицията на данъчните е да накара този бизнес да излезе на светло.