Само фирмите на ниско напрежение остават на по-евтин ток

По-евтин ток от държавно-регулирания пазар ще могат да ползват само битовите потребители и малките фирми, които са присъединени към мрежата ниско напрежение. Всички предприятия, ползвали досега електроенергия средно напрежение по определени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) тарифи, отиват на свободния пазар, където по правило цените са по-високи.

Отменя се и забраната за въвеждането на такса "електромер", която да плащат всички абонати, независимо дали консумират енергия, тъй като се правят разходи за поддържането на мрежата и доставката на ток до тях.

Това предвиждат поправки в Закона за енергетиката, представени в сряда пред журналисти от зам.-министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев. Той обаче направи уговорката, че са възможни допълнителни корекции преди внасянето на проекта в МС, както и при приемането му в парламента.

Първоначалната идея беше на свободния пазар да излязат всички малки и средни предприятия, за да се раздвижи електроенергийният пазар. Сега се е стигнало до компромисен вариант, при който от регулирания пазар ще излязат всички фирми, присъединени на средно напрежение, и той ще се свие с 20 на сто.

Добрев обаче не можа да се ангажира какъв брой фирми ще бъдат засегнати от промяната, тъй като не била събрана съответната информация.

От оставащите да плащат регулираните цени половината са домакинства, обществени и държавни сгради и институции, обясни зам.-министърът.

Още лицензи и допълнителни цени

Фирмите, които ще са принудени да купуват ток по пазарни и свободно договаряни цени, ще могат да сключат контракт с предпочетен от тях търговец. За смяната на доставчика си те няма да плащат нищо, а ако не могат да изберат нов снабдител, ще продължат да ползват услугите на досегашното си електроразпределително предприятие (ЕРП) доставчик или на "Националната електрическа компания" (НЕК), но на нови цени.

За да могат да правят това, трите енергопредприятия – Е.ОН, ЕВН и ЧЕЗ, както и НЕК, вече ще имат статут и на "доставчици от последна инстанция" и ще трябва да се лицензират като такива.

Те ще продават на фирмите по цени, които сами ще определят, но по изготвена от ДКЕВР наредба, която ще е пазарно ориентирана, обясни Николай Налбантов, шеф на дирекция "Възобновяеми енергийни източници" в МИЕТ. Регулаторът обаче ще следи как се прилага методиката за ценообразуването, но не стана ясно дали как може да реагира в случай, че не е съгласен в определените от самите дружества цени. 

По думите на Налбантов чисто формално законът позволява и на битовите потребители да сменят доставчика си със свободен търговец на енергия, но в момента заради спецификата на българския пазар и липсата на балансиращи групи няма фирма, която да може да предложи на домакинствата цени по-ниски от определяните от ДКЕВР.

Поправките предвиждат още да отпадне забраната за въвеждане на заплащане на разходите за измервателните уреди, добили популярност като такса "електромер", въпреки че ЕРП-ата, ДКЕВР и министерството предпочитат да бъдат наричани цена за присъединяване на абонатите към мрежата.

Тази забрана бе въведена, след като няколко пъти електроразпределителни дружества поискаха от регулатора да им разреши такава цена, вадейки я от сегашната тарифа за достъп. За сметка на това те предлагаха намаляване на тарифата за пренос на енергия. Тогава ДКЕВР не разреши таксата "електромер" с мотива, че хората не са готови, но сега шефът на комисията Ангел Семерджиев обяснява, че такава цена вероятно ще бъде въведена за индустрията, а по-късно след разяснения- и за бита.

От МИЕТ заявиха, че въвеждането на такава отделна цена ще позволи по-справедливо разпределяне на разходите за поддръжка на необходимата мощност до имотите. В момента те се плащат основно от клиентите с редовно потребление, докато собствениците на вили и гаражи дават стотинки за сметките си, нищо че разходите за осигуряването на електроснабдяване на имота им са значително по-големи.

Повече контрол и санкции

Голяма част от промените в енергийния закон са свързани с повишаването на правомощията на ДКЕВР, която ще получи доста по-големи права за контрол и санкции над дружествата в енергетиката. Регулаторът дори ще има последната дума при назначенията на управителните органи в газовия и електрическия оператори, които пък стават независими преносни оператори, каквито са изискванията на Третия либерализационен енергиен пакет на Европейския съюз.

Така "Булгартрансгаз" остава в структурата на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ), там ще е и "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО), който досега бе под шапката на "Националната електрическа компания", която бе и собственик на преносната мрежа и също част от БЕХ.

Мрежата обаче ще бъде извадена от НЕК и предоставена на ЕСО. Енергийният холдниг трябва да реши как ще стане това, за да не бъде застрашена финансовата стабилност на НЕК, която има стотици милиони евро кредити, обезпечени именно с активите, които трябва да се дадат на ЕСО.

Дялове от двата преносни оператора ще могат да бъдат пускани за продажба, каквито намерения има финансовият министър Симеон Дянков. Контролът върху тях обаче не може да бъде придобиван от компании производители или доставчици на електроенергия и природен газ като ЕВН, ЧЕЗ, RWE, EdF, "Газпром" и други подобни. Такива компании ще могат да вземат само миноритарни дялове от ЕСО и "Булгартрансгаз" и то след анализ и разрешение от регулатора.

Предвижда се още възможността при системни нарушения на двата оператора - даване на преимущество на други дружества на БЕХ при достъпа до мрежите спиране на доставчици или изнасяне на вътрешна информация за свързани с тях лица - ДКЕВР да им отнеме лицензите за работа. Тогава ЕСО и "Булгартрансгаз" ще бъдат принудени да дадат мрежите си да ги управляват други компании, които отговорят на изискванията за независими оператори. Уличените в злоупотреби оператори ще трябва да изберат кой да поеме мрежите им и да договори срока и цената, срещу която ще им предостави за ползване активите си, обясни Явор Стоянов от дирекция "Енергийни пазари" в икономическото ведомство.

Той обаче уточни, че това е крайна мярка, до която ще се стига, само ако налаганите преди това санкции от ДКЕВР за извършените нарушения не дадат ефект.