Самолет в очите ни лети ли?

Третото правителство на ГЕРБ даде ясна заявка, че ще даде ход и на трите мащабни военни сделки, които ще излязат общо над 3.5 млрд. лева и ще определят развитието на българските въоръжени сили за години напред.

Има реална опасност обаче тази огромна бюджетна инвестиция да се превърне в схема за източването на милиарди, сравнима с КТБ, ако се допусне проектите да се решават на тъмно, в тесен кръг, при неясни условия и размита отговорност.

Това вече се е случвало, а има сигнали, че може и да се повтори.

Самолет в очите ни лети ли?

Най-скъпият проект – за купуването на нов тип изтребител, е в най-напреднала фаза - на едни преговори разстояние, ако се вярва на последните изявления на премиера Борисов. Перипетиите, през които премина този проект (а и навярно тепърва ще преминава), са нагледно потвърждение за порочните практики при военните сделки у нас.

Въпреки първоначалните закани на управляващите, че ще ревизират проекта, в петък премиерът Бойко Борисов и военният министър Красимир Каракачанов в съгласувана акция предопределиха покупката на изтребители "Грипен". Те се оправдаха със служебния кабинет на Огнян Герджиков, който часове преди да сдаде властта определи на закрито заседание офертата на шведската компания СААБ за най-изгодна и елиминира предложението на САЩ и Португалия за изтребители втора ръка Ф-16.

Информация за медиите и оттам за обществото, което ще покрие сметката, не бе предоставена в нито един една фаза на обсъжданията, нито пък след гласуването на решението. Оправданията, че става дума за сложни комплексни критерии и класифицирана информация, са удобно прикритие за всякаква "стъкмистика". Ето защо не бе изненада, че след като ГЕРБ се върна на власт, постави под съмнение класацията на служебния кабинет. Премиерът Борисов дори сне покупката на нови изтребители от приоритетите на управлението, но след заседанието на КСНС при президента на 30 май ги върна в дневния ред. На 23 юни Борисов обяви, че започват преговорите с Швеция за покупката на "Грипен".

Само два дни по-късно обаче шефът на парламентарната група на ГЕРБ и зам.-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов настоя за формирането на парламентарна анкетна комисия, която да разследва всичко около проекта.

Както обясни Цветанов, проверката се налага заради "достатъчно съмнения", че президентът Румен Радев, който е бивш командир на Военновъздушните сили, "е защитил решението за купуването на шведските изтребители и това е станало в период, когато още нямаше окончателно решение на служебното правителство".

Освен това според Цветанов трябва да се види и дали има "постъпила информация, която е дисквалифицирала един от участниците служебно".

Практиката в нормалните страни е подобни съмнения да стигат бързо до прокуратурата и тя също толкова бързо се произнася по тях.

В България обаче обикновено с тях се заема .... комисия.

Така правителството на ГЕРБ се готви едновременно да подпише най-скъпата сделка, като прехвърля отговорността на Радев и назначеното от него служебно правителство, и в същото време да я разследва.

Лупингите на Борисов и ролята на Радев

Предстои да се види как ще реагира президентът на публично отправените намеци, че е лобирал в полза на една фирма. До момента, въпреки словесните лупинги на Борисов, правителството движи нещата изцяло в избраната от Радев посока – бързо сключване на договор с "Грипен".

Румен Радев е основен играч в проекта още от самото му начало. В качеството си на командир на ВВС той и екипът му подготвиха критериите за търсения от България изтребител, а назначеното от него служебно правителство санкционира избора.

След като стана президент пък, той непрекъснато оказваше натиск на правителството да подпише сделката и предупреди, че ако това не стане, ще бъде прегазена военната експертиза.

Румен Радев няма как да се противопостави на евентуално парламентарно разследване. Въпросът обаче е, че ако депутатите решат да проверяват сериозно, би трябвало да разчитат и на "показанията" на Радев във връзка с проекта. Не е ясно как президентът би реагирал, ако се стигне дотам.

Бойко Борисов изненадващо обяви на 25 май, че няма да се съобрази с плановете за покупката на нови изтребители и ги обяви за последен приоритет. Военният министър Красимир Каракачанов пък съобщи, че правителството ще прави нова оценка на подадените оферти.

В крайна сметка се стигна до заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) на 30 май. Там Радев, Борисов и представителите на останалите парламентарнопредставени партии стигнаха до съгласие да бъдат стартирани едновременно и трите големи военни проекти – за купуването на нов тип изтребител, кораби и бронирани машини, като ще се търси възможност да се разплащат през следващите 15-20 години.

Каракачанов "получи задача" да предложи на Министерския съвет ясен план за финансовата рамка на проектите, който представи миналата седмица. От него стана ясно, че военният министър се е отказал от идеята си да прави нов анализ на проекта за изтребителите и ще следва начертания от служебното правителство курс.

На следващия ден той обясни, че "имаме решение на предишно правителство и ако го нарушим, ще бъдем обвинявани". По същото време Борисов се срещна в Брюксел с шведския премиер Щефан Льовен обви проектът за "предопределен" и пое ангажимент България да започне преговори за купуването на "Грипен".

Кой носи отговорност?

Борисов и Каракачанов твърдят, че отговорността за проекта е изцяло на служебното правителство на Герджиков, тъй като е приело класирането на офертите, извършено от работната група в МО.

Това обаче не е напълно вярно.

Засега няма никакви публични данни решението на служебния кабинет да има каквато и да е обвързваща сила.

Самият Борисов иронизираше решението на кабинета Герджиков, което по собствените му думи било "решение да се вземе решение, за да се вземе решение....". Самият Огнян Герджиков също твърди, че правителството му "не е връзвало ръцете" на следващия кабинет, който можел да реши каквото иска.

Правителството на Борисов има и допълнителен лост, който би му позволил да преразгледа проекта, ако смята, че около него има съмнителни неща - той трябва да бъде одобрен и от Народното събрание, тъй като по закон военните харчове над 100 млн. лева трябва да бъдат минат и през пленарна зала.

Царят дава -пъдарят не дава

Така отговорността за решаването на проекта е изцяло в ръцете на ГЕРБ и "Обединените патриоти". Ключово ще е и поведението на опозицията. Миналата година от БСП "алармираха", че проектът е пренаписан и тласнат в посока на Ф-16, но след решението на служебното правителство, което елиминира офертата на САЩ и Португалия, смекчиха тона.

В крайна сметка може да се окаже, че Борисов и Цветанов са си разпределили ролите в пиесата "царят дава -пъдарят не дава". Борисов демонстрира институционална приемственост и благоприличен тон спрямо президента Радев и шведския премиер, но пък се оказва блокиран от парламента. Така сработва първоначалният сценарий на Борисов – преговорите за изтребителите се протакат или започват наново.

Какво става с другите проекти?

В тази ситуация продължава работата и по другите два проекта – за купуването на два нови кораба и на бронирани машини. Около тях също има много интереси, които тепърва ще излизат на повърхността.

Първоначално проектът за покупката на бронирани машини бе приоритетен, но по време на второто правителство на ГЕРБ той бе изненадващо изпреварен от този за нови патрулни кораби. Смисълът на рокадата така и не се изясни, а депутати заподозряха, че се готви поръчка за определена фирма.

През май 2016 в качеството си на депутат от Патриотичния фронт Каракачанов обяви, че може още сега да напише името на фирмата, която ще усвои основната част на парите, и да го сложи в плик, който да се отвори след като стане сделката. Откакто стана министър обаче Каракачанов не се е връщал към темата.

Най-много работа предстои по проекта за купуването на бронирани машини, но и там вече се оформят чувствителни въпроси и отново всичко става на тъмно без никаква публична информация.

Предстои да бъдат определени основните параметри на търсените машини - с какво задвижване да бъдат, нивото им на защита и др., които ще предопределят избора. И най-лесният начин да бъдат елиминирани евентуални последващи съмнения около проекта е, той да излезе от зоната на "строго секретното".

Ще се промени ли нещо?

Въоръжените ни сили са морално остарели, много далеч от стандартите на НАТО и не могат да изпълняват дори конституционните си задължения, но наливането на милиарди за модернизация не е гаранция, че нещата ще се променят.

За последните 15 години бяха изхарчени над 3 млрд. лева за товарни самолети, хеликоптери и поддръжката на стара съветска техника, които реално не доведоха до качествена промяна във въоръжените ни сили.

Дори политиците признаха, че инвестициите не са довели до придобиването на нови бойни способности.

Сега подготовката на новите сделки отново е превзета от различни партийни и бизнес интереси, които изместват реалния дебат, експертизата, военнополитическите и стратегическите въпроси.

И ако това не се промени, се задава нова афера, измерима с източването на КТБ.