Съмнения за конфликт на интереси препъват и оперативните програми

Съмнения за конфликт на интереси в органите, отговорни за управлението на еврофондовете в България, са проблем за размразяване на спрени плащания по предприсъединителната програма ИСПА, но и бавят оперативните програми, по които България очаква около 12 млрд. евро.

Предупреждението дойде от еврокомисаря по регионалната политика Данута Хюбнер, която в сряда изрази дълбокото разочарование на Брюксел от отлагането на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликта на интереси.

Под натиска на БСП и ДПС миналата седмица бе прието удължаване на срока за подаване на декларации, за да може току що приетият закон да бъде ревизиран по същество. Това означава, че разкриването на конфликт на интереси по високите етажи на властта няма да стане факт до изборите това лято.

Еврокомисарят изрази надежда, че законът ще сработи по начин, който ще даде необходимите на ЕК гаранции, че явлението конфликт на интереси ще бъде изкоренено категорично при европейското финансиране.

Ръководителят на ГД “Регионална политика “ Жан-Мари Сейлер коментира, че ЕК наистина очаква нещата у нас оперативно да се организират по начин, който да гарантира, че провеждането на търгове и сключването на договори с еврофиннасиране се прави по начин, изключващ конфликт на интереси.

ЕК иска гаранции за всички търгове да е ясно, че служителите, които ги провеждат, и участниците в процедурите нямат конфликт на интереси. От България се очаква да изработи инструкции до ведомствата как се дефинира и декларира конфликтът на интереси и кои институции ще имат достъп до данните, посочи Сейлер.

Негативен ефект върху оперативните програми

След среща в Брюксел с вицепремиера Меглена Плугчиева, Хюбнер каза още, че парите по ИСПА вероятно ще се пуснат до края на март дори и ако положението със закона за конфликта на интереси останат такива, каквито са в момента, но това ще има отражение върху оперативните програми.

Нито една от тях няма оценка за съответствие на еврокритериите за изразходване на парите от фондовете на ЕС. Такава трябва да направи новосформираната Изпълнителна агенция “Одит на средствата от ЕС“, чието ръководство наскоро бе назначено и от него също се очаква да декларира липсата на конфликт на интереси, за да може да придвижи както върнатите от Брюксел три оценки за съответствие на оперативните програми, така и да изготви останалите.

Хюбнер добави, че ще призове София да ускори изпълнението на оперативните програми, защото има много да навакса с еврофинасирането.

“Хората в България имат нужда от тези пари колкото се може по -скоро, а и страната има достатъчно за наваксване на европейското финансиране и желанието ми е България да направи колкото се може повече във възможно най-кратки срокове“, допълни тя.

Конфликтът на интереси – условие за размразяване на ИСПА

Европейската комисия може да размрази до края на март спрените преди година пари по предприсъединителната програма ИСПА, ако България реши проблемите във връзка с конфликтите на интереси при финансирането по европейските фондове, каза Данута Хюбнер.

Тя и Меглена Плугчиева са се договорили до края на февруари да започне процедура по отблокиране на плащанията в размер на 150 млн. евро. България сама се отказа от 652 хил. евро за техническа помощ. Ако всичко върви добре, плащанията на около 144 млн. евро може да бъдат възстановени до края на март при условие, че се решат проблемите с конфликта на интереси, съобщи Хюбнер, цитирана от БТА. По думите ѝ не е необходимо допълнително самоорязване на парите по ИСПА.

Преди срещата еврокомисарят по регионалното развитие коментира, че е “сигурна, че има още работа за вършене, но като цяло посоката е правилна и съм оптимист“.

Политически назначения в САПАРД

Честите смени на шефовете на предприсъединителната програма САПАРД, които при това са по политически, а не по професионални критерии, не са от полза нито за България, нито за Европейската комисия, а и с такива ръководители трудно се води диалог. Това пък заяви часове по-рано еврокомисарят по земеделието и развитието на селските региони Мариан Фишер-Бьол, която също се срещна с Плугчиева заради проблемите със САПАРД, по която също са спрени значителни средства.

“Доста е трудно да се води последователен диалог с ръководителите на агенциите, ако те непрекъснато се сменят“, каза пред журналисти Майкъл Ман, говорител на Мариан Фишер-Бьол.

Вече второ поредно правителство земеделският сектор и програма САПАРД са под контрола на ДПС. Само за половин година на поста ръководител на САПАРД се смениха трима души. След уволнението на дългогодишния шеф Владимир Карамишев, начело на европрограмата бе сложен Константин Паликарски. който преди месец подаде оставка. На мястото му дойде Мартин Банов, политически съветник на агроминистъра Валери Цветанов и негов съдружник в редица фирми.

Назначението му обаче бе посрещнато на нож от Плугчиева и дори финансовото министерство му отказа пълномощните за одобряване на проекти. Това обаче не отказа Цветанов, който продължава да стои зад Банов.

“И за България, и за нас ще е по-добре да има някаква последователност в назначенията. Българските власти сами трябва да решат дали да постигнат това с политически назначения или с конкурс на базата на професионални критерии“, заяви Майкъл Ман.

По думите му Плугчиева се е ангажирала да представи в близките седмици допълнителна информация по нерешените проблеми в САПАРД, заради което ЕК реши засега да не възстановява 140 млн. евро плащания по агропрограмата.

Става въпрос за искания от Брюксел механизъм за откриване на свързани лица и фирми фантоми, които точат бюджета на САПАРД, както и за липсата на присъди по вече установени престъпления. Плугчиева е уверила, че вече се работи в тази насока, но без да конкретизира. Тя е посочила също, че отдавна настоява за професионални назначения с конкурси в ръководните органи по европрограмите.