Само политическа чистка може да препъне изпълнението на европрограмите

Няма риск от спиране на средства, казва вицепремиерът по икономическата политика и еврофондовете Томислав Дончев

Само политическа чистка може да препъне изпълнението на европрограмите

Тази година е първата от настоящия програмен период, в която ще се види дали се изпълняват резервираните бюджети от европейските средства. Освен това ще се отчете дали са изпълнени т.нар. предварителни условия, които са задължителни, за да продължи европейското финансиране. По този повод разговаряме с вицепремиера по еврофондовете и икономическата политика Томислав Дончев.

Г-н Дончев, как върви изпълнението на предварителните условия от Европейската комисия (ЕК), които са обвързани с получаването на европейските средства?

Предварителните условия изискват не само изготвяне на стратегически документи, но и изпълнение на реформите, към които те са насочени. Това е процес на национално ниво, който не започва през 2014 г. и не завършва през 2016 г. Той изисква многосекторно и многопластово планиране.

Към момента имаме напредък по изпълнението на всички предварителните условия. От тях 34 са изцяло изпълнени, а 11 частично - над 90 на сто. За тях предстои финално приемане на относимите стратегически документи от парламента и Министерския съвет, след което ще бъде докладвано на ЕК.

Официалното докладване към Европейската комисия на изпълнението на предварителните условия става с финалната самооценка, включена в годишните доклади за изпълнението по всяка програма относно всяко условие. Срокът за това е 30 юни 2017 г., а на доклада за напредъка по Споразумението за партньорство относно всички приложими условия е 31 август 2017 г. Не виждам проблем това да се случи.

ЕК има чувствителност по някои от предварителните условия като воден сектор и обществени поръчки. Те се гледат под лупа, защото са пряко свързани с европейското финансиране.

Според европейското законодателство например всяка публична услуга - електроснабдяване, газоснабдяване, вода да се плаща на реална цена. Не се разрешава да има скрита дотация. Ценообразуването трябва да е направено на базата на реалните разходи, което в част от държавите не е така.

България стои добре по отношение на обществените поръчки – въведени са европейските директиви в тази област, докато все още има страни, които не са го направили.

От отговора ви разбирам, че на България няма да ѝ бъдат спирани пари през 2018 г. заради неизпълнение на предварителните условия.

При условие, че нещата се развиват в добро темпо, не би трябвало да има проблем.

Ако имаме проблем с предварителните условия, то парите би трябвало да ги спрат още през 2017 г., но не би следвало това да се случи.

Казахте, че ЕК е чувствителна на тема обществени поръчки. В началото на февруари 2016 г. бяха спрени обществени поръчки за над 1.5 млрд. лева заради "витаещи съмнения" както се изрази премиерът Бойко Борисов. Какъв беше ефектът от това спиране?

Това беше малко или много извънредна реакция и то не защото в тази или онази процедура е имало нещо нередно, а защото бяха концентрирани обществено напрежение и съмнения.

Най-същественото, което се случи на базата на тази чувствителност, е частичното автоматизиране на процеса, промяната на системата за предварителен контрол и въвеждането на мониторинг на обществените поръчки.

Частичното автоматизиране на процеса означава, че спирането на обществените поръчки не е работа на политическите представители – премиер и министри да следят дали има нещо нередно в някоя процедура. Сега това е ангажимент на администрацията. Нещо повече, освен предварителния контрол, сега се прави и мониторинг на процедурите чрез оценка на риска. Така ако се открие нещо нередно, се уведомяват възложителят и Агенцията за държавна и финансова инспекция. Така може да се премахнат дискриминационни условия, ако се открият такива, или да се спре процедурата.

Не закъсня ли България фатално с номинацията на еврокомисар? Кой ще бъде следващият български еврокомисар?

Не, не сме закъснели. Това, че България е останала известно време без представител в ЕК не е драма. По-скоро проблемът е, че заради политическите неразбории в България шансът да вземем добър ресор стават все по-малък.

Изборът на български еврокомисар и ресор е въпрос на консултации. Следващото служебно правителство може да номинира кандидат, което е добро от гледна точка на времето, но е невъзможно да предизвика някакви настроения, доколкото комисаря излъчен от временно правителство не се приема много добре.

А кой ще бъде следващият български еврокомисар не знам.

Имахте ли среща с новия български президент Румен Радев? Консултира ли се с вас относно еврофондовете и еврокомисаря?

Без коментар. Не е редно да коментирам с кого съм си говорил и с кого не.

Минаха три години от новия програмен период, договарянето върви добре, изпълнението не особено спрямо изминалия програмен период.

Това не е вярно. Договарянето на структурните и кохезионните фондове е над два пъти по-добро спрямо миналия програмен период, а плащането е два пъти по-успешно. Ако в средата на 2009 г. са били разплатени 1% от средствата, то в средата на 2016 са над 2.5%, а сега са 7.5 %

Финансовото министерство изкара други данни.

Станало е някакво объркване и данните не бяха точни. Категоричен съм, че са поне два пъти по-добри.

Тази година е първата, в която ще се гони изпълнението на бюджети от настоящия програмен период. Има ли риск от загуба на средства?

Не, няма да има загуби. Има чувствителни програми, които са свързани с изпълнението на реформи. Например водният сектор, където средствата ще бъдат отпуснати през 2018 г.
Подобна е ситуацията и в публичния сектор, където вървят административна и съдебна реформа и беше създадена новата агенция за електронно управление. Трябваше да се изчака тези реформи да приключат, за да започне финансирането им през оперативна програма "Добро управление". Раздвижването се видя чак в края на 2016 г.

Надявам се политическите турболенции да не доведат до драстична промяна в администрацията, която отговаря за управлението на европейските фондове у нас. Натрупаният опит досега показва , че това има директно негативен ефект. Необходимо е да се пазят институционалната памет и авторитетът, натрупан от експертите пред ЕК.

Как ще повлияят предсрочните парламентарни избори на подготовката на българското европредседателство?

Всичко необходимо по отношение на логистика и организация е направено. Финансирането също е осигурено.

Остава да се определи политическият дневен ред. Няколко са горещите картофа. На първо място поставям дебатите, свързани с излизането на Великобритания от ЕС. И ако това е с някаква доза условност, то другите теми са свързани със започващия дебат за бюджета на ЕС след 2020 г и бъдещето на кохезионната политика. Със сигурност не може да бъдат подминати темите за мигрантския натиск и сигурността. Енергийна сигурност също няма как да не бъде в дневния ред на председателството.

Споделяне
Още от Интервюта