САЩ готови да водят войната срещу Ирак и сами

Дори ако по-голямата част от съюзниците се противопоставят на военна операция срещу Ирак, САЩ ще са струпали в района на Персийския залив 150 000 войници и ще са готови да нападнат във втората половина на февруари, смятат американски военни експерти и правителствени представители.

Критиката на съюзниците обаче ще затрудни получаването на подкрепата на НАТО за война срещу Ирак, както и усилията на Вашингтон да получи достъп до някои бази в региона. Ако се стигне до война, неодобрението на съюзниците ще се отрази и върху способността на САЩ да понесат военната и икономическа цена на окупацията и възстановяването на Ирак след свалянето на Саддам Хюсеин от власт.

От самото начало Пентагонът планира войниците, които ще участват в операцията в Ирак, да бъдат основно американци. В сравнение с американския контингент британските и австралийски подкрепления са малки. Вероятно Великобритания и Австралия ще се присъединят към военната кампания срещу Саддам, дори ако Съветът за сигурност на ООН не успее да вземе решение по въпроса.

Очаква се САЩ да разположат в района на Персийския залив пет самолетоносача, четири или повече армейски подразделения, морски пехотинци, модерни изтребители и бомбардировачи. Американските войници в региона скоро ще достигнат 150 000. Великобритания ще изпрати едва 30 000 войници, а Австралия -- подразделение на специалните части, един десантен кораб и ескадрила изтребители.

Дори ако Съветът за сигурност на ООН официално даде разрешение за нападение срещу Ирак, американските войници ще водят по-голямата част от сраженията. Ако пък Съветът за сигурност не стигне до решение за необходимостта от употреба на сила, със сигурност някои съюзници на САЩ ще се включат в сраженията на страната на американците.

Спорът между Вашингтон и Париж и Берлин за целта на оръжейните инспекции не променя естество на операцията, която ще бъде доминирана от американски войници и ще бъде под командването на ръководителя на централното командване на САЩ генерал Томи Франкс.

Въпреки това администрацията на Буш се опитва да събере възможно най-голяма коалиция поради политически и военни причини. Ние имаме нужната коалиционна подкрепа да направим това, което е необходимо, заяви вчера председателят на Съвета на началник-щабовете ген. Ричард Майърс.

Евентуално разцепление в НАТО или сред членовете на Съвета за сигурност може да попречи на американските политически и военни планове в няколко отношения. Един от потенциалните проблеми е свързан с непряката подкрепа, която САЩ поискаха от НАТО. САЩ например предложиха кораби на алианса да патрулират в източната част на Средиземно море и самолети с радарната система АУАКС са бъдат изпратени в Турция. По думите на дипломати държавите-членки на НАТО още не са поискали от военното ръководство на алианса да подготви планове за подобни действия. Някои съюзници не желаят военното планиране да започва преди представянето следващата седмица на доклада за оръжейните инспекции в Ирак пред Съвета за сигурност на ООН и преди той да бъде обсъден.

Разцеплението сред съюзниците може да се отрази и върху достъпа на САЩ до пристанища, летища и въздушното пространство в Близкия изток. Въпреки че САЩ не молят арабските държави да изпратят войници, които да се сражават на тяхна страна срещу Ирак, американските военни планове зависят от сътрудничеството на Кувейт, откъдето ще бъдат изпратени сухопътните войски, на Катар, където ще бъде разположена щабквартирата на Централното командване. САЩ разчитат и на достъп до летища в други държави в региона, включително в Саудитска Арабия.

Тези държави смятат, че решението за употреба на сила трябва да получи одобрението на Съвета на сигурност на ООН. По този начин подкрепата им за евентуална американска военна операция ще бъде приета като начин за прилагане на волята на Съвета за сигурност, а не оказване на помощ на Буш за промяната на геополитическата карта на Близкия изток.

Разполагането на американски войници в Кувейт и непромененото от времето на иракското нахлуване в страната отрицателно отношение на кувейтците към Ирак, навеждат на мисълта, че Кувейт, както повечето държави от Персийския залив ще подкрепят американско нападение дори без мандат на ООН.

Явното неразбирателство между САЩ и техните съюзници може да се отрази неблагоприятно върху отношенията между Вашингтон и Анкара. Американските представители се надяват Турция да се откаже от настояването си евентуалната военна операция да бъде обвързана с втора резолюция на Съвета за сигурност. Споровете между съюзниците от НАТО усложняват и политическата задача на новото турско правителство.

Друга причина за нуждата от широка съюзническа подкрепа са плановете на Вашингтон за окупацията и възстановяването на Ирак след евентуална война. САЩ са готови да поемат основната роля в сраженията, но разчитат помощта на повече държави за поддържането на сигурността в следвоенен Ирак и за възстановяването на страната.

Тези потенциални проблеми обаче са много по-малко обезпокоителни за администрацията на Буш, отколкото евентуалния провал при разоръжаването на Ирак, дори с помощта на силата.

Няма прост отговор на въпроса кога може да започне войната. САЩ могат да продължат да се подготвят за военни действия като същевременно започнат въздушна кампания и дори сухопътни нападения. Този сценарий е познат под името "плаващо начало". Според друг вариант, който е много по-вероятен, САЩ ще изчакат разполагането на всички нужни войски и техники. Това ще позволи на армията не само да нападне Багдад, но и да претърси цялата територия на Ирак за складове за отровен газ и химически оръжия и да предотврати изстрелването на ракети Скъд от територията на страната срещу Израел. При този вариант Вашингтон ще може да защити иракските петролни находища и да предотврати евентуални военни конфликти между турци и кюрди в Северен Ирак.

По БТА