Само за БТК ли е сагата на БТК?

Във вторник, в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е поредният, но едва ли последен рунд в сагата по приватизацията на БТК и третия GSM лиценз. В края на миналата седмица от комисията съобщиха, че на заседанието си ще разгледат 8 (!) експертизи, всяка от които посочва различна цена за третия мобилен оператор у нас.

Ще се разглеждат експертизите на Дойче банк, чийто доклад е съпътващ приватизацията на БТК и на негова основа е определена цената от 54 млн. лв. за лиценза, на консултанта Даймънд клъстър, който е изготвил втората поред оценка на третия GSM, а в четвъртък представи още едно ново изследване за лиценза, на Американ Апрайзъл, на УНСС, на Индъстри уотч, на Американския университет в България и на МакКинзи.

Целта на обсъждането е да се стигне до извод дали при формирането на цената за GSM-лиценза, предоставен без търг или конкурс на купувача на БТК - "Вива Венчър", не е предоставена държавна помощ. Прогнозите са, че до решение още във вторник няма да се стигне.

До поредната дилема по казуса БТК се стигна след появата на писмо от Главна дирекция "Конкуренция" на Европейската комисия,. То бе в отговор на поискана от КЗК консултация по казуса GSM без конкурс или търг и със 75% отстъпка в лицензионната такса, във връзка със Закона за държавните помощи.

По указание в писмото, КЗК започна на пръв поглед странна процедура на оценяване пазарната стойност на БТК плюс GSM бизнеса. Странна, защото пазарната стойност на 65% от БТК плюс правото да получи без търг или конкурс GSM лиценз е определена от предложената от купувача цена. Ако продавачът счита, че цената е несправедлива, той може да се откаже от сделката, но това не променя пазарната цена.

Очакванията са, че ако поръчаните поредица от оценки надвишават платените по сделката суми от страна на купувача, КЗК ще се произнесе, че е налице държавна помощ. Дали ще е допустима, или не - единствено комисията е компетентна да реши.

Затова е интересно да се разбере какво пише в писмото на ЕК, което всички цитират, но никой извън КЗК не признава да е виждал?

В него първо се отбелязва, че с

появата на трети GSM оператор България ще се приближи по-плътно до европейската рамка

в страните- членки, която изисква свободен спектър да се предоставя където е възможно. Предоставянето на спектър трябва да става чрез обективни и недискриминационни процедури.

На второ място е посочено, че отсъствието на състезателна тръжна или конкурсна процедура за предоставяне на лиценз

не представлява само по себе си държавна помощ

Като трето е записано, че КЗК трябва да оцени доколко стойността на приватизираната собственост плюс стойността на GSМ лиценза съответстват на платената от купувача цена.

При отсъствие на търг КЗК трябва да потърси независима оценка или да я направи сама.

От това изречение в писмото на Главна дирекция "Разширяване" не става ясно за отсъствие на какъв търг става дума при положение, че 65% от телекома в пакет с GSM лиценз бяха продадени чрез конкурсна процедура, в която за БТК се подадоха две оферти.

Четвърто, що се отнася до 75-процентното намаление на началната лицензионна такса за GSM-а, Главна дирекция "Конкуренция" заявява, че не може да направи пълен анализ на българското законодателство, но Европейският съд е разглеждал такива случаи и принципът е, че

цените трябва да са еквивалентни в икономическо отношение

като се вземат предвид предоставените честоти, времето за ползване, времето на навлизане в пазара и т.н. Даден е пример с GSM оператор в Румъния , който показва, че късното навлизане в пазара може да е съществена пречка за постигане на рентабилност.

На пето място в писмото е записано, че както изглежда, цитираният Закон за далекосъобщенията и Постановлението на Министерския съвет за Тарифата за лицензионните такси на КРС, са били приети след като офертите за БТК са били направени и печелившият кандидат - избран. Следователно, продължава писмото, трябва да се сравнят условията в сила по време на тръжната процедура с тези при предоставяне на отстъпката.

Освен ако не са настъпили съществени пазарни промени между момента на подаване на оферти и момента, в който е предоставена отстъпката,

офертата на избрания участник в процедурата трябва да се приеме като пазарна стойност на приватизираната собственост плюс GSM лиценза

се казва в писмото на ЕК. Изречението продължава с думите, че последваща отстъпка по отношение на пазарната цена вероятно включва продажна цена под пазарната стойност, и съответно, предоставяне на държавна помощ.

От този параграф в писмото вече става ясно защо Брюксел препоръчва на КЗК да направи оценка на стойността на продадената част от БТК заедно с GSM лиценза. Просто в ЕК са разбрали, че е направена отстъпка в предложената от спечелилия купувач цена за 65% от БТК в пакет с GSM лиценза. Очевидно тяхното разбиране е, че предложената в хода на тръжната процедура цена включва цената на лиценза, която след избора на победител е редуцирана.

От отговорите на Брюксел изглежда, че на Европейската комисия са внушени два неверни факта.

Първият е, че предложената от спечелилия купувач цена е намалена с отстъпка. На практика е точно обратното - в офертата си "Вива венчърс" предложи 200 млн.евро за 65% от БТК, като в проточилите се преговори до окончателното подписване на приватизационния договор я увеличи до 230 млн.евро. Вторият кандидат за телекома - консорциумът между "Коч холдинг" и "Тюрк телеком", предложи 185 млн.евро.

И двамата кандидати бяха записали в офертите си готовност да платят 54 млн.лв. за третия GSM лиценз, като сумата бе по тарифата на Комисията за регулиране на съобщенията. Тя бе определена чрез 75-процентна отстъпка от лицензионната такса от 216 млн.лв. заради късното навлизане на новия оператор в сравнение с вече действащите двама на пазара.

Във връзка с тарифата на КРС е и второто подвеждане на Брюксел - че 75-процентната отстъпка в цената на лиценза е въведена след подаването на офертите за БТК и след избора на купувач.

Тарифата за таксите на КРС бе одобрена с постановление на правителството от 9 юли 2002 г., а окончателните оферти на "Вива Венчърс" и "Коч холдинг" бяха подадени на 24 септември същата година.

От тези погрешни изходни допускания, в заключение в писмото от ЕК е записано, че доколкото решението да се намали лицензионната цена е било взето след завършване на търга, КЗК трябва да провери чрез независима оценка дали цената на продажбата съответства на икономическата стойност на продадената собственост (приватизирана собственост плюс GSM лиценз) или включва държавна помощ. След което трябва да оцени допустимостта на тази помощ, която на пръв поглед изглежда несъвместима с общия пазар.

Това е писмото на ЕК. То съвсем ясно казва:

• че GSM лиценз без търг не е държавна помощ само по себе си;
• че отстъпката от 75% от лицензионната такса е нещо, което се оценява в рамката на достиженията в телекомуникационното законодателство с основен принцип - еквивалентност на цената в икономическо отношение;
• че държавна помощ е налице, ако победителят в процедурата е предложил сума, която по-късно е била редуцирана, без да са налице съществени промени в съответните пазари;
• и че само в този случай държавната помощ на пръв поглед би била недопустима.

В тази връзка е интересно какво е било съдържанието на писмото, което българската КЗК е изпратила в Брюксел и на базата на което е получила отговор, навяващ на мисълта, че някой умишлено е замъглил фактите около евентуалната държавна помощ.

Така или иначе, заедно с поредицата от дела, заведени във ВАС от конкурентните оператори и от прокуратурата, основната цел е постигната - отлагане с месеци, а може би и с години на появата на нов конкурент в мобилните услуги.