Съмненията за финансирането на АЕЦ "Белене" нарастват

Въпреки твърденията на София, че може да осигури финансиране за строежа на АЕЦ "Белене", руският президент Владимир Путин заяви, че необходимите 3.8 млрд. евро са заложени в руския бюджет и могат да бъдат предоставени на българската страна. Изявлението бе направено в петък, след като тържествено бе подписан договорът между Националната електрическа компания (НЕК) и "Атомстройекспорт", избрана за проектант, доставчик и изпълнител на строежа на два реактора от по 1000 мегавата.

Уверенията на Путин идват на фона на слуховете, че НЕК не може да осигури средства за проекта, чиято стойност е 3.997 млрд. евро. Това означава, че Москва е решена да застави България да строи втората АЕЦ, дори ако НЕК не успее да набави нужните средства.

По-рано тази седмица министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров отрече да има проблеми с паричното обезпечаване, както и предложение от страна на Русия да финансира проекта. Във вторник той подчерта, че договорът, който се сключва между НЕК и "Атомстройекспорт" е междуфирмен, а не междуправителствен.

Главният изпълнителен директор на НЕК Любомир Велков пък обясни, че компанията е осигурила нужните средства за дейностите до 2009 г. Той калкулира като финансиране 600 млн. евро държавна гаранция, дадена за преговори с Евратом и Европейската инвестиционна банка, които обаче тепърва ще стартира, както и парите от продаденото на Росатом оборудване на площадката на АЕЦ "Белене" и договорения заем от "БНП-Париба" за 250 млн. евро.

Отправената от Путин оферта обаче отваря вратичка за бързата трансформация на пазарния проект в междудържавен контракт, на какъвто принцип "Атомстройекспорт" строи китайската АЕЦ "Тянван".

От около половин година НЕК е в процедура по структурирането на финансирането. НЕК твърди, че има огромен интерес от страна на финансови институции за включване в проекта, но отказва да съобщи кои и колко са те. Мълчанието се аргументира с търговска конфиденциалност, която пази банките от проблеми с екологични организации и увреждане на имиджа им в обществото от това, че дават пари за ядрен проект.

Паралелно върви и изборът на стратегически инвеститор, който ще получи 49 на сто от бъдещото дружество, което ще строи и експлоатира АЕЦ "Белене". За миноритарния дял се борят италианската "Енел", германските E.ON и RWE, чешката CEZ и белгийската "Трактабел".

Очакванията са и двете процедури да приключат през юли, след което да стартира строежът на централата. Съгласно сключения в петък договор, Първи блок трябва да е готов през 2014 г. и да започне въвеждането му в експлоатация, а година по-късно това трябва да стане и с втория реактор. За забавяне на изпълнението и нарушаване изискванията за безопасност наказателната санкция е 20 на сто от цената на проекта.

Подписани са документите за Бургас-Александруполис

В петък бяха парафирани официално и учредителните документи на Международната проектна компания (МПК) за строежа на петролопровода Бургас-Александруполис. Тя ще се регистрира в Холандия и участието в компанията е разпределено между български, руски и гръцки фирми. 51 процента ще са на руския консорциум, в който влизат "Транснефт", "Роснефт" и "Газпромнефт", 24.5 на сто са на компанията “Бургас-Александруполис БГ”, в която участват българските “Техноекспортстрой” и “Булгаргаз холдинг”, а .гръцкият дял се разпределя между консорциума Хеленик Петролеум и Траки (23,5%) и правителството, което ще държи един процент.

Очаква се веднага след регистрацията на централата на МПК в Ротердам, да се приключат преговорите с банките за финансиране на част от инвестицията на стойност между 900 млн. и 1 млрд. евро. Предстои сключване на договори с българската и гръцката държава във връзка с транспортните такси, които се изчисляват на около един долар на тон за всяка държава, както и обявяване на международен търг за възлагане на строителните работи, след изготвянето на необходимите екологични разрешителни за инсталиране на съоръженията в България и Гърция.

"Козлодуй” ще приема обратно остъклените високоактивни отпадъци

Друг важен документ, подписан от двете страни в петък, е протокол към спогодба от 1995 г. за последващото връщане на остъклените високоактивни отпадъци, получавани след преработката на отработеното ядрено гориво(ОЯГ) на АЕЦ "Козлодуй".

В момента има договор между АЕЦ "Козлодуй" и ТВЕЛ за доставка на свежото ядрено гориво, който задължава руския доставчик да приема срещу заплащане отработеното ядрено гориво (ОЯГ) за съхранение или преработка в Русия, а АЕЦ "Козлодуй” се ангажира да приема обратно остъклените високоактивни отпадъци, получени от преработката на ОЯГ.

Сега обаче Руската Федерация е приела условия за внос в държавата на облъчени касети от ядрени реактори. С новия протокол към споразумението отпада и клаузата, предвиждаща ядреното гориво, което Русия произвежда за България, да бъде само от руска или българска уранова суровина. Тъй като българският уранодобив е спрян повече от десетилетие, свежото гориво е от руска суровина. С промяната ще може касетите за АЕЦ "Козлодуй" да се приготвят и от уран, добиван в друга страна.

Парафирани бяха още спогодби за сътрудничество в туризма, културата и науката, както и за изграждане на фериботна линия Кавказ-Варна.

Фериботът ще способства за съкращаване на транспортните разходи при доставката на товари, посочи българският президент Геарги Първанов. Той допълни, че е настоял да се засилят ангажиментите забългарските строителни фирми в Русия и то не само в Москва, а и в Сочи, която бе избрана за зимна олимпийска столица през 2014 г.

Българският държавен глава се е разбрал с руския си колега да се ускори връщането на дълга на Москва към София, което щяло да се уреди в следващите седмици.

Сегашните преговори показаха, че развитието на българо-руските отношения е възходящо, посочи Путин. Приоритетно внимание по разговорите му в Първанов е било насочено към деловото сътрудничество и разнообразяването на стокообмена. За десетте месеца на миналата година търговията между двете страна се е увеличила с 22 на сто и възлиза на 3.4 млрд. долара., каза руският президент. Той посочи разнообразяването на българския внос, от който 30 на сто е машини и оборудване, а 20 на сто винарска продукция.