Сърбия отхвърли демокрацията

В Сърбия се случи нещо много по-сериозно от липсата на кворум.

На втория тур на президентските избори нещата не се развиха в желаната посока, не толкова по причини от статистически характер /липса на необходимата избирателна активност/, колкото благодарение на една добре пресметната и успешна операция, целяща бойкот на изборите. Тази операция беше задействана от онези, които унищожиха бивша Югославия и Сърбия. Иначе казано, истинските победители в тези президентски избори, макар и невалидни от гледна точка на техническите изисквания, но не и според политическите критерии, бяха Слободан Милошевич и неговият приемник Воислав Шешел.

Следователно, изтъкването само на невалидността на вота най-малкото би ни отклонило от истината.

Реваншистите и онези, които изпитват носталгия по Велика Сърбия, вече бяха осигурили на ултранационалиста Воислав Шешел на първия тур невероятния процент от 23 на сто от гласовете. Те изразиха своя вот, като не гласуваха на втория тур. По този начин казаха своето "не" на демократичното нормализиране и европеизацията на страната, на сръбския премиер Зоран Джинджич и подкрепяния от него кандидат Миролюб Лабус, на Международния съд в Хага, който съди Милошевич.

Според онези, които бойкотираха изборите, хаосът е по-добър от реда и би могъл да подпомогне връщането на власт на силите, свалени с помощта на Запада. В същото време Воислав Кощуница, федералният президент на Югославия, която е вече на изчезване, обяви кандидатурата си за президент на Сърбия, за да може да балансира отвисоко властническите амбиции на сръбския премиер Зоран Джинджич. През 2001 г. те двамата създадоха коалицията Демократична опозиция на Сърбия /ДОС/ и заедно свалиха Милошевич. След това обаче се разделиха.

За да спечели гласовете на привържениците на Шешел, Кощуница изместваше своите позиции все повече в посока към националистичен консерватизъм. Той се противопостави на арестуването и екстрадицията на Милошевич, организирани от Джинджич, отказа да признае легитимността на процеса в Хага, започна да прилъгва босненци с обещания за бъдещо обединение и да говори, че чувствата на националистите са свещени и позитивни. "Ще постъпя като Ширак, който игнорира Льо Пен, но се вслуша в избирателите му", каза Кощуница. В действителност обаче Шешел, белградският Льо Пен, дърпаше конците. Той провали изборите, оставяйки все пак на Кощуница част от по-носталгично настроените гласоподаватели.

Федералният президент, които все още не е президент на Сърбия, получи обаче 66 процента от гласовете срещу 31 за втория кандидат, европеиста Миролюб Лабус, подкрепян от Джинджич. Това е твърде висок процент, за да не бъде изтълкуван като изнудване. Изразено в думи, посланието на Шешел към Кощуница звучи така: ако искаш да победиш следващия път, ще трябва да държиш сметка за моята политическа воля и моя електорат.

Следващият път може да е след три месеца или кой знае кога. Според конституцията сега нещата са в ръцете на сръбското правителство, в чиито правомощия е насрочването на дата за следващи избори. Така че топката отново е в полето на строгия, прагматичен прозападно настроен Джинджич, професор по философия и майстор на смелите решения. Във всеки случай перспективата ще бъде дуел на живот и смърт между професор Джинджич и професор Кощуница. От едната страна е най-западният от новите сръбски политици, а от другата - един популярен политик-традиционалист, който повече от всякога се намира под влиянието на Шешел и на Милошевич.

По БТА