САЩ - война у дома

До 11 септември в САЩ можеше да се живее добре, сякаш останалият свят дори не съществува. Ако Осама бин Ладен наистина е архитектът на масовото престъпление срещу САЩ на 11 септември, тогава негова е заслугата американците сега да знаят нещо, което преди тази дата удобно можеха да игнорират. Те знаят истинските размери на омразата и злобата, които част от останалия свят таи към САЩ.

До голяма степен сигурни между два океана, американците в продължение на десетилетия гледат на чужденците със смесица от подозрителност и надменност, колебливи между изолационизма и интервенционизма. След падането на Берлинската стена те живеят в някакво неопределено състояние на глобален триумфализъм, ликуващи от ролята си на единствената останала суперсила и наслаждаващи се на растящото си материално благосъстояние.

От белградска перспектива може да звучи безкрайно наивно, но средният американец винаги е вярвал на външнополитическия си елит, когато той го уверяваше, че целият отговор на въпроса "защо ни мразят" се крие в "защото ни завиждат". Омразата, която задвижи самоубийците, извършили нападението на 11 септември над Америка, между другото не беше подхранена от завист.

Бяха нападнати символите и центровете на американското световно владичество, но терористичният акт в този страшен вторник има още един, по-дълбок мотив и смисъл. От Виетнамската война насам, американците подхранват за войната един идеал, към който много се приближиха през последните години: да осъществяват стратегическите си цели и да защитават националните си интереси, без да пролеят и капка американска кръв. Това е известно на всички, които тук в продължение на месеци слушаха експлозиите на американските бомби, а към това се прибавяше и американското ликуване за това, че на сигурната височина, от която се изсипват бомби, не се подлагат на опасност нито американските пилоти, нито техните самолети.

Това е известно на всички онези, които следяха събитията в Сомалия, Ирак и Босна: американците излизат с реторика, в която всичко изобилства от благородни намерения и висши цели, но не са готови да гинат за идеалите, в които се кълнат. В най-добрия случай са готови да жертват чужди цивилни жертви за своите цели, докато същите тези принципи изглежда, не заплашват живота на американските войници.

Ако Осама бин Ладен стои зад нападенията на Америка, тогава в най-зрелищния и най-ефектния терористичен акт на всички времена той, Бин Ладен, уцели целта на всички цели.

Това е причината, поради която в първия момент никой не пое отговорността за този безукорно осъществен терористичен акт, с който всеки терорист, достоен за това прозвище, би се хвалил на всеослушание. Тук целта не беше да се отбележи политическа точка, нито пък да се засили политическото влияние на някоя група или държава, каквато е обикновено целта на тероризма.

Целта тук беше да се убият американци, да се унищожи американското и да се подрие американизмът. Обикновено се казва, че тероризмът е оръжие на слабите срещу силните. Осама бин Ладен /ако той стои зад това деяние/ съвсем не е беден /той произлиза от богато саудитско семейство, а лично е наследил 300 милиона долара/, но неговото отмъщение към силните и богатите е необикновено ефектно по някакъв извратено зъл начин. Бин Ладен извърши някакъв вид съвършено престъпление не заради това, че не остави следи, а поради факта, че порази американската сила, която разполага с най-скъпите и най-мощни оръжия на света, с нейните собствени самолети.

Той порази страната, въоръжаваща се постоянно с най-скъпите технологични изобретения, които могат да се използват с деструктивни цели, с нейните собствени комерсиални самолети, които насочи към нейните собствени символи на мощта. Не само, че не беше принуден да инвестира в скъпи "томахавки", но вложи главно "излишъка", който работната сила подарява на продукта - в този случай по всяка вероятност това бяха религиозни фанатици. По този начин Америка разбра не само,че няма значение, че е богата и мощна и може да си позволи най-скъпия ракетен чадър на света, но и че няма защита от собствените си цивилни самолети, които в "точните ръце" могат да станат по-убиващи и от най-скъпите и софистицирани оръжия.

Бин Ладен като че ли в битката срещу американците изпрати и стилистични послания. Не само затова, че в този час имат пред себе си враг без лице и без държава, но и защото държавата, в която се крие бин Ладен, таи сама по себе си някакъв вид ироничен коментар. Американците опосредствано създадоха режима на талибаните, както навремето създадоха бин Ладен като борец срещу съветската инвазия в Афганистан, така както помагаха на Садам Хюсеин, когато им трябваше съюзник срещу иранския режим.

Средният американец нито знае много за това, нито пък се интересуваше много преди 11 септември. Онова, което между другото трябва да предизвика тревога и сред онези, които във войната срещу тероризма са готови да застанат рамо до рамо със САЩ, е фактът, че ден след кръвопролитието в Ню Йорк, водещият световен вестник Ню Йорк таймс извести в редакционен коментар своите читатели, че е трудно да се надвие неприязънта към западната цивилизация и културните ценности, което подхранва тероризма. Поръката на тази уводна статия до някаква степен гласи, че става дума за войната между американските ценности, западната култура и цивилизация срещу "техните" ценности и фанатизъм. Това може да се преведе и като война на цивилизацията срещу варварството.

Обяснението не е пълно: поради липсата на интерес към външния свят американците изглежда не знаят достатъчно, че там някъде, в останалата част на света, битката се води не от "западните ценности", а от американското оръжие, което в името на всички тези ценности унищожава домове и мостове, убива деца и невинни хора. С други думи, понякога американците мразят не защото застъпват "западни ценности", а от съвсем прозаични причини. При определени обстоятелства провеждат външна политика и вършат насилие над чужди страни и народи по съвсем осезаем начин, заради конкретни интереси и не винаги в името на най-висшите ценности.

Америка, колкото и патетично да звучи, пожъна буря. Не случайно ден след нападението в американската преса бе цитиран Лев Троцки за войната : " Вас може да не ви интересува войната, но войната се интересува от вас". Онези, които досега не се интересуваха от външна политика, нито от тероризъм, сега откриват, че тероризмът се интересува от тях. В тази война, неуморно повтарят експерти и политици, няма неутрални наблюдатели. Тази война не може да се води отдалече, нито с антисептични средства и с наблюдение от сигурно разстояние.

Иначе американците са като всички други народи на света : когато ги посечете, кървят, когато ги нападнете, затягат редовете около водача си, около знамето си и националната си история. И призовават света. В хиляди американски предградия, в нощта на вторник срещу сряда семейни къщи осъмнаха с американското знаме отпред. В църквите вече се пее американският химн. В новините и от устата на политиците се чуват сравнения с Пърл Харбър. Разликите са очевидни /Пърл Харбър е от един друг исторически филм, където врагът носеше емблеми на униформите и където разпознаваеми противници се бореха за територия, престиж и влияние/, но очевидни са и приликите. И Пърл Харбър, и Световният търговски център бяха в съответния момент символи на американския пожар, който по-късно се превърна в триумф.

Грешат онези между нас, които може би не обичат Америка и мислят, че това е добър момент за ликуване над нейната мъка. Разбира се, че имаше смисъл да искаме от САЩ да не ни руши мостовете в името на човечността и да се отнесе към нас в съответствие с американските ценности, западните ценности, които ние застъпваме и в които вярваме. По някакъв начин ние сме длъжни в своята част от останалия свят да защитаваме западните ценности и тогава, когато Америка е тази, която ги напада. Но в света, в който живеем, Америка, която не е крепост, за каквата досега се мислеше, все пак е бастион на културните, моралните и цивилизационни ценности, които са и наши.

И за нас не е добре да има една Америка, доведена до паническо състояние на обсада. Реално е да се очаква, че Америка ще е огорчена за това, че 30-те милиарда долара, които харчи за разузнаване и контраразузнаване, не ѝ донесоха по-голяма сигурност и по-добра защита. Но заедно с всички критики, които оправдано понякога отправяме към САЩ, няма защо да се радваме, че американският бюджет за отбраната сега ще нарасне до небето, че нагонът за самозапазване ще накара Америка още по-безогледно да се грижи само за своите интереси.

Няма причини за радост, че в толкова тежкия за нас момент, когато зависим от добрата воля на кредиторите, може да настъпи световна икономическа рецесия, че ще настъпи недоверие и враждебност в международните отношения, че американците ще проведат "тайни операции" със съмнителна легалност в желанието да инфилтрират терористичните групи. За останалата част от света е опасно, дори ако в самата Америка спадне нивото на доверие и защита на гражданските свободи.

Да не говорим за призивите на американските политици за отмъщение срещу страни, които може и да не са директно замесени в терористични действия, а просто не са достатъчно енергични в преследването на терористите. Винаги има опасност застрашената страна да се превърне във враг. В Милуоки се чуват искания - не от властите, а сред гражданите, да се открият лагери за интерниране на хора с арабски поизход. Градът отмени във вторник вечерта арабско-американския фестивал, който бе предвиден за идващия уикенд.

Светът след 11 септември стана по-опасно място. Не само за американците.

© Copyright Mediapool