Съпругата на починал пациент съди МЗ за 500 хил. лева заради забавено лечение

Съпругата на починал от белодробна фиброза пациент съди Министерството на здравеопазването за 500 000 лева заради това, че неоснователно е бавило одобрението на необходимата му белодробна трансплантация в чужбина, която е била единственият шанс за спасяването му.

В писмо до медиите Христина Хрисимова описва тежката бюрократична битка, която тя и съпругът ѝ Георги са водили в продължение на няколко месеца през 2016 година с Комисията за лечение в чужбина и Министерството на здравеопазването, за да им бъде издаден формуляр за лечение в чужбина и да бъде преведено капаро на единствената болница в Европа, която извършва белодробни трансплантации на български пациенти.

От Министерството на здравеопазването коментираха, че правят проверка за цялостната работа на Комисията за лечение в чужбина, както и на конкретния казус и когато се разбере кой не си е свършил работата, ще си понесе последствията.

Заместник-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков показа пред медиите отговор от университетската болница във Виена от днес, според който Георги Хрисимов в крайна сметка не е бил подходящ за извършване на трансплантацията заради тежкото му състояние.

Д-р Пенков обаче не се нае да прогнозира, въпреки че е пулмолог, дали ако случаят не беше протакан толкова дълго, пациентът е щял да достигне до Виена в състояние, което позволява осъществяването на трансплантацията.

Показателно е също така, че от болницата във Виена са отговорили подробно на Пенков за медицинския казус на Хрисимов в рамките на няколко часа във вторник, докато на Комисията за лечение в чужбина са ѝ трябвали 9 дни, за да прати писмо до Агенцията по трансплантациите, докато е траяла четиримесечната тягостна процедура в българските институции.

Пенков обясни, че според подадената му до момента информация ставало ясно, че една от причините за забавянето била дългото уточняване между София и Виена може ли да се направи белодробната трансплантация и дали от нея ще има полза за човека.

Именно заради забавената процедура Христина Хрисимова води дело в Административния съд в София, чието следващо заседание е насрочено за 6 февруари. Тя се надява, че като даде публичност на личната си история, ще предотврати вероятността и други хора да минат по същия път.

Комисията за лечение бави случая от юли до ноември 2016 година

В началото на 2016 година 43-годишният Георги Хрисимов е диагностициран с тежкото нелечимо и бързо прогресиращо заболяване идиопатична белодробна фиброза. Единственото възможно лечение е белодробна трансплантация, която не се извършва в България и здравното министерство е длъжно да финансира трансплантацията зад граница през Комисията за лечение в чужбина.

На 22 юли Георги и съпругата му подават заявление за финансиране на лечението в Комисията за лечение в чужбина заедно с оферта от университетската болница във Виена. Офертата е на стойност 120 хил. евро. Комисията определя състоянието му като спешно и дава случая за произнасяне на профилната комисия по трансплантология, която забавя своя отговор с шест дни и го дава на 9 август.

Следва още протакане и на 15 август КЛЧ дава принципно положително становище за лечението на Георги в чужбина, но се разпорежда да се изиска от Изпълнителната агенция по трансплантациите (ИАТ) да представи оферти от лечебни заведения от държави в ЕС. Това решение обаче не е приведено в действие и тези указания са изпратени до ИАТ чак на 29 септември 2016 година - месец и половина по-късно, обяснява съпругата на Георги – Христина.

На 22 август КЛЧ прави второ искане до профилната комисия по трансплантология с искане да бъде мотивирано предложението за лечение в чужбина и членовете ѝ да да се подпишат. Отново дават спешен срок от 7 дни за отговор, а отговорът идва на 13 септември - 15 дни след указания срок.

“По-ужасяващото е, че документът е пълен с неверни данни, според които съпругът ми се е лекувал в болница Видин, на диализа е, очаква се добър изход от диализата и препоръчват лечение в България, при положение, че в предходния доклад от 9 август се препоръчва лечение в чужбина“, обяснява Хрисимова.

На 20 септември КЛЧ все пак взима второ положително решение за лечението на Георги в чужбина и отново се разпорежда да се изиска от Агенцията по трансплантациите да представи оферта.

“Това е едно абсолютно безсмислено заседание, което преповтаря това от 15 август, с разликата че са посочени на случаен принцип трансплантационни центрове, с които тепърва да се установява контакт, да се разбере дали въобще приемат български пациенти, да се искат оферти, да чакаме дали ще се съгласят да поемат съпруга ми като пациент и т.н. Писмото до ИАТ е изпратено след 9 дни. Само, за да се изпрати 1 писмо са необходими 9 дни“, коментира Хрисимова. По думите ѝ на КЛЧ е било известно, че освен болницата във Виена, никъде другаде не се приемат български граждани за белодробна трансплантация и на практика съзнателно са обрекли съпругът ѝ на смърт.

“На 3 октомври Агенцията по трансплантациите отговаря на КЛЧ, като прилага моята кореспонденция и запитвания изпратени от мен в периода 26.09. – 30.09.2016г до трансплантационни центрове в Германия и техните отговори – откази. Изпратих запитвания по имейл в около 20 трансплантационни центрове в Германия, 13 от които изпратиха отказ, с аргумент, че не приемат чуждестранни граждани, а 2 от тях ни насочиха към Виена. Основното притеснение на КЛЧ, в продължилата комуникация между двете институции ( КЛЧ и ИАТ ) е защо ИАТ прилага кореспонденцията на съпругата, т.е. моята, а не своята собствена. Никой от шестте доктори, не се интересува или не отчита факта, че няма трансплантационен център, който да приема български граждани. Никой от членовете на КЛЧ не изразява притеснение, че търсенето на втора оферта, ще бъде пагубна за съпруга ми, освен, че е невъзможна за получаване. Никой не остава стъписан от цифрата: 13 отказа, за по-малко от 1 седмица. Никой от 6-имата членове на комисията, не се държи като лекар!“, разказва тя.

На 5 октомври Хрисимова подава жалба в Министерството на здравеопазването заради забавянето на процедурата.

Третото заседание на КЛЧ е на 7 октомври, повече от половин месец след второто. На него е решено да се финансира лечението в чужбина, да се издаде формуляр S2 за лечението и да се изпрати писмо до болницата във Виена с искане за обяснение какво се включва в исканото от клиниката капаро в размер 30 000 евро. По принцип превеждането на сумата е условие на болницата, за да покани пациента на кръвни изследвания и за да бъде включен той в списъка с нуждаещи се от органи на Евротрансплант, за да му бъде намерен донор.

Хрисимова обяснява, че това решение да се иска обяснение от болницата, за което няма правно основание, дава началото на продължителна кореспонденция между зам.-министъра на здравеопазването по онова време Ваньо Шарков и болницата във Виена, което забавя процедурата още с един месец.

След насрочен протест МЗ превежда парите и пуска болния в чужбина

След като на 8 ноември Хрисимова подава уведомление до кмета на Столичната община, че ще организира протест пред Министерството на здравеопазването, на същия ден вечерта от Министерството на здравеопазването ѝ звънят, за да ѝ кажат да отиде и да подпише договора за лечението и заповедта за авансовото плащане към виенската болница.

На 28 ноември семейството получава покана от болницата във Виена за най-ранната възможна дата - 20 декември, като през това време се налага да бъдат направени нови изследвания, тъй като предходните са с давност над три месеца и вече не важат.

На прегледите във Виена през декември обаче лекарите казват, че Георги вече не е подходящ за трансплантация заради качените килограми и други усложнения вследствие на единствено възможното лечение с кортикостероиди в този период. Все пак от болницата казват, че ще обсъдят случая и ще пратят отговор до няколко дни.

Хрисимова посочва, че на 23 декември получават утвърдителен отговор, че съпругът ѝ ще бъде приет в клиниката, но трябва да отслабне и да започне терапия за развитата остеопороза. Междувременно обаче състоянието на Георги рязко се влошава, постъпва в болница на 4 януари, за да бъде стабилизиран, но на 11 януари 2017 година почива.