Само управляващите си вярват, че правят нещо за здравеопазването

Лекари, медицински сестри, синдикати в здравеопазването и пациенти се обединиха около становището, че в Бюджет '2009 здравеопазването отново остава пренебрегнато и издигането му като национален приоритет е само в "празните приказки" на управляващите, но не и в действителност. Това стана по време на кръгла маса, посветена на бюджета за здравеопазване във вторник.

Дори синдикатите и съсловната организация на лекарите, които рядко през последните години демонстрират единомислие, този път се оказаха на едно и също мнение – през следващата година в здравеопазването няма да се промени нищо към по-добро. Най-ощетени отново ще бъдат пациентите-данъкоплатци.

Директорът на бившата окръжна болница в София "Света Анна" д-р Димитър Димитров заяви, че и през 2009 година българите ще продължават да си доплащат, за да бъдат лекувани и по този начин да дофинансират пренебрегнатия за пореден път сектор.

Председателят на здравния синдикат в КНСБ д-р Иван Кокалов видя проблем и в това, че в самата управляваща коалиция няма единство за това как да се променя финансирането в здравеопазването. Той заяви, че синдикатът плътно стои зад исканията на здравното министерство, но на последното заседание на ресорната парламентарна комисия министър Евгений Желев призна, че се се простил с илюзиите си за 5% от БВП за здравеопазване.

От 2001 година насам парите за здравеопазване като процент от БВП варират около четирите процента и тазгодишната рамка на бюджета не предлага нищо различно. Според лекари, синдикати и пациенти обаче именно тази година трябва да се направи решителната крачка в сектора като бъдат отделени поне 5% от БВП, за да се постигнат целите на Здравната стратегия, която влезе за обсъждане в парламента.

Тя предвижда в края на периода ѝ на действие през 2013 година да бъде достигнат средноевропейския процент от БВП, отделян за здравеопазване, който е 8%. Това означава, че всяка година в бюджета трябва да се заделя с процент повече за сектора, което обаче няма да се случи. За 2009 година държавата предвижда за здравеопазване – 4.2% от БВП, което е с 480 млн. лв. повече от миналата.

Председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) Андрей Кехайов определи настоящата ситуация в здравеопазването като "идейна безизходица и криза на ценности" и заяви, че съсловната организация ще внесе своя алтернативен бюджет на НЗОК в Министерски съвет.

Председателят на Асоциацията за защита на пациентите Пламен Таушанов смята, че е сбъркано цялото бюджетиране в България, тъй като никой не носи наказателна отговорност за несъбраните вземания, а управляващите се вторачват предимно в разходната част. Според него при обсъждането на бюджета в парламента депутатите предварително са се предали и не защитават обществения интерес.

Към момента дълговете на болниците възлизат на 218 млн. лева като 71 млн. лева са просрочените задължения.