Самообявилото се правителство на Либия заплашва да залее ЕС с мигранти, ако не бъде признато

Самообявилото се правителство на Либия заплашва да залее ЕС с мигранти, ако не бъде признато

Либия може да залее Европа с мигранти, ако ЕС не признае самообявилото се ислямисткото правителство в Триполи, пише днес британският всекидневник "Дейли телеграф" в специална кореспонденция оттам. Пратеникът на вестника Колин Фриймън се е срещнал с видни представители на непризнатата администрация в Триполи, които му казали, че могат да наемат малки плавателни съдове и да изпратят огромен брой африкански мигранти отвъд Средиземно море, с което рязко да увеличат и без това огромния брой нелегални пришълци от африканските страни, които достигат Европа.

Предупреждението е отправил говорителят на либийския Генерален народен конгрес Джамал Зубия в интервю пред вестника. Конгресът пое властта в Триполи миналата година след въоръжен конфликт между проислямистите и силите на международно признатото правителство. Конгресът не е признат от ЕС като законна власт в Либия. Преди половин месец и двете правителства отхвърлиха изготвения от ООН след дълги консултации с тях мирен план.

Според Зубия Либия в момента харчи десетки милиони долари всяка година, за да спира мигрантите, опитващи се да пресекат Средиземно море, като изгражда центрове за задържането им и изпълнява програми за репатрирането им обратно в техните страни. Ако Европа продължава да отказва да признае властта на Конгреса, правителството в Триполи може да промени тази политика.

"Искам да бъда откровен, вече много пъти съветвах моето правителство да наеме лодки и да ги прати към Европа. Ние защитаваме вратите на Европа, но тя не ни признава и не иска да ни признае. Защо тогава да спираме мигрантите тук?", казва Зубия.

Противно на широко разпространеното схващане, либийското правителство не си затваря съвсем очите пред каналджиите, които въртят трафика на хора, отбелязва вестникът. Отделът за борба с нелегалната имиграция разполага с персонал от 8000 души и задържа много мигранти, които влизат нелегално в страната, а също така работи и с Международната организация за миграцията по програми за доброволно репатриране. В крайбрежните градове местните власти извършват и морско патрулиране с малки съдове, а и помагат за събирането на телата, когато корабче с мигранти потъне.

Броят на мигрантите обаче толкова голям, че далече надхвърля капацитета на властите да се справят с тях, макар че това струва на Либия над100 млн. долара всяка година, отбелязва "Дейли телеграф".

На кризата с бежанците в Европа се спира и американският "Вашингтон пост". Репортажът започва от словенско-австрийската граница, където около хиляда мигранти мръзнат пред металната бариера, затваряща пътя им, и скандират: "Искаме да минем". Охраняват ги въоръжени войници "с враждебни погледи" в очакване австрийската страна да пропусне поредната порция търсачи на убежище.
В Европа обаче повсеместно расте натискът за затваряне на така мечтаните открити граници, и то за доброто на континента, отбелязва авторът Гриф Уит, описвайки перипетиите на мигрантите по т.нар. Западнобалкански път.

Унгария вече доказа, че може да се изолира от бежанската криза, като издигна ограда от бодлива тел (по границата си) и заплаши със затвор всеки, който дръзне да я пресече. Тези нейни действия прехвърлиха бремето на кризата към нейните съседи, които сега също се изкушават да строят свои собствени огради, отбелязва авторът. Потокът не намалява, а расте, и редица страни от Централна и Югоизточна Европа нервно се гледат една друга, страхувайки се, че внезапно затваряне на която и да е от границите може да предизвика ефект на доминото в региона, който да струпа и да блокира десетки хиляди сърдити хора далече от бленуваните им дестинации в северните части на континента.

Резултатът ще бъде хаос и насилие, казва хърватският вътрешен министър Ранко Остоич, който координира действията на своята малка страна, през която от септември досега са преминали над 300 000 мигранти. 8400 бяха те само в последната неделя.

"Наистина ли мислите, че можете да спрете тези хора без стрелба. Ще трябва да изградите стена около цяла Европа, ако наистина искате да спрете тези потоци", казва той.

"Вашингтон пост" отбелязва, че някои от най-малките страни в Европа поемат най-голямото бреме от бежанската криза. След като Унгария построи стената и затръшна вратите си пред мигрантите, потоците се пренасочиха към Хърватия и Словения. Вместо да се опита да ги спре, Хърватия се опитва да ускори преминаването им през своя територия с влакове от сръбската до словенската граница на запад. Но дясната опозиция, която има малко по-големи шансове да спечели парламентарните избори тази неделя, предлага друго решение: ограда.

Словения също обмисля дали да не строи собствена ограда. Според външния ѝ министър Карл Ерявец това би било "последно средство". Той обаче не крие опасенията си, че ако другите страни издигнат огради, миниатюрната алпийска република може да се окаже под непоносимо бреме. Тя и сега едва се справя с наплива, отбелязва министърът. "Това не може да продължи дълго така. Приехме над 100 000 мигранти само за две седмици. Това е 5 на сто от нашето население. Нашите ресурси са ограничени", жалва се той.

На север, Австрия също обяви мерки за вдигане на бариери с цел "по-добро регулиране да движението на мигрантите" през Словения. В Любляна побързаха да получат уверения, че Австрия няма намерение да затвори границата си. Но от Виена казват още, че не могат да я държат отворена, ако Германия - следващата дестинация след Австрия, към която се стремят най-много от пришълците - реши, че не може повече да се справя с наплива, докарал вече над половин милион търсачи на убежище в страната само за първите девет месеца на тази година. Допитванията в Германия сочат, че се засилват призивите към канцлера Ангела Меркел да направи точно това.

"Всички изтръпват при мисълта за момента, когато Германия реши да каже, че не може да приема повече", казва Игор Табак - хърватски експерт по сигурността, цитиран от "Вашингтон пост". Затварянето на границите, според него, не само ще подкопае ключовия принцип за свободно движение на хора, който е в сърцевината на европейската идентичност след края на Студената война, но ще има и силно дестабилизиращ ефект върху Балканите. Тук има страни, които само преди едно поколение воюваха една с друга, а сега са принудени да си сътрудничат за разрешаване на най-голямото предизвикателство пред ЕС от десетилетия, отбелязва Табак.

Словения, Хърватия и Сърбия вече седмици наред си разменят обвинения, че не се справят с кризата. Ако дойде едно дясно правителство в Загреб и реши да затвори границата със Сърбия, потокът вероятно ще се пренасочи през Босна - етнически разделена страна, която с големи усилия запазва някакво единство, след като бе зачената в кървава война, отбелязва хърватският експерт. "Ако там нахлуе голям поток от мигранти в една толкова нестабилна система, близко до ума е, че институциите в Босна ще започнат да се разпадат", предупреждава той във "Вашингтон пост".

По БТА

Споделяне

Още по темата

Още от Свят

Трябва ли да се отворят ресторантите?