Само болното общество се отказва от дискусия*

Продължаваме дискусията за свободата на изразяване, която Mediapool започна неотдавна съвместно със сп. "Диалог", Холандия. Доколко е защитено правото на гражданите на демократичните общества да изразяват мнението си по всички обществени въпроси и доколко държавата има право да се меси и да слага теми табу, за които не се спори или говори? Доколко германският писател Гюнтер Грас имаше право да пише по тема, чувствителна за еврейския народ, и доколко израелската държава имаше право да го обругава. И има ли право демократичното общество да слага ограничение на правото на изразяване?

Известният руски правозащитник Александър Подрабинек пише по тази тема далеч преди да избухне скандалът около Грас.

Още една страна приравни престъпленията на комунизма и фашизма. На 13 юли (2011 г. - бел. ред.) парламентът на Словакия въведе наказателна отговорност за публичното отричане на престъпленията на фашистките и комунистическите режими срещу човечеството и против правата и свободите на гражданите.

Само сляп или обладан от мечтите за наследството им може да не види прякото родство между комунизма и фашизма. Съветският комунизъм и немският нацизъм като най-ярки представители на тоталитарното семейство толкова много си приличаха в същността си, че сякаш самата история ги беше обрекла да бъдат заклети приятели.

И затова те ту се съюзяваха срещу целия свят, ту воюваха един с друг до фаталния си край. Заедно поделяха Европа, заедно приемаха военния парад в Брест в първите дни на Втората световна война, заедно проклинаха англо-американския капитализъм. Всеки строеше свой социализъм: Хитлер – национален, Сталин – интернационален. В съответствие с тези разлики нацистите унищожаваха предимно други народи, комунистите – собствения си. Жертви на това строителство станаха десетки милиони хора.

Еднаквите идеи се проявяваха в сходния инструментариум. На практика те едновременно изобретиха концлагера и тоталната пропаганда, направиха тайната полиция и Държавна сигурност оръдие на вътрешните репресии. В двете страни водещи политически сили станаха социалистическите партии: в СССР – Руската комунистическа партия на болшевиките, родена като Руска социалдемократическа работническа партия, в Германия – Националсоциалистическата немска работническа партия

Всеки от режимите преуспя в едно повече, в друго по-малко. Националсоциалистите, обладани от мания за преследване, построиха в лагерите на смъртта конвейер за унищожаване на своите расови врагове. Комунистите, обладани от мания за величие, използваха труда на своите класови врагове за “великите сталински строежи”.

Ставаха и грешки. Сталин, за разлика от Хитлер, не можа да предотврати масовата измяна – стотици хиляди бивши съветски военнослужещи се наредиха под нацистките знамена и обърнаха оръжието си срещу комунистическия режим. Хитлер, за разлика от Сталин, не подлагаше цялата си армия и държавен апарат на профилактични чистки, поради което срещу него бяха извършени около 40 атентата. Впрочем тактическите грешки се компенсираха във всички останали случаи с люта жестокост и масово жигосване на всичко свободно и живо.

Ясно е, че дружбата на братските режими не можеше да продължава дълго. Вътревидовата борба, както е известно, е най-безпощадната. През първите две години на световната война СССР и Германия бяха военни съюзници, а следващите 3 години – военни противници, а всичко завърши с разгрома на нацизма и удължаването на комунистическия режим с още 46 години.

Днес в Европа нацизмът и комунизмът са еднакво прокълнати. И това е справедливо.

Но проклятието не остава предмет само на обществените дискусии и училищните уроци.

Като става законова норма, то се прехвърля в наказателните кодекси на някои демократични страни. И тук се появява тревожно подозрение: а не усвоява ли наказателното законодателство на тези страни същите принципи, от които се водеха онези човеконенавистни идеологии?

Сега ще последват не съвсем политкоректни разсъждения. Моля рафинираните европейци да отложат четенето им за по-добри времена.

Но съдете сами.

Новият словашки закон предвижда за гражданите, публично изказали симпатия към комунистическите или фашистките режими, лишаване от свобода от 6 месеца до 3 години.

Аналогичният закон в Полша за пропаганда на нацизма, фашизма и комунизма, а също за участие в организации, изповядващи тези идеи, обещава до две години затвор. В Унгария за същото, както и за отричане на Холокоста, можеш да получиш три години. В Чехия поклонниците на тоталитаризма ги чака от три до осем години лишаване от свобода. Само за съмнение, че престъпленията на нацизма или комунизма въобще са били извършени, можеш да си докараш до шест години.

“Трябва да бъде гарантирано, че на никого няма да се размине отричането на зверствата, извършени от комунистите и фашистите” – пояснява лидерът на Словашката консервативна партия Петер Заяц след приемането на закона.

Нека обърнем внимание: става дума не за самите зверства, а за коментари по техен повод. Тези съвсем немалки срокове затвор се предвиждат не за насилие, кражба или шпионаж, а за публично изказано мнение. Точно така за “идеологически неправилни” изказвания при Сталин можеха да те осъдят по 58-и член на НК на 10 години лагер или на разстрел, а в нацистка Германия, където за обявяването на присъдата невинаги ползваха наказателния кодекс, също разстрелваха или изпращаха в концлагер.

По-късно в Съветския съюз за отричане успехите на социализма даваха до 3 или до 7 години лишаване от свобода.

Парадоксално, но факт: в освободените от комунизма източноевропейски страни се възпроизвеждат нормите на тоталитарното законодателство, наистина - с обратен идеологически знак. Но нима работата е в знака? Ограничаването на свободата на словото е тъкмо идеология и при това много отдалечена от демокрацията и либерализма. Колко далече може да се отиде по този път? Дали не до примера на Москва или Берлин от 30-те години?

Здравото общество осъжда фашизма и комунизма.

Но само болното или желаещото да заболее изпраща своите опоненти в килия. Само болното общество се отказва от дискусия, забранява я и оформя тази забрана със закон. Колко години трябва да получи човек, който например заявява, че му харесва “подобряването на условията на живот на населението, ликвидирането на безработицата, масовото разпространение на здравословен начин на живот, развитието на туризма, физкултурата и спорта”? Това е от програмата на Германската националсоциалистическа партия. И вместо да убедиш опонента си, че решаването на социалните проблеми съвсем не гарантира свобода и разцвет, ти му произнасяш присъда и го изпращаш в затвора?

В основата на подобни мерки лежи дълбокото недоверие на законодателя към гражданина, който уж не може самостоятелно да се ориентира кое е добро и кое лошо. Недоверието към собствените граждани е един от стълбовете на тоталитарната система. Налагането със сила на държавното мнение е емблемата на тоталитаризма.

Може наистина гражданите твърде лесно да приемат идеите на ксенофобията и националното превъзходство. Тогава влезте в дискусия и докажете своята правота! Няма значение дали това се отнася за историята или за днешния ден. А ако не успеете да ги убедите, оставете на мира несъгласните. Ако 99 човека от сто споделят правилната гледна точка, значи ли това, че единственият останал няма право да изкаже своето мнение, погрешното? Пък и под страх от затвор!

Ние, преживелите съветския комунизъм, изтърпелите го, изстрадалите го, днес се радваме да чуем истината за тоталитаризма. Радваме се на съдебното възмездие, което макар и рядко, но все пак достига палачите на комунистическия режим. Готови сме да направим всичко, за да не се повтори миналото. Под никаква форма. Даже под предлог, че защитава демокрацията от историческото кощунство. В отговор на думата – само дума.

За да не заприличаме на тези, които осъждаме.

_________________________________________

*Публикувано на 21 юли 2011, "Ежедневный журнал"

**Александър Подрабинек е роден на 8 август 1953 г. в Москва в руско еврейско семейство. От началото на 1970-те години е в правозащитното движение. През 1977 г. подготвя сборника “Наказателната медицина” за използването на съветската психиатрия за политически репресии, публикуван през 1979 г. в САЩ. Участва в издаването на нелегалния информационен бюлетин “Хроника на текущите събития”. През 1977 г. отхвърля натиска на КГБ да емигрира, след което е арестуван за клевета срещу съветския строй и е осъден на 5 години изселване в Сибир. През 1980 г. по време на изселването е арестуван и осъден на 3.5 години лагер.

След разпада на СССР Подрабинек продължава правозащитната си дейност като главен редактор на правозащитната информационна агенция “Прима-News”. При управлението на Путин е арестуван, разпитван и осъждан на административен арест. През 2009 г. пропутинското младежко движение “Наши” организира кампания срещу Подрабинек, митинги пред дома му и натиск да напусне страната.