Само България не отчита разследвания срещу полицейския произвол в ЕС

Проблемът с полицейското насилие в България е системен и страната не отбелязва никакъв напредък в тази посока, въпреки постоянните препоръки, отправяни от Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията, както и в решенията на Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ).

Тази теза разви президентът на комитета Микола Гнатовский пред Mediapool по време на посещението си у нас по повод проведената неотдавна кръгла маса "Изпълнение на препоръките на Комитета за предотвратяване на изтезанията и на пилотното решение "Нешков и други срещу България", постановено от ЕСПЧ", организирана от Съвета на Европа.

"Знаем, че наскоро, през 2013 г., е имало промени в България – създаването на специализиран отдел в прокуратурата, който да се занимава с обвиненията в полицейско насилие. За жалост, и това е още една причина за безпокойство на нашия комитет – посещавайки България няколко пъти, ние не успяхме да получим никаква информация за действията на този отдел. Не получихме дори ясна статистика за това с колко случая на полицейско насилие се е занимавал отделът, което, честно казано, е огромно изключение за 47-те държави членки на Съвета на Европа (СЕ). Това ни води до заключението, че няма много какво да се докладва, което е огромен проблем – този орган трябва да е независим и трябва да извършва ефективни разследвания", коментира Гнатовский в отговор на въпрос каква е ролята на прокуратурата във все по-задълбочаващия се проблем със случаите на полицейски произвол.

Необходимо е независим орган да разследва случаите на полицейско насилие

По думите му е изключително важно в страната да действа "едно независимо разследващо тяло, което може да работи ефективно по обвиненията за малтретиране от страна на полицията".

"Дали това ще бъде направено заедно с прокуратурата, дали ще има разследващи от нужния калибър, независими от полицията и дали те ще могат наистина да разследват полицията без да разчитат на нея – това са важните въпроси. Дори и да се намери друг начин и друг орган, който да се заеме с това, също може да бъде решение, но нещо трябва да се направи, защото проблемът е изключително сериозен", подчерта президентът на Комитета за предотвратяване на изтезанията.

През последните 20 години негови експерти са посещавали България над 10 пъти, за последно през 2010, 2012, 2014 и по-рано през 2015 г. През март от комитета разпространиха изключително остро изявление срещу бездействието на властите по десетките препоръки, съдържащи се в докладите след въпросните посещения.

След 20 г. наблюдение в България, комитетът отчита влошаване на ситуацията

"За жалост, наблюдаваме влошаване на ситуацията с полицейското насилие, особено към хора, които са арестувани или разпитвани в полицейските управления. Комитетът е внесъл много предложения, насочени към въвеждането на култура на нулева толерантност към насилието сред органите на реда, както и много предложения във връзка с т.нар. основни защити срещу полицейско насилие. Те са, например, достъпът до адвокат още в самото начало на ареста, достъп до лекар, известяване на семейството и прочитане на правата на задържания. За жалост, въпреки тези постоянни предложения, много малко действия, даже никакви действия, не са предприети, което накара комитета да вземе извънредни мерки и да направи публично изявление за полицейското насилие и влошаващата се ситуация в българските затвори", коментира още Гнатовский пред Mediapool.

Въпросното изявления визираше до болка познатите проблеми в българските места за задържане и лишаване от свобода – малтретиране на задържаните (както в полицията, така и в затворите), насилие между затворниците, пренаселеност в затворите, лошите битови условия и в арестите, и в затворите, неадекватно здравно обслужване на задържаните, ниско професионално ниво на персонала, проблеми с дисциплината, сегрегация и лишаване от контакти с външния свят.

"На всички тези въпроси българските власти отговарят незадоволително, поради което комитетът няма друг избор освен да приведе в действие процедурата по чл. 10, §2 от Конвенцията чрез официално изявление", посочиха от комитета преди 4 месеца.

"Това публично изявление беше направено през март 2015 г. и е седмото публично изявление в 25-годишната история на комитета. Това ясно показва, че сме изключително загрижени за ситуацията. Затова гледаме на тази кръгла маса с представители на МВР и Министерството на правосъдието, като възможност да се намери начин да се въведат нашите предложения, както и мерките, които са предписани от Европейския съд по правата на човека и неговите решения срещу България", добави президентът на комитета.

Системна липса на професионална култура в МВР, прокуратурата и съда

По думите му става въпрос за систематичен проблем, включващ "липсата на професионална култура в полицията, органите на реда и дори в съдебната система, прокуратурата и съда, а това не допринася за отстраняването на насилието".

"Проблемът тук е ясен, ние можем да повтаряме, че трябва да има нулева толерантност към насилието и органите да ни отговарят – "да, ние не толерираме насилието", но практически нищо не е направено по въпроса. Затова си мислим, че това отношение трябва да бъде променено радикално, полицаите не са единствените, които са оставени сами срещу цялото зло на света, те трябва да могат да разчитат на институциите на цялата държава", обобщи ситуацията Гнатовский.

По време на кръглата маса, организирана от Съвета на Европа, неговият представител Фредерик Сунберг на няколко пъти подчерта, че България има срок до декември 2016 г., за да постигне ефективни резултати по предписанията по пилотното решение по делото "Нешков и други срещу България". По думите му националният план за действие по този въпрос е много добра основа за реформа, благодарение на доброто сътрудничество между правосъдното министерство и органите на Съвета на Европа.

Въпросното дело е образувано по жалбите на петима български затворници, изтърпяващи различни ефективни присъди. Исковете им засягат лошите условия в затворите, в които са пребивавали – в Бургас, Стара Загора, Варна, Плевен, Белене, София и Ловеч.

В решението си по казуса ЕСПЧ приема, че условията, при които четиримата жалбоподатели са задържани в различните затвори или затворнически общежития, представляват нечовешко и унизително отношение, по-конкретно с оглед пренаселеността и използването на кофи заради липсата на тоалетни в килиите. Европейските магистрати постановиха още, че в 18-месечен срок от датата, на която решението стане окончателно, държавата трябва да създаде комбинация от ефективни средства за защита срещу лошите условия на задържане.

_______________

Този документ е  създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.