Подобно на повечето млади демонстранти, изпълващи ливанските улици, за да дадат отдушник на яростта си от безработицата и неравенството, Нина Сабах настоява за нещо повече от набързо обявените от правителството реформи, за да спре да протестира.
Тя иска да бъде сложен край на политическа система, където, според нея, каква работа ще си намериш зависи от това кого познаваш и към коя религия принадлежиш.
Демонстрациите, в които преобладават млади лица, парализираха страната през последните дни, принуждавайки правителството на министър-председателя Саад Харири стремително да обяви мерки, насочени към потушаване на гнева и спасяване на икономиката, която е в режим на свободно падане.
Реформите, които включват рязко намаляване на заплатите на висши служители и налагане на данъци на банките, не умиротвориха демонстрантите, много от които са млади. По официални данни 37 процента от хората под 35 години са безработни.
Протестиращи като Сабах, мюсюлманка шиитка от Юга, казват, че са се отърсили от религиозната си принадлежност, за да се присъединят към едно широко протестно движение, пресякло религиозните линии, отправяйки предизвикателство към система, която според тях подхранва неравенството, шуробаджанащината и корупцията.
"Това е държава, където това към коя религиозна общност или политически лидери принадлежиш ти осигурява работа", каза 25-годишната ливанка и добави, че се е присъединила към мюсюлманските сунити, към християни и друзи в изразяването на гнева си срещу елита на страната.
"Всички достигнаха точка, откъдето няма накъде повече. Обединени сме във възмущението си", заяви Сабах.
Системата за споделяне на властта в Ливан, която се основава на 18 признати религиозни общности, датира от времето на френското колониално управление, като определя постове за всяка от общностите в страната и формира основата на големите политически партии.
"Дойдох, за да да бъде базираният на общностен принцип режим свален и заменен от политическа система, в която хората получават назначения въз основа на компетентност, а не на общностна принадлежност", заяви 21-годишният студент по физика Юнис Каладжи.
Протестиращи казват, че системата се отразява на всекидневния живот, определяйки всичко - от назначенията в университетите до квотите за всяка религиозна общност във военните и държавните институции.
"Не искаме никой да използва нашата религиозна общност, за да определя дали си вземем изпитите или да получим работа", заяви Зайнаб Шарафедин, 18-годишна студентка в Ливанския университет.
"Сто диктатори"
Ливан някога бе наричан Швейцария на Близкия изток заради своята усъвършенствана банкова система и процъфтяващ туристически сектор.
Спираловидно увеличаващият се дълг и нарастващата неохота на донорите да избавят от затруднение ливанската икономика отприщиха икономическа криза. Някога благоденстващата средна класа беше покосена и много млади хора виждат в заминаването за чужбина единственият начин да продължат напред.
Както повечето арабски държави, Ливан, с население от около 4 милиона души, също има голям дял младежи: около 40 процента от високо образованото му население е под 25 години.
"В Ливан няма работа. Просто изнемогваме", каза Нур Хабиб, 20-годишна студентка по инженерство. "Ако се появи някаква възможност да напусна Ливан, ще се възползвам от нея."
Протестите, обхванали Ливан през миналата седмица, със скандиранията за революция и сваляне на режима, са отзвук на арабските бунтове от 2011 г., които отстраниха четирима арабски лидери, и на миналогодишните въстания в Алжир и Судан.
"При всички арабски бунтове имаше само по един диктатор, но в Ливан имаме цели сто", каза Фарах Баба, университетска младежка активистка, чиято група направи лагер край площад Рияд Солх в центъра на Бейрут, сборен пункт за протестиращите.
На протестите в цялата страна хората нарушават табута, като горят снимки на лидерите на собствените си религиозни общности и нещо необичайно - скандират срещу лидера на Хизбула Сайед Хасан Насрала, най-влиятелната фигура в Ливан.
"Те счупиха бариерата на страха, нападайки символите на своите политици и лидерите на религиозните си общности", заяви Баба.
Някои хора казват, че тяхната борба е за заличаване на наследството от започналата през 1975 г. 15-годишна гражданска война, изправила едни срещу други мюсюлмани, друзи и християни.
Мирното споразумение, сложило край на войната, измести равновесието на властта между религиозните общности, като християните загубиха някои привилегии, но запази конфесионалната система.
Докато десетки хиляди демонстранти, издигнали ливанския национален флаг, заляха улиците на Ливан, активисти призоваха протестиращите да оставят общностните символи и партийните знамена у дома.
В центъра на Бейрут, на камион с протестиращи, погълнат от море от червени и бели национални знамена, имаше изписано просто послание: "Не на системата на религиозните общности. Време е за промяна".
16-годишната гимназистка Зайнаб Шрейф каза, че младите хора се освобождават от общностната си идентичност.
"Те откриха, че партиите, за които скандираха, плакатите с чиито лидери носеха, не ги е грижа за тях", заяви тя.
По БТА
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
0 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
