Само малка част от армията ни боеспособна, но няма да я съкращаваме

Много малка част от армията ни е боеспособна, което означава, че структурата и подготовката на въоръжените ни сили трябва да се променят, обяви днес пред журналисти министърът на отбраната Николай Свинаров. Той се позова на извод от Стратегическия преглед на отбраната, чиято политическа рамка е била приета вчера. Свинаров обясни, че очаква рамката да бъде одобрена на заседанието на правителството следващия четвъртък.

В същото време министърът на отбраната отново заяви, че въпреки констатирания от прегледа нисък процент на активни сили в армията, не се предвижда намаляване на нейната численост.

От обясненията му стана ясно, че експертите на президента Георги Първанов и на Генщаба са получили превес над цивилния екип, готвил политическата рамка на Стратегическия преглед на отбраната.

Преди време се появиха информации за раздор между двата екипа, предизвикан от констатация, според която България не е застрашена от конвенционални заплахи. Тази формулировка бе предложена от хората на Свинаров. Експертите на "Дондуков"2 и военните обаче заподозрели, че зад тази формулировка се крие капан, чрез който министерството на отбраната планира да намали числеността на армията под настоящия минимум от 45 000 души.

Днес министърът на отбраната съобщи, че според т.11 от рамката, конвенционална заплаха за страната ни няма. Според т.17 от документа обаче такава може да възникне във връзка с тероризма.

Свинаров декларира, че въпреки констатирания от прегледа нисък процент на активни сили в българската армия, намаляване на числеността ѝ не се предвижда. Заложена цифра в прегледа също нямало. Ще се наложат промени в структурата и подготовката на въоръжените ни сили. "Не може да имаме армия от 45 000 души, а едва 5500 от тях, например, да са активни сили, готови за развръщане! Какво правят останалите?", посочи министърът и добави: "Проблемът е сериозен и трябва да се реши, като намери своето съчетание между резултатите от Стратегическия преглед и заявеното вече от президента, мен и Генщаба, че няма да съкращаваме армията".

Според министъра това не е само български, а европейски проблем. При 3 млн. души обща численост при армиите от ЕС, едва 70 000 били мобилни и готови за развръщане. Свинаров посочи, че и генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън изтъкнал в речта си днес в София, че много малка част от въоръжените сили в Европа имат възможност за развръщане.

Днес, след срещата си с държавния глава Георги Първанов, Робъртсън даде да се разбере, че очаква занапред страната ни да изпраща все повече части за мироопазващи мисии.

Предстои оценка на възможностите ни да разширим нашето участие в мисии. Тя ще започне в края на есента и ще приключи през пролетта, коментира Свинаров. Министърът на отбраната обаче допълни, че към момента България била на ръба на финансовите си възможности за издръжка на подобни операции.

В началото на седмица шефката на Държавната комисия по сигурността на информация Цвета Маркова обвини военното контраразузнаване, че бави издаването на сертификати за служителите по сигурността, а Генщаба - че не е направил нито едно поименно предложение за лица, които да заемат тези постове.

Днес Свинаров призна проблема, но се оправда, че Чехия, въпреки по-големите си възможности, имала капацитет за издаване на едва 350 сертификата годишно. "Ние не можем още от самото начало да разчитаме да стартираме с 1000 сертификата", заяви той и добави, че това било проблем за всички НАТО-вски държави.

"Проблем със службите има, но ви е известно, че се готвят законодателни промени за това и аз се надявам до края на септември да бъдат одобрени от правителството и внесени в парламента", заяви още той, без да обясни кой точно ще ги внесе. Каза само, че ставало въпрос за подобряване на вътрешната структура и дейността на службите, както и за облекчаване на процедурата за издаване на сертификати.

Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: