Само България, Полша и Германия са с нарастващ темп на увеличение на заплатите

Според синдикатите доходите у нас се повишават, но с малко и от много ниска база

Само България, Полша и Германия са с нарастващ темп на увеличение на заплатите

България, Полша и Германия са единствените държави в ЕС, в които средният годишен темп на реално увеличение на заплатите през периода 2009-2016 година е по-висок от този спрямо периода 2001-2008 година. Това сочи проучване на Европейския синдикален институт и Европейската конфедерация на профсъюзите, цитирано от КНСБ.

През последните седем години реалните заплати /изчислени през инфлацията за периода/ са намалели в Гърция (с 3,1 на сто), Хърватия (с 1 на сто), Унгария (с 0.9 на сто), Португалия (с 0.7 на сто), Кипър (с 0.6 на сто), Великобритания (с 0,4 на сто), Италия (с 0.3 на сто).

Ръст, но по-нисък спрямо периода 2001-2008 г., има в Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Швеция. Най-сериозен спад има в Румъния, където средният годишен ръст на възнагражденията е намалял от 11.2 на сто през 2001-2008 година до 0.1 на сто през 2009-2016 година.

В България средният годишен ръст за периода 2009-2016 година е над 6% при под 3% за предходния период.

Според авторите на изследването данните илюстрират как кризата и по-специално политиките на управление, базирани на строги икономии, променят динамиката на реалния ръст на заплатите в повечето страни в ЕС.

“Тези данни са доказателство, че икономическото възстановяване на ЕС не се отразява върху заплащането на работниците“, е заявил конфедеративният секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите Естер Линч. По думите му това е много лоша новина не само за работниците и техните семейства, но и за бизнеса, тъй като ниските доходи свиват потреблението. Според Линч работниците в Европа заслужават по-високи заплати.

От КНСБ пък коментираха, че заплатите в България растат в реално изражение и за това влияние имат основно три фактора - структурни промени в заетостта в началото на кризата, засилен конкурентен натиск на европейския трудов пазар през последните години, безпрецедентно продължителна дефлация. За ръста на средната заплата у нас оказва влияние и многократното повишение на минималната заплата през последните години. Но според синдиката ръстът на доходите е с много ниски темпове и тръгвайки от много ниска база.

За сравнение средната заплата в България през 2016 г. е 523 евро спрямо 3333 евро във Финландия - разлика близо 7 пъти. При съседите статистиката е подобна - въпреки че в Румъния през последните години доходите бяха орязани, средната работна заплата е по-висока от тази в България с 21.9 на сто.

В Македония тя е по-висока с 16.6 на сто, а в Сърбия - с 35 на сто.

“За да се стопи това неравенство трябва ускорен ръст на доходите, който да позволи, ако не да настигнем, то поне да компенсираме частично това неравенство“, коментира изследването лидерът на КНСБ Пламен Димитров.

Още от Бизнес