Само 1/5 от българските фирми биха влагали в наука

 Едва една пета от средните и големите български фирми биха отделили средства за научни изследвания, при това половината от тях не биха вложили повече от 25 хил. лв., сочи проучване на "Алфа рисърч", представено в неделя. Допитването е направено сред повече от 100 компании с персонал между 50 и 100 души за сътрудничеството между българската наука и бизнес.

Около 40% от бизнесмените биха инвестирали в наука, но ако получат данъчни облекчения за това. Почти същият процент собственици на фирми искат предварително да са наясно какъв точно ще бъде продуктът на научната разработка, за който ще си отделят парите. Повече от една четвъртък от фирмите чакат учените да им предложат конкретни идеи и разработки за финансиране.

Оказва се, че се разминават интересите на бизнеса към научните постижения и областите, в които българските учени имат значими разработки. Компаниите имат интерес към иновации в строителството, енергетиката и електрониката, а науката може да им предложи разработки в сферата на физиката, биологията и биотехнологиите, компютърните технологии и химията.

Причините за липсата на интерес от страна на бизнеса към научните постижение са, че нямат информация за българските разработки, което се дължи и на високомерието на българските научни институти, коментира директора на “Алфа рисърч“ Боряна Димитрова. Думата си казват обаче и слабото развитие на българските фирми и недостатъчни капитали за подобни инвестиции. По думите на Димитрова научните институти и университетите трябва по-активно да взаимодействат с бизнеса, като актуализират приоритетите си и популяризират постиженията си. Фирмите обаче също трябва да разберат нуждата от подобни инвестици, за да са конкуретноспособни на пазара.

По думите ѝ роля за слабия интерес на компаниите към научни разработки се дължи и на структурата на българския бизнес и той би трябвало да се преориентира от услуги и търговия към производство, за да има инвестиции в научна дейност. Според Димитрова една от възможностите пред българските фирми е да се обединят и заедно да инвестират във важна за дадена област научна разработка.

По данни на Евростат за 2008 г. средната стойност на разходите за научна дейност на 27-те страни - членки на Европейския съюз, е била 1.9% от БВП, а в България - 0.49% от БВП. По данни за 2006 г. средно 54% от разходите за научна дейност в ЕС са пари, дошли от бизнеса, а у нас - само 27.8%. В Япония и САЩ делът от БВП за научни разработки е съответно 3.44% и 2.76% , а бизнес финансирането е съответно 76% и 64%.