Сашо - година по-късно...

Тези редове дойдоха сами. Никак не ми се иска да звучат като тъжен  помен, защото не е тъгата, която доминира. Днес е повод да се радваме за живота и оставеното от Сашо Божков - защото смъртта е тривия, а житейският път е уникалност. Бих искал да си спомним с топло чувство за Сашо - за неговия постоянен и неотменен призив - в мигове на духовни изпитания да се грижим за "душата", да търсим и намиране нематериалните вечни измерения на заобикалящото.

Година по-късно със сигурност ни липсват неговите анализи, прогнози, ако щете реакциите му на ежедневието. Днес малцина се стремят да правят прогнози - трябва огромна дързост и мъдрост да посегнеш към бъдещето - защото написаното остава и днешните прозрения могат да звучат нелепо и да се обърнат срещу авторите.

Но посланието на Сашо бе отвъд конкретността на прогнозите - искаше да не преставаме да надзъртаме отвъд позволеното и традиционното, да рискуваме и да се стремим към глобалните висоти по духовност, поведение и ценности.

Със собствения си път той доказа, че не трябва се страхуваме да паднем, да станем обект на несправедливи атаки и хули, ако цената е да съхраним личностния интегритет, ако си дадем взаимно кураж и от пепелта, бедите и тревогите израснем като нация и като граждани.

С други думи, да не бъдем безопасни за властта - която и да е тя. Да търсим надеждата и вярата, които не са абстрактно надалеч, а заключени в нас и общението ни.

Тук ще спра и ще ви помоля да продължите със собствените си редове - спомени, размисли, прогнози, мечти ....

Един приятел ми изпрати късно снощи линк към едно изключително изпълнение - Анжелик Киджо - достойно дори за великия Джими Хендрикс - Вудуу Чайлд.

Когато го слушах си мислех, че тази връзка със Сашо - "за душата" - остава извън материалния свят и тривията на смъртта....