Самоубива ли се българската журналистика?

Самоубива ли се българската журналистика?

Слушам предаването "Неделя 150" по програма “Хоризонт” на държавното радио. Водещият, когото неизвестно защо смятат за "легенда на българската журналистика", формулира с труд въпроси, които не изискват особени умствени или интелектуални усилия от типа на "И, какво става със закона за изборите за евродепутати?". Може би е имал тежка съботна вечер или тежка седмица? Важното е, че като цяло, той служи като дръжка на микрофона и слуша внимателно и търпеливо всичко, което му казват политици, министри, историци... Без да задава твърде сложни и противоречиви въпроси. Дали така е по-лесно или това е капацитетът на българската журналистика в нейната радиоформа?

Българската журналистика в началото на 90-те години беше много активна, жива и нападателна. Може би някои от вас си спомнят как медиите свалиха от власт заедно с гражданите на София най-напред Петър Младенов, който беше назначен за президент-председател на републиката от ЦК на БКП, вече преименувана в БСП, а след това и нейния премиер Андрей Луканов.

Така беше в началото... Постепенно партийните централи, собствениците на медии и серия от правителства осъзнаха, че медиите могат да бъдат сила. Започнаха да влагат пари в тях, като първоначалният хаос и масово издаване на вестници и списания беше заменено с монопол на пет-шест издания, чийто конци се дърпаха от различни партийни централи.

Държавните медии си останаха държавни, каквото и да твърдят от парламента. Тоест, те служат на правителството, президента, изобщо на властта, а не на гражданите. Те защитават интересите на управляващите, а не на управляваните.

Медийните маневри на политически сили, тайни служби - бивши и настоящи, и бизнесмени - истински и създадени, доведоха до оформянето на странна картина на българския журналистически пазар. Като цяло всяка медия в страната защитава нечий интерес - индивидуален - на политик или бизнесмен, колективен - на партия или на фирма, но никога на обществото.

Под формата на "обществен интерес" често се пробутват определени корпоративни, партийни и дори престъпни интереси. В същото време корупцията в страната процъфтява, политиците се интересуват единствено от собственото си благополучие, правителството с трите си партии има една мечта - да остане по-дълго на власт. И не е единственото правителство на България, което иска това.

В българските медии се забелязва странна неграмотност - както граматическа, така и обща. Това обаче очевидно няма значение. Колкото по-неграмотни са журналистите, по-скоро младите репортерки, които са видимо с двойна употреба, толкова по-добре - те могат да бъдат манипулирани по-лесно. Очевидна е и подкупността на медиите - появяват се интервюта и материали, които във всяка западна медия щяха да бъдат обозначени като "Реклама" или "Платен материал". В България това не става.

В частните медии господства собственикът, който уволнява и назначава, поръчва и забранява. В държавните медии господства правителството или президентът, които правят същото. Ето защо в момента водещите новини за българските медии са лавините. Разследваща журналистика няма, защото е неудобна на твърде много хора и опасна за журналистите. Българските медии са глухи, слепи и неми. Като трите маймунки.

Проблемът е, че слепотата, глухотата и немотата на медиите водят до безконтролна власт. Както вече цитирах един американец: Властта корумпира, а безкрайната власт корумпира безкрайно. Това става сега в България. Скриването на грозните проблеми не значи, че тях ги няма. Запушването на устата на медиите не значи, че хората не говорят за тях. И някога властите ще чуят този глас, но, може би, ще бъде твърде късно.

Всъщност това е една изгубена битка. Още от времето на Ботев, когато той е викал от кръчмата в Гюргево: "Тежко, тежко, вино дайте..." Сега дори никой не вика, защото явно на тези, които дърпат конците, им е удобно, а тези, на които им ги дърпат - не смеят да се обадят. Или както се казваше в онзи старт руски виц: Революционната ситуация възниква тогава, когато тези отгоре не могат, а тези отдолу не искат.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?