Сърбия и България договарят маршрута на "Южен поток" без Газпром

Сърбия и България договарят маршрута на "Южен поток" без Газпром
Сръбският президент Борис Тадич и българският премиер Бойко Борисов съгласуваха трасето на газопровода "Южен поток”, като се договориха тръбата да пресече границата между двете страни в района на Димитровград. "Газпром” вече се обяви против този вариант, посочвайки, че той ще удължи трасето и оскъпи проекта. Белград, който поначало бе заинтересован от такъв маршрут, но не успя да склони "Газпром”, се опитва да постигне своето с помощта на София, която до неотдавна шантажираше Москва с отказ от участие в "Южен поток”, пише московското издание "Комерсант".

Неформалните преговори между Борис Тадич и Бойко Борисов се проведоха миналия уикенд в резиденцията на българския премиер във Варна. Борисов каза, че двамата са обсъдили трасето на "Южен поток” и в частност са съгласували мястото, където газопроводът ще пресече българо-сръбската граница. По думите на българския премиер тръбопроводът ще влезе в Сърбия в района на град Димитровград. Той не скри, че за такъв вариант е настоявал президентът на Сърбия и „в края на краищата ние се договорихме”. От своя страна, Борис Тадич, по думите на премиера, гарантирал участието на Сърбия в АЕЦ "Белене”.

Сръбско-българските договорености по трасето на "Южен поток” само на пръв поглед касаят единствено двете страни - на практика те засягат интересите на всички ключови участници в проекта и преди всичко "Газпром”. Въпреки че трасето на газопровода през територията на Сърбия не е утвърдено окончателно, според сръбски източници, между Москва и Белград съществува договореност, че тръбата ще влезе от България в района на Зайчар, разположен на повече от 100 км северно от Димитровград. Белград е заинтересован от прокарването на тръбопровода през Димитровград, защото в този случай той ще премине през цялата територия на Сърбия, а в другия вариант от него се оказва откъсната цялата южна част на страната, заедно с регионалния център град Ниш.

"Настоявахме тръбата да мине през Димитровград, но "Газпром" не бе съгласен, защото това удължава трасето и оскъпява газа за крайните потребители", призна още през май м. г. Душан Баятович, директор на Сърбиягаз - сръбския партньор на Газпром.

"Българите също поискаха "Южен поток" да се изгражда през Зайчар, защото това е най-късият маршрут", добавил Душан Мракич от сръбското енергийно министерство.

Тези изявления предизвикаха в Сърбия ефект на избухнала бомба и местни лидери в южни сръбски градове настояха пред Белград "Южен поток" да мине непременно през Ниш, дори заплашиха със създаване на автономно образувание в региона. Сръбските власти успяха да заглушат скандала, като заявиха, че маршрутът още не бил утвърден.

Сега обаче ситуацията е по-благоприятна за Белград, който май е решил да прокара своя вариант за маршрута на тръбата с помощта на София. Русия едва успя да пречупи позицията на България по двустранните проекти за енергийно сътрудничество и на Москва се наложи да склони за съществени отстъпки преди подписването на "пътна карта" за проекта "Южен поток".

"България има козове, каквито Сърбия няма", коментирал Воислав Вулетич, шеф на сръбската газова асоциация.

Българско-сръбските договорености не останаха незабелязани в "Газпром", без обаче да разтревожат особено концерна, отбелязва още руското издание. Окончателният маршрут на "Южен поток" ще бъде определен според техническо-икономическата обосновка на проекта, а тя се разработва тъкмо от "Газпром", заявили за "Комерсант" от пресслужбата на компанията.

"Газпром" явно се ръководи от съображението, че останалите участници в "Южен поток" могат да договарят помежду си каквото пожелаят, но руският монополист все едно ще има последната дума за избор на маршрута. За "Газпром" обаче ще е трудно да се противопостави на съгласувана позиция, дори да става дума само за двама партньори - в случая Сърбия и България. Затова, макар че балканската отсечка от "Южен поток" вече добива очертания, борбата около нея тепърва предстои, завършва "Комерсант".

Още по темата
Още от България

Адекватни ли са мерките за кризите с водата и боклука?