Едва една четвърт от хората с висше образование работят на позиции, изискващи такъв ценз, а близо половината от висшисти, които са си намерили работа, са на длъжности, изискващи по-ниска степен на образование. Това сочи доклад на Сметната палата от проверка за реализацията на завършилите висше образование на пазара на труда за периода от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2012 г.
Изводите от публикувания в сряда одит са, че няма единна държавна политика по реализацията на завършилите висше образование и няма достатъчно ефективни политики за за насърчаване на заетостта на висшистите и не осигуряват условия за по-добра реализация на завършилите висше образование.
Общо за изследваните четири години на държавните висши училища е предоставена субсидия от 1.326 млрд. лв. Според Сметната палата, въведеният механизъм за финансиране на обучението в държавните висши училища в зависимост от комплексна оценка за качеството на обучение и според потребностите на пазара на труда, е предпоставка за насърчаване на връзката на обучението с пазара на труда. Не са създадени обаче условия за постигане на съответствие между търсенето и предлагането на специалисти с висше образование, което предпоставя пренасищане на пазара с кадри от едни специалности и недостиг от други, отчитат одиторите.
В България функционират 51 акредитирани висши училища, от които 37 държавни и 14 частни, със 185 факултета, 15 филиала, 20 колежа, 55 департамента, 8 академични направления, 13 центрове и 5 института. Само в София висшите училища са 22 или 43 на сто от всички у нас, следва Южен централен регион със 7 висши училища в Пловдив и Североизточен - с 5 висши училища във Варна. Приемът на студентите във висшите училища е по 52 професионални направления от 9 области на висшето образование и по 25 специалности от регулираните професии в 5 от тези области.
Най-голям е утвърденият прием за обучение на студенти в професионалните направления от област "Социални, стопански и правни науки".
Сметната палата е дала 11 препоръки на министъра образованието и науката и една препоръка на министъра на труда и социалната политика, а одитният доклад е изпратен на министрите и на комисиите на образованието и науката и на труда и социалната политика в Народното събрание.
За честна и независима журналистика
Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
7 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
И какво от това. Образованието е свободен избор на индивида. Реализацията в живота също. Иначе гарантирана работа по специалността имаше при социализма - задължително разпределение. Така е все още в Северна Корея.
Ми то кво стана? Гениалната пазарна схема, дето субсидира секи вуз за секи записан студент, била не толкоз гениална. Че и демографският срив от 90те сега влиза в университетите.
цялата работа, е че вузовете се превърнаха в ООД-та, че няма икономика, която има нужда от квалифицирани спец., че няма необходимия качествен преподавателски състав и т.н.
....и само 1/10 от завършилите висше сега стават за нещо повече от прост служител със средно образование
Безработните висшисти са голям лукс за всяка икономика. А у нас май са доста, пък БВП ... маани, маани!
Вишисти работят като контроли в градския транспорт например. А в същото време полуграмотни държавни служители, с подходящи връзки естествено, заемат места в администрацията. За пример мога да посоча службата на НОИ в НИПРОРУДА. Там отиват всички безработни за регистрация за помощи и чакат с часове.
За да стане човек инженер или лекар, където е най-големия недостиг на кадри се иска акъл и яко учене, затова и драстично затъпяващата българска младеж не се ориентира към тези специалности, а към социология ???, психология ???, пиар ???, политически мениджмънт ?????? и тям подобни измишльотини. Като си спомня, че и аз станах в началото на 80-те висшист-икономист почти без учене, представям си какво е сега в нароилите се университети и академии от Горно Уйно до Долно Чепърленци.