Само законови реформи не са достатъчни

В деня на националния празник на Франция как би изглеждала една моментна снимка на вашата страна? Кои са проблемите и събитията, които в най-голяма степен занимават и обединяват французите? Може би справянето с последствията от икономическата криза или политическите вълнения пред наближаващите президентски избори? Отпускарският сезон или Тур дьо Франс?

Вероятно нещата, които занимават французите, са същите, които занимават и българите. И ние, и вие сме в Европа и еднакво ни засягат и кризата в еврозоната, и това, което се случва на южния фланг на Евросъюза и което е смесица от рискове и надежда, като не трябва да се подценяват нито рискът, нито надеждата.

Какво притеснява французите? Покупателната способност, поскъпването на живота. Днес, например, централна тема е поскъпването на бензина.

А какво ги обединява освен грижите? 14 юли – безспорно. И разбира се, Тур дьо Франс, който е типичен щрих от френския пейзаж и най-голямото не само френско, но и европейско безплатно спортно зрелище.

Що се отнася до 14 юли, за французите той е не само празник на нацията, а дори повече от това. На тази дата си спомняме за едно далечно събитие, което постанови, че хората се раждат с равни права. Това е стълб за нашето общество. Обществото не е само пазар или сбор от индивиди. То е и желание да се живее заедно, да се преследват и осъществяват общи интереси.

Обединението, за което говорите, като че ли ни бяга на българите. Може би това се дължи на кризата, но не тази, която разтърси света в последните две-три години, а българската, ценностната криза, която започна преди двадесет, че и доста повече години.

Кризата би трябвало да ни върне към понятието общ интерес. Тя ни приканва да търсим този общ, както национален, така и глобален интерес. По никакъв начин няма да преодолеем предизвикателствата, с които се сблъскваме – екологични или икономически, ако не действаме в името на общия интерес.

Имах предвид кризата, предизвикана от така наречения български преход... Но да отидем именно към последиците от нея и да се спрем на една болезнена за България тема – състоянието на правосъдната система. Как оценявате напредъка на България в областта на правосъдието и вътрешните работи? Преди време вашият предшественик реагира остро по делото Мартин Борилски. Има ли според вас промяна в българското правораздаване оттогава насам?

Случаят "Борилски" приключи добре. Бе раздадена справедливост, но това стана възможно след много дълъг процес и дори се наложи моят предшественик – посланик Етиен дьо Понсен - да се намеси, за да бъде тя постигната. Правосъдието е един от стълбовете на демокрацията и това е валидно както за България, така и за Франция.

В България ме впечатлява скептицизмът в общественото мнение по отношение на функционирането на съдебната система. И се отнася както до гражданите, така и до фирмите. Витае усещането, че съдебната система не работи достатъчно добре и ефикасно.

Много важно за България е това да бъде превъзмогнато, защото от съдебната система зависи всичко, включително икономическият растеж.

Не може да не се каже, че от страна на правителството се правят много сериозни усилия. Подготвени са промени в много закони, в Наказателно-процесуалния кодекс, за създаване на специализирани съдилища, за конфискация на незаконно придобитото имущество, въпрос, на който ще се върна след малко.

Така че се правят сериозни усилия. Не са достатъчни обаче само законовите реформи. Трябва да се реформират и съдебните практики. Защото доста от практиките, може би по някои определени дела, са смущаващи.

Във Франция, например, ако присъдите на някой съдия често се обжалват и падат в по-горна инстанция, той след известно време бива пенсиониран или по някакъв друг начин отстранен от системата. Нещо, което в България тепърва ще се случва.

Връщам се на закона за конфискацията. Искрено съжаляваме, че парламентът отхвърли законопроекта, което се надяваме да е временно. Проектът бе подкрепен и получи зелена светлина и от Венецианската комисия, и от Европейската комисия, и смятам, че е много важно такъв закон да бъде приет в България.

За да може правосъдната система да бъде наистина ефикасна, трябва да се покаже много категорично и ясно, че престъпността не може и не трябва да съществува. А в момента остава нерешен въпросът за имуществото, придобито от престъпна дейност, и то не се пипа.

И конкретно на вашия въпрос – да, нещата напредват и се движат в правилна посока, но все още остава доста дълъг път, който трябва да бъде изминат. И не трябва да спирате на средата му, а да удвоите усилията.

Доброто функциониране на правосъдната система е наистина условие номер едно, за да се преборите с организираната престъпност и корупцията.

Тази тема е свързана с въпроса за присъединяването на България към Шенгенската зона. Запазва ли Франция страховете и резервите си към страната ни за членство в Шенген и при какви условия тя ще промени позицията си? В едно интервю по-рано изразихте мнение, че освен решимостта на българското правителство, отчетена в миналогодишния доклад на Европейската комисия, този път трябва да има и резултати. Виждате ли такива резултати сега?

Първо трябва да се каже, че членството на България в Шенген няма никакво отношение към българските граждани. България е член на ЕС и българите могат свободно да се придвижват във всички страни на общността. Великобритания, която не е член на Шенген, но е част от ЕС, няма никакви проблеми нейните граждани свободно да се движат във всички части на съюза.

Така че влизането на България в Шенгенското пространство няма никакво директно въздействие върху живота и всекидневието на българина. По-скоро има отношение към трети страни, чиито граждани желаят да влязат в ЕС. Днес един чужденец от страна, която не е членка на ЕС, когато влезе в България, може да остане тук. Но ако иска да влезе в Шенгенското пространство, той трябва да мине през граница. Утре, когато България стане член на това пространство, влезлият в България чужденец ще може да се придвижва във всяка страна от Шенген без ограничение.

Така че Шенген не е тема за българския гражданин, а по-скоро за гражданина от трета страна.

Основната страна вход за Шенген за граждани от трети страни, в момента е Гърция, която е член на тази зона. Когато утре България влезе в Шенген, една част от хората, които сега влизат през Гърция, ще се насочат към България. Това означава, че страната ви ще бъде подложена на значителен миграционен натиск. Интересът на България и на българите е да могат да защитават шенгенските граници.

Много е важно, че България спазва техническите критерии, които се изискват от нея. Фактът, че този етап вече е минал, показва положените от правителството ви усилия, което ние приветстваме и за което се радваме.

Следващата фаза от процедурата вие я знаете. На срещата през септември на Съвета на министрите на вътрешните работи ще се обсъжда влизането на България в Шенген.

Съветът ще огледа всички аспекти, включително техническите, както и факторите, които биха могли да повлияят както позитивно, така и негативно на Шенгенското пространство. Съвсем очевидно е, че ще бъдат взети предвид корупцията и организираната престъпност.

Ние ще видим какво ще произлезе от този дебат през септември. Франция смята, че докладът на Европейската комисия, който трябва да излезе в следващите дни, ще бъде положителен.

Страната ни вероятно ще подкрепи влизането на България в Шенген на два етапа – първо отваряне на въздушните граници. И ако докладът по механизма за наблюдение и контрол е положителен, това ще стане много бързо.

Вече на втория етап ще стане отварянето на сухопътните граници. Франция смята, че докладът по механизма през юли 2012 г. ще бъде много важен за този етап за присъединяване на България към Шенгенското пространство.

Наистина влизането на България в Шенген не е от практическо значение за българите, колкото за българското правителство в изборна година като сегашната. Неслучайно то заложи толкова много политически на този въпрос.

Мисля, че наистина е направено доста през тези девет месеца (откакто аз съм в София). Позициите и вижданията по въпроса се сближиха, макар и да не съвпадат напълно. Напредъкът е резултат от усилията на правителството, така че нека да видим какво ще покаже дебатът през септември. Не мисля, че сме много далеч от съгласие, но пак казвам, много зависи от доклада на ЕК, който всеки момент трябва да излезе.

Франция е страна с мощна икономика и възможности за сериозни задгранични инвестиции. В кои области френски компании биха имали и имат подчертан интерес към България – енергетиката, модернизирането на военното оборудване, високи технологии?

Френските инвестиции в България не са на висотата, на която бихме искали да бъдат. Те са около 750 млн. евро, което поставя Франция на 12-13-то място по инвестиции и не отговаря на възможностите на страната ни и на двустранните отношения. В кои области бихме могли да имаме чувствително присъствие? Например в инфраструктурата, железопътния транспорт, пристанищата, енергетиката както атомната, така и от възобновяемите източници, управлението на отпадъците, водния сектор или, ако обобщя – всички сфери, където може да се развива публично-частното партньорство.

Като най-важни бих очертал енергетиката, инфраструктурата и водния сектор. Бихме могли да включим и търговията и финансовия сектор, застраховането. Големи френски фирми вече са в България, например веригата "Карфур", която открива нови хипермаркети в страната и София, нов хотел близо до летището на "Новотел", завод на "Сен Гобен" край Варна, "Веолия"... Това наистина не е достатъчно, но имаме амбицията да поправим изоставането.

В процес сме на довършване на Бяла книга на българския пазар, предназначена за френските компании.

Специално как ще се развива занапред сътрудничеството между двете страни в модернизирането на българската армия, където на различен етап се намират няколко двустранни проекта?

Имаме близко сътрудничество във военната област, но вие сигурно имате предвид закупуването на френска военна техника от България. То в момента е силно ограничено, но не само с Франция, а и с други страни, предполагам най-вече заради икономическата криза и бюджетните ограничения както в България, така и в повечето страни в света. От 2008 г., когато започна кризата, програмата за въоръжаването на България бе ревизирана към намаляване и съкращаване на разходите.

Мисля, че трябва да изчакаме малко, за да се възстанови сътрудничеството и в тази област.

Да се върнем към разговора за измеренията на кризата в контекста на Европа. От една страна е гръцката криза, и не само тя, която постави под съмнение бъдещето на общата европейска валута, от друга страна е преосмислянето на свободното движение на хора покрай бежанската вълна от Северна Африка с идеите за промяна на принципите на Шенгенското пространство. В същото време имаме и проблемът с Либия, което допринесе да се зададат въпросите доколко Европа може да се справи със собствените си проблеми и да отговори на претенциите да бъде световна сила. Как Европа може да отговори на тези предизвикателства?

Много обширна тема, на която ще маркирам само общ отговор. Безспорно ЕС е подложен на силно напрежение, има двойна криза – на еврото и миграционна. Засегнати са както еврозоната, така и Шенгенското пространство. Кризите не се дължат на някакви случайности, те произтичат от същността на ЕС и от противоречията, които са съществували в него и за които той сега плаща.

И в двата случая решението минава през едно по-засилено координиране на действията на страните членки и по-добра интеграция.

По никакъв начин решението не може да дойде от принципа всеки сам да се спасява, а от една по-силна и интегрирана Европа. Това, което казвам, няма да бъде постигнато механично и от само себе си. Посоката обаче е ясна – по-силна, по-интегрирана и действаща повече съвместно Европа. Затова, мисля, че можем да бъдем оптимисти за развитието на събитията.

Кризите задължително ще доведат до нов напредък в европейското съграждане спрямо времето, когато е бил подписан Римският договор. В никакъв случай не виждам сценарий на разединение и отслабване, защото сме достатъчно разумни, за да видим, че едно разединение няма да доведе доникъде.

Казвано е по различни поводи, че предложението на Франция по отношение на управлението на Шенгенското пространство е всеки сам да действа.

Точно обратното е – нашето предложение е по-голяма интеграция и съвместно действие.

Вашият оптимизъм буди възхищение на фона на неприятните новини от фондовите пазари.

Вижте какво се случи в последните 15-18 месеца. Никой дори не можеше да си представи, че ЕС ще вземе такива мерки заради гръцката криза. Те не са достатъчни, но един гигантски участък от пътя бе изминат. Затова смятам, че ще излезем по-силни от кризата.

И една културна нишка в нашия разговор. Френският институт подготви богата културна програма по случай 20-годишното си присъствие и работа в България. Какво от тази програма българският зрител и слушател не трябва да пропуска?

За 20-годишнината на Френския институт в България организирахме богата културна програма през цялата година и дори и за началото на 2012 г. Все още в Националната художествена галерия е открита изложбата от уникални фотографии – автохроми на Албер Кан. Той е бил богат предприемач, банкер и филантроп, живял в във втората половина на 19-ти и началото на 20-ти век. Той е вярвал, че познанието за света, познанието на народите един за друг ще помогне на мира и прогреса. Така че Кан изпраща преди Първата световна война фотографи в повече от 50 страни, а по това време те са били горе-долу толкова, за да заснемат тамошното културно наследство, пейзажи, бита на хората, обичаите им.

Кан е изпратил и екип в тогавашна България. От представените в София фотографии, 30 са от Балканите и Турция, има и от Азия, а също и на Айфеловата кула, която е малко по-млада от новата българска държава. Вижте тази изложба, заслужава си. Тя ще гостува и в още градове на страната.

А за всичко интересно, което нямаме време да изброя – а това са поредица от концерти, различни сценични изяви, изложби, лекции и книжни премиери, читателите ви да погледнат на сайта на посолството, както и на Френския институт.