САЩ - Русия: назад към бъдещето?

От това, което е известно за първата среща Буш - Путин, състояла се в събота, подходът на американския президент изглежда разумен: установяване на приятелски връзки и спокойно обсъждане на различията, включително по въпроси като противоракетната отбрана и сътрудничеството на Москва с Иран.

Подходът всъщност напомня много за политиката на Клинтън и Гор, която Джордж У. Буш заклейми по време на предизборната кампания миналата година.

Бившият губернатор на Тексас без какъвто и да било външнополитически опит трябваше да покаже пред руския лидер, че може да отстоява своите позиции и да се споразумее с него за работен план по основни въпроси. Първата му визита в Европа бе важна проверка, но за Буш никоя друга среща не бе така заредена с възможни опасности или надежди колкото първата среща лице в лице с Путин. Очакванията от нея бяха внимателно омаловажавани от американски служители.

Въпреки че срещата не донесе съществен пробив, тя имаше за резултат изненадваща промяна в позицията и тона. Буш откри в лицето на Путин "забележителен лидер", "честен, прям човек", на когото американците могат да имат доверие. Той обяви, че Русия вече не е враг и изрази увереност, че двете страни ще бъдат "стабилни партньори".

Путин откликна със същия топъл тон. Всичко това е още по-необикновено, като се има предвид, че само до преди няколко месеца Буш се отнасяше към Путин дистанцирано, а правителството му критикуваше действията на Русия в сепаратистка Чечения и предприетата от руския президент централизация на властта и настъпление срещу свободата на печата.

Освен това Буш и сътрудниците му виняха Бил Клинтън и Ал Гор заради неуспешна и "романтизирана", както я нарекоха, политика спрямо Русия, която твърде много е зависела от бившия президент Борис Елцин и не е била достатъчно твърда по отношение на ядрените и оръжейните връзки на Москва с Иран. Според експерта по руски въпроси от Джорджтаунския университет Харли Балзър няма нищо лошо в това, че и двамата лидери са избрали подхода на близките лични отношения.

Републиканецът Франк Гафни, наблюдател по проблеми на сигурността, смята резултатите от срещата като цяло за положителни с изключение на въпроса за доверието към Путин и не вярва, че личното приятелство между политически лидери може да играе голяма роля. Съветникът по въпросите на националната сигурност Кондълиза Райс защити подхода на Буш: "Никой никога не е казвал, че не е хубаво президентите на Русия и на САЩ да имат добри, топли взаимоотношения, да могат да се гледат един друг в очите и всеки да очаква откритост от другия."

Следователно, въпросът, произтичащ от срещата на високо равнище, е доколко добрите лични връзки могат да допринесат за намиране на допирни точки по най-сложните въпроси на националната сигурност. Президентите набелязаха рамките, в които висши служители от двете страни ще работят по теми като заплахи за националната сигурност, общи проекти в енергетиката и разкриване на инвестиционни възможности в Русия за американски делови дейци.

Все пак, въпреки тази атмосфера на добросърдечие, остават в пълна сила различията по важни въпроси - по-специално по новата стратегическа визия на Буш, включваща разполагане на противоракетни системи по суша, по море и вероятно в космическото пространство.

Тази идея бележи голяма промяна от предложението на Клинтън, който се бе изказал за много по-ограничена система и не бе склонен да пристъпи към разполагането ѝ, докато не договори с Русия поправки на Договора за противоракетна отбрана от 1972 г.

Въпреки че сега САЩ преговарят много сериозно с Русия и с Европа, миналата седмица Буш отново изтъкна, че този договор е "реликва от миналото" и настоя на своята идея за противоракетна отбрана. Някои предишни и сегашни американски служители смятат, че споразумение по въпроса между САЩ и Русия е възможно. Други заявяват неофициално, че ако преговорите забуксуват, в някакъв момент Буш ще осъществи разполагането на противоракетната система въпреки предупрежденията от Путин и от други да не го прави едностранно.