Само политиката на СДС може да ни доведе до ЕС и НАТО

- Много се говори, че България е единствената страна кандидатка за членство в НАТО, която има такъв формат на споразумение с алианса. По какъв начин това дава допълнителни шансове на нашата страна за кандидатстването ѝ за членство в НАТО?

- България естествено е първата такава страна. Живот и здраве да има и други. Целта на всички страни в крайна сметка е да извършат тези стъпки на сближаване. Не за всички от тях мога да кажа каква ще бъде конкретната форма, но доколкото ми е известно, и в Брюксел се обсъждаше идеята, че подобно споразумение - като това между НАТО и България, би могло да бъде моделът за всички останали държави в бъдеще с оглед на това сближаване.

- Посланикът на България в НАТО Константин Димитров казва в свое изявление, че споразумението позволява - ако кризата в Македония придобие по-големи размери, България да стане постоянна база за НАТО и по този начин да осигури възможност за евентуално влияние на алианса в региона на кризата. Такава възможност действително ли според вас е заложена в споразумението и има ли реални основания да се очаква тя да стане практика, практически резултат?

- Много се надявам, че няма да има реални основания за такива действия, защото вярвам, че кризата в Македония ще получи своето разрешение скоро и с местни сили. Друг е въпросът, че няма никакво колебание относно факта, че ние сме страна, за която най-естественото нещо е търси формите, в които може да помага за разрешението на проблемите на Македония.

- Може ли тогава да се направи извода, че това споразумение би имало психологически и политически ефект като превантивна мярка за търсене на мирно решение на кризата в Македония, тъй като при съзнанието, че при разрастване на кризата ще има една непосредствена база за влияние на НАТО, вероятно много по -бързо ще се стигне до идея да се търсят политически решения?

- Не бих казал, че това е единственият или решаващият фактор за такова нещо, но в цялата верига от фактори, които международната общност и международните сили се опитват да пуснат в действие в момента с оглед на стимулиране на едно мирно решение в Македония, това също е един от тях.

Когато говорим за НАТО, ние говорим за национална сигурност. Ние искаме да бъдем в НАТО, защото страните, които са в Алианса, имат сигурност, страните, които са в НАТО, просперират, страните, които са в НАТО, могат ефикасно да се справят с всякакви проблеми, докато, както виждаме, в другите страни това е малко по-сложно.

- Новата американска администрация вече започна да дава конкретни външнополитически знаци и към региона на Балканите. По какъв начин България се вписва в тях?

- Мястото на България придобива все по-ясни очертания на един надежден партньор на САЩ в региона. На фактор, който влияе на региона в посоката, в която и САЩ искат да му се влияе, в посоката на европейското, на атлантическото, на западното, ако щете мислене. България е носител на едно такова западно мислене в момента и в този смисъл тя се явява фактор, който помага на региона. Това нещо естествено се отчита. Фактът, че това се отчита, вече представлява знак, много по-голям от потупвания по рамото. Защото това е трайното нещо, което кара администрацията да ни третира като партньор, инвеститорите да решават да идват в България. Всичко това е въпрос на мястото ни в света.

- Тази оценка обаче за мястото ни в света до голяма степен идва и като резултат и на водената политика през тези 4 години.

- Заслугата за тази нова позиция на България е изцяло и единствено на политиката, която през тези четири години водиха правителството, президента, парламента, българските институции. Разбира се, администрацията беше тази, която изнесе най-тежкото бреме в различните критични моменти.

- В този смисъл не мога да не ви запитам каква ще бъде ролята на приемствеността в политиката и кои ще бъдат белезите за приемственост, при които България би запазила същите евроатлантически шансове, които има сега?

- Колкото и да се мъчи човек да го каже с други думи, просто не може. Истината е, че ако България се управлява от същата политическа сила, от същите политици, по същия начин, тази приемственост ще я има. В момента, в който на тяхно място биха се появили лица с друга ориентация, с колебания в ориентацията, дори само, ако щете, такива, които събуждат достатъчно основателни колебания дали са напълно последователни, в този момент нашата позиция ще бъде накърнена.

- Добре, но сега в България се откроява едва ли не с претенции да стане водеща политическа сила една все още несъздадена коалиция, която има претенциите да използва емблемата на Негово величество цар Симеон ІІ. Може ли една такава формация да бъде разглеждана като надежден продължител на същите принципи, които доведоха до сегашния образ на България в резултат на последните 4 години?

- Една друга политическа сила с такива претенции или ще бъде поддръжник на същата външна политика, каквато води СДС в момента, или ще предлага някаква друга. Ако е привърженик на същата, чудя се защо трябва да я има.

Би могло да се каже - тя би могла да води същата външна политика, но ще излезе с някаква по-добра вътрешна. Като гледам хипотетичните персонажи, които биха могли да бъдат в нея, честно казано тръпки ме побиват, защото по-добрата вътрешна политика е най-вероятно да се окаже политика тип Беров.

Тогава, когато във вътрешната политика настъпят такъв тип промени, те неизбежно влияят и върху позицията на България в света. Вие си спомняте как Беровото правителство се кълнеше, че ще води една много сериозна политика по отношение на отстояване на същите принципи.Тогавашният президент г-н Желев се тупаше в гърдите, че той ще бъде гарант за тази политика, г-н Беров обясняваше колко западни са нашите стойности, в неговото правителство имаше хора, които твърдяха, че едва ли не възгледите им произтичат от тези на СДС.

В крайна сметка те бяха тези, които първи ни забъркаха в скандал с Македония, ако си спомняте. Те бяха тези, които успяха да ни закарат до положение да не е ясно дали България не е променила своята позиция на Балканите, нарушихме баланса в отношенията с редица свои съседи.

Затова да се говори, че може да се промени вътрешната политика и външната да остане същата, е много съмнително.

- Добре, защо да не виждаме и добронамерени намерения за продължение на външната политика? Човекът, който бе председател на парламентарната комисия за национална сигурност и беше главен секретар на СДС - сега обявява, че ще бъде едно от лицата на евентуална царска коалиция. Той не би ли могъл да бъде надежден гарант за продължение на същите принципи на външната политика?

- Тъжното в тези случаи е, че когато подобен човек реши да тръгне срещу принципите, които е отстоявал във вътрешната политика или в сферата на почтеността, тогава шансът за него да се яви като гарант на каквото и да било чувствително намалява. Аз мисля, че Христо Бисеров не може да бъде гарант, защото той си създаде много лош имидж пред българската нация. Той беше превърнат в нарицателно.

-Нарицателно за какво?

- Нарицателно за човек, който, най-общо, не спазва правилата на почтеността. Факт е, че имаше много коментари във връзка с доверието, което хората изпитваха към него, в неговата почтеност, в неговата икономическа чистоплътност.Така или иначе, създавайки подобно впечатление у широката публика, той вече сериозно хвърли сянка върху възможността да бъде гарант за каквото и да било.

След като доби тази лоша репутация, застрашен, че тя може да го постави в неизгодно позиция, той се обърна срещу политическата сила, на която е бил главен секретар. Обърна се срещу принципите, които неговите колеги са защитавали. И предприе едни такива красиви словесни, но всъщност откровени атаки за спиране на процесите в България. Защото друго, освен да спреш процесите, не може да бъде постигнато, като искаш оставката на правителството в момента, в който то няма алтернатива. Извършвайки всички тези действия, мисля, че г-н Бисеров по един много ясен начин показа, че той не може да бъде гаранция и гарант за каквото и да било.

Една такава коалиция във всеки случай би съдържала хора с разнороден произход, с различни възгледи, да не говорим, че сме чували между тях изявления във връзка с политиката на България, които не мисля, че схождат с линията, която следваме.

Линията на СДС е, че ние искаме да бъдем западна държава, защото западните държави са тези държави, които просперират. Който е влязъл в кръга на западните държави, дори да е бил беден отначало, както беше бедна Португалия, както беше бедна Гърция, както беше бедна Испания - по силата на това, че са влезли там, са си намерили пътя и сега просперират. Ние искаме да изминем този път.

В същото време на нас ни се казва - стига с това НАТО, ами защо да не се обърнем към Русия. Няма да се обръщаме към Русия, защото в Русия не съществуват привлекателни характеристики, които ние бихме искали да следваме. Русия не може да бъде гарант за това, че българите ще живеят утре по-добре. Влизането в Европейския съюз, влизането в НАТО е гаранция за това.

Така че, когато някой от тези бъдещи или настоящи политици, които искат да ви покажат колко привлекателна е тяхната теза, започне да ви разказва неща от типа на "Чакайте, господине, стига с това ваше НАТО", просто на такъв човек вие не можете да вярвате. Той може да е искрен, но не може да му вярвате като на фигура, която може да помогне за решаването на проблемите на България, която може да помогне в крайна сметка на хората да живеят по-добре, защото за това става дума.

- По какво българският избирател да разпознае истинските добри намерения за процъфтяване на страната, за влизането ѝ в западния начин на живеене и на поведение от онези заместители, които на практика я отклоняват в друга орбита?

- Преди всичко българският избирател трябва да преценява последователността в насоките и резултатите, които му се предлагат.

Разбирам, че при многото проблеми, които имаме, в момента на хората им се иска да видят нещо по-различно или по-ново. Би трябвало да запитат себе си кой е дал някакви доказателства, че България се движи в посоката, която искаме. Вярно ли е, че България е единствената от кандидатите за членство в НАТО, сключила такова споразумение с НАТО - да, вярно е. Вярно ли е, че България беше първата страна от региона, за която паднаха шенгенските ограничения - вярно е. Дали това са доказателства, че България по този начин започва да прекрачва прага на западния свят - да, вярно е. Вярно ли е, че България само по този начин може да се надява да дръпне и за малък брой години да гарантира на своите граждани един живот, отговарящ на стандартите на този западен свят - да, така е.

Ако всички тези неща са верни, и ако отговорът на тях е "да, така е", то следва само един извод. И той е, че тази политика и тази линия на поведение е това, което трябва да продължаваме.

Много хора биха могли да кажат - какво ме интересува мене външната политика при положение, че заплатата ми е ниска, нямам работа и проблемите ми в къщи са много. Това е така, но въпросът е как тези проблеми могат да се решат. С магическа пръчка не става. С обещанията на разни люде, които се тупат в гърдите, също не става. Трябва да има нещо реално. И единственото реално, което ние имаме и на което можем да разчитаме, така както разчитаха и Гърция, и Испания, и Португалия, това е интеграцията.

- Добре, защо тогава не се съди по реалните резултати , а някак си една недоказала се и неоповестила намеренията си предполагаема царска формация събира толкова висок процент обществено доверие?

- За мене е трудно да отговоря на този въпрос с една дума, но очевидно е, че всички хора искат нещата да стават по-бързо. Много хора биха желали демократичните сили да са по-съвършени, някак си по-добри, за да правят нещата по-добре. От тази гледна точка те могат да фантазират, че има едно, едва ли не подобрено издание.

Аз обаче вярвам в мъдростта на българина и мисля, че той вече събра достатъчно опит, за да може извън разговорите с анкетиращи социолози да се запита " всъщност какво реално има зад цялата тази история". Тъй като научихме от опит, че обещанията за подобрени издания обикновено завършват зле.

По същия начин се разиграваше цялата кампания, когато се атакуваше моето правителство. Тогава се говореше, че в него имало хора, които не се харесват. Вярно, имаше хора, които и на мен не ми харесваха. Говореше се как СДС не се справя достатъчно добре, че трябва някакво подобрено издание на СДС. Вярно, имаше неща, които и на мен не ми харесваха.

Вие си спомняте, че се появиха хора, които започнаха да ги подреждат по новому и да ги усъвършенстват. Но в крайна сметка завършихме с царство на мафията. И се оказа, че това е естествен резултат от подобни "добронамерени" усилия.

- Един от другите конкуренти или претенденти за спечелване на властта е "Коалиция за България", в основата на която е БСП. През тази година за първи път БСП ясно дефинира подкрепа за членство на България и в НАТО , и в ЕС. Вие бяхте лидер на СДС във времето, когато се разпадна Варшавския договор, бяхте лидер на СДС и когато трябваше да се денонсира 20- годишния договор за сътрудничество със Съветския съюз, за да не се стигне до автоматичното му продължаване. Спомняте си реакциите на социалистите тогава?

- Много добре.

- Може ли да се направи някакъв извод доколко днес социалистите са автентични по отношение на подкрепата си за членство в НАТО, след като с такъв плач се разделяха със Съветския съюз и с Варшавския договор?

- На мен много ми се иска българските комунисти да се променят. Това е най-хубавото нещо, което може да се случи и на тях, и на България. Ние наблюдаваме усилията на бившата комунистическа партия в момента да смени арсенала си от понятия. Това е един здравословен процес. Винаги е много полезно да видиш, дори когато не си вярват много, как хората се чувстват задължени да усвояват нещо, което е част от добрите неща за света - като например Европа, НАТО.

Но аз не бих препоръчал на никой разумен човек, ако целта му е да влезе в Европа и да влезе в НАТО, да използва чак пък бившата комунистическа партия за това да го вкара там. Близко до ума е въпросът за ефективността на една политическа сила, която доскоро е била на обратната позиция, която все още съдържа хора, търсещи всеки удобен момент, за да се разграничат. Дори само преди две години, когато трябваше на база всички критерии да оцени - това, което прави НАТО, добро ли е или не е и застава ли зад него или не застава, тя се обяви против. Значи последователността на бившата комунистическа партия е съмнителна. Дай боже след 4 или след 10 години те да станат такива, че да може да им се вярва. Но да се разчита сега , че биха могли да продължат тази политика на България, която води в Европа и в НАТО, е като да си играе човек с огъня.

- И все пак накрая искам да ви запитам, вие имате един горчив опит като лидер на СДС. След един от най-големите провали в управленията на страната - след правителството на Беров, избирателите не предпочетоха СДС, който бе започнал реформите и бе заложил началото на евроатлантическия процес на интеграция, а гласуваха за социалистите. Смятате ли, че избирателите са си направили достатъчно изводи, та да не се повтаря тази грешка, довела на времето до катастрофата Виденов?

- Много се надявам, че е така. Тогава имаше няколко фактора, които сега не важат.

Тогава от една страна хората виждаха разни субекти, които казваха, че били едва ли не СДС. Президентът Желев обясняваше, че това са те, демократичните сили, сочейки с пръст министрите. Това беше единият фактор.

Другият беше, че тогава, поради своята незрялост или неразумност, лица и формации, които би трябвало да принадлежат към СДС, го нападаха всячески. Най-яростните нападки към СДС идваха от тези, които се бяха се отцепили от него.

Тези два фактора в момента са поставени по много различни начини. Вярно е, че в управлението си СДС мина през злочестината да има министри, да има представители в администрацията, които по един или друг начин му създават лошо име, които да се прославят със самозабравяне, с дела, които накараха хората да се съмняват в тяхната почтеност. Сега обаче не може да се каже, че това е СДС, защото точно това бяха хората, които излязоха от него, хората, които напуснаха СДС или бяха изгонени.

Тогава отцепниците, които атакуваха СДС, бяха различни, защото все пак имаше лица, които компетентни или не като политици, бяха хора с престижа на почтени хора. В настоящия момент хората, които атакуват СДС, са точно тези, които са добили много неблаговиден вид. Когато тези хора казват, че СДС е лошо, трябва само да ги погледнеш, за да видиш, че ако те са алтернативата на СДС, значи СДС трябва да е добро.

Струва ми се, че благодарение на тези два фактора имаме основание да се надяваме, че българският избирател ще схване процесите, които текат в страната, и въпреки болката от това, че едно или друго все още не е наред, въпреки разочарованието от една или друга насока в развоя на неговите собствени работи, би могъл да си даде сметка кое за него е по-полезно. А очевидно нещата в крайна сметка опират дотам, откъдето започнахме - къде отиваме? Ако ние отиваме в Европа и НАТО, има надежда, има гаранции за бързо развитие на нещата. Ако ние не отиваме натам, тежко ни и горко.