Сърбия чисти армията от генералите на Милошевич

Властите в Сърбия и Черна гора предприеха голяма чистка на висшето военно командване, като уволниха или пенсионираха 16 генерали, служили при управлението на бившия президент Слободан Милошевич, който сега е съден за военни престъпления от Международния трибунал в Хага.

Сред сменените е бившият началник на военното разузнаване, генерал Радослав Шкорич, както и няколко генерали, действали през 90-те години срещу движенията за независимост в Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина и Косово, предаде Би Би Си.

От длъжност бяха освободени и голям брой по-младши командири.

Сръбският премиер Зоран Живкович заяви, че армията се нуждае от нови, млади и реформаторски ориентирани командири.

Вицепремиерът Жарко Корач заяви пред Би Би Си, че тези генерали са тясно свързани с Милошевич и с войната в бивша Югославия. Не можем да модернизираме армията със същите хора, които водеха войната, заяви Корач.

Вицепремиерът добави, че армията скоро ще бъде сериозно съкратена, и че Сърбия и Черна гора се надява скоро да се включи в "Партньорство за мир" с НАТО.

Елиминирането на старата гвардия, при което постовете си загубиха близо една трета от 51 действащи генерали и адмирали, имаше за цел да укрепи прозападната политика на новото сръбско ръководство след Милошевич, пише британският в. Индипендънт.

Някои от отстранените, като началникът на разузнаването генерал Радослав Шкорич, се смятат за симпатизанти на Русия.

Един от уволнените генерали е заместник-началникът на генералния щаб Владимир Лазаревич, който командваше армейския корпус в Прищина в Косово по време на продължилите 11 месеца бомбардировки на НАТО над Югославия през 1999 г. Смята се, че някои отряди от армията са участвали в погромите срещу етнически албанци в Косово.

Според анализаторите чистката на верните на Милошевич офицери, както и на симпатизиращите на босненската сръбска армия, ще премахне и последната пречка пред задържането на бившия босненски сръбски командир Ратко Младич, който се издирва от Международния трибунал в Хага заради военни престъпления, извършени по време на войната в Босна.

Босненските сръбски сили избиха повече от 7000 мюсюлмани при превземането на източния град Сребреница през 1995 г. Клането се смята за най-тежкото военно престъпление, извършено в Европа след Втората световна война.

"Ако Младич бъде открит в Сърбия, той ще бъде екстрадиран в Хага. Надяваме се да извадим проблема с Младич от графика си до края на годината", заяви неотдавна в интервю сръбският премиер Зоран Живкович.

В опит да сближи Сърбия с международната общност миналата седмица Живкович предложи близо хиляда войници от Сърбия и Черна гора да участват в мироопазващи мисии в Либерия и Ирак.

"Ние имаме ясна политическа цел. Участието ни в международни мироопазващи мисии ще означава, че армията, която навремето бе обвинена в извършване на военни престъпления, днес е напълно реформирана", каза вчера Живкович на пресконференция.

Въпреки свалянето на Милошевич през 2000 г. прокарването на съществени реформи в армията не беше възможно, докато неговият приемник Воислав Кощуница беше на власт. След като зае мястото на Милошевич, вместо да отстрани старата гвардия и да реформира армията, Кощуница поддържаше статуквото. В замяна на това военното ръководство му оказваше безпрецедентна подкрепа в конфликтите с политическите му опоненти, сред които бе и покойният сръбски премиер Зоран Джинджич.

Кощуница напусна поста си през март, след като бе създадено новото държавно обединение Сърбия и Черна гора. Един от сътрудниците на Кощуница, бившият началник на военното разузнаване генерал Ацо Томич, мина в запаса в края на март, малко след като Кощуница напусна поста си.

Само няколко дена по-късно генерал Томич беше арестуван заради предполагаемите си връзки с хора, замесени в убийството на Джинджич на 12 март.

Междувременно началникът на генералния щаб на армията на Сърбия и Черна гора генерал Бранко Кърга опроверга информациите в някои медии, че на вчерашното заседание на Върховния съвет за отбрана е подал молба за пенсиониране, предаде агенция Бета.

Кърга отказа да коментира смяната на генерали и офицери от армията и добави, че този въпрос трябва да бъде зададен на министъра на отбраната Борис Тадич.