Само заплащането и осигуровките са били проблем за ЦИК в организацията на вота

Доклад с неясен адресат и цел публикува Централната избирателна комисия на интернет сайта си.

В документа от девет страници липсват конкретни препоръки, изводи и констатации. Въпреки това специалистите по изборно законодателство обясниха, че са обобщили всички проблеми, забелязани от тях по време на изборите през есента на миналата година.

“В доклада сме поместили основното ни виждане за проблемите, с които ние сме се сблъскали по време на изборите”, каза пред Mediapool говорителят на ЦИК Ралица Негенцова.

Въпреки тези обяснения на Негенцова обаче в документа не намират място, например, проблемите със забранителните списъци по време на вота.

Забранителните списъци – проблем на ГРАО

Вместо необходимите обобщени данни, с които пет месеца след изборите никой не разполага, защото, според властимащите хилядите избиратели, попаднали в забранителните списъци, са някакви промили от общия брой, ЦИК са описали как са работили с ГРАО. Но за забранителните списъци само е споменато.

“От ГД "ГРАО” в МРРБ бе изискана и получена информация за начина на съставяне на списъците на заличените лица, които нямат право да бъдат дописвани в избирателния списък в изборния ден, както и за лица с настоящ адрес извън територията на Република България и компетентния орган, който подава информация за това обстоятелство", пише в доклада.

 

"Отговорено бе, че гражданите имат възможност да извършат проверка в съответната общинска администрация след обявяването на избирателните списъци включени ли са в списъците на заличените лица. Последните не се публикуват и не се обявяват, но съдържащата се в тях информация по данни на ГД "ГРАО” може да бъде получена от гражданина на ниво общинска администрация”, обобщават специалистите по изборно законодателство.

На въпрос защо в комисията не са потърсили възможност да обобщят броя на засегнатите от забранителните списъци, Ралица Негенцова обясни, че това не е работа на комисията, а на ГРАО. “Ние само сме описали проблемите”, обясни тя, без от думите ѝ да става ясно дали хилядите неуспели да упражнят правото си на глас са извън проблемите, според разбирането на изборните специалисти.

Разяснителната кампания – без следа от закъснение

Отново в раздела “Изводи и препоръки” в доклада от комисията са описали и провеждането на разяснителната кампания преди вота, която тази година трябваше да започне по-рано заради новостите, които въвеждаше Изборният кодекс.

В текста на доклада от ЦИК са описали като разяснителна кампания систематизираната информация от сайта на комисията. Никъде няма упоменато забавянето в изготвянето на предизборните клипове, нито изтеглянето на единия от тях заради грешка в заснемането му.

За сметка на това обаче от ЦИК обобщават: “Аудио и аудиовизуалните клипове бяха създадени в периода при започването на предизборната кампания. Всеки един от клиповете имаше за предмет специфични права и задължения на избирателите”.

“След изработването им клиповете бяха предоставени на БНР и БНТ за разпространение, както и на други медии за безплатно излъчване. Клиповете бяха обявени и на страницата на ЦИК в интернет и достъпът до тях беше свободен. Те се излъчваха в ефирите на БНТ, БНР и Нова Българска телевизия”, допълват от комисията.

Финансовите пропуски се оказа единствените неточности в Изборния кодекс

В изводите на ЦИК няма споменати никъде редицата проблеми, които възникнаха в ОИК – в обучението и масовото напускане на хора. За сметка на това обаче комисията поставя въпроса за осигурителните права на членовете на общинските избирателни комисии.

“Централната избирателна комисия бе затруднена да регламентира начина на заплащане на членовете на ОИК, доколкото липсва подходяща база, която да се обвърже с възнагражденията на ОИК и СИК. Такъв критерий би бил например размерът на минималната работна заплата. Не е уреден законодателно въпросът с възстановяване на пътните, дневните и квартирни разноски на членовете на избирателните комисии. Законово не е уреден статутът и начинът на заплащане на приемателните комисии”, пишат специалистите по изборно законодателство.

 

Това е една от двете забележки към законодателството, които членовете на ЦИК поместват в доклада си.

 

Другата е липсата на постоянен бюджет за Централната избирателна комисия: “Новият ИК създаде ЦИК с постоянен мандат, но не и с постоянен бюджет и администрация”.

Протоколите и 2/3 мнозинство

“Изключителен обществен резонанс получи въпросът за прозрачността в работата на ЦИК и публикуване на стенографските протоколи от проведените от комисията заседания. ЦИК стриктно спазваше разпоредбата на чл. 26, ал. 6 от ИК да обявява решенията си чрез публикуване на интернет страницата си www.cik.bg и в бюлетина на Българската телеграфна агенция, като в духа на утвърдилата се през последните две десетилетия традиция не се обявяваха само актовете на комисията с вътрешноорганизационен характер”, пишат от ЦИК по повод изключителната мистериозност, при която работеха.

Заради редицата искания за разсекретяване на протоколите, в крайна сметка в средата на февруари в комисията взеха принципно решение стенограмите да се публикуват на сайта. До момента обаче няма нито една.

Пред Mediapool Негенцова обясни, че “се работи в насока за протоколите”. На заседанието идната седмица ще обсъдим този въпрос в посока расекретяване, обясни Негенцова, без да се ангажира с конкретни срокове за публикуване на стенограмите.

 

В доклада си ЦИК е споменала бегло за “затруднения” в работата на комисията, свързани с изискването от закона 2/3 мнозинство за вземане на решенията, което беше критикувано от Венецианската комисия и международните наблюдатели.

 

Според закона, ако такова мнозинство не се събере по време на гласуването, се постановява отказ от вземане на решение, което, според чуждите специалисти, може да доведе до политически решения на ЦИК.

 

Девет страници за три месеца

 

Докладът на ЦИК, чийто обем е девет страници, бе публикуван тихомълком на страницата на комисията. Оттам обясниха, че той бил за тяхна употреба и нямат намерение да го изпращат на никой друг. “Естествено, ако някой се заинтересува от него, може да го намери”, допълни Ралица Негенцова.

 

Тя обясни също и забавянето на документа с редица обсъждания. Пак, според думите ѝ, се оказа, че текстът е дискутиран едва на три заседания на Централната избирателна комисия.

 

В останалите два месеца и половина работна група от пет изборни специалисти са работили върху текста от девет страници, който в общи линии преповтаря законовите положения.

 

Докладът, който в началото бе замислен като становище, трябваше да се изготви около месец след изборите. Такъв ангажимент пое председателката на ЦИК Красимира Медарова.

 

На въпросите през всичките месеци от декември досега обаче от комисията твърдяха, че не са измислили “адресата”, типа послания, дали ще има критики към законотворците, дали ще има препоръки и в каква форма ще бъдат те.