САЩ и ЕС са близо до решение за икономически ограничения спрямо Москва

Вашингтон предупреди Русия да не нахлува в Източна Украйна и заговори за Втората световна война

САЩ и ЕС са близо до решение за икономически ограничения спрямо Москва

САЩ и Европейският съюз все още не са достигнали до решение за твърд отговор след анексирането на Крим от Москва, а риториката им по темата продължава да се пренебрегва от руските власти, които вече заплашиха с контрасанкции.

 

В същото време дипломатически източници коментират, че налагането на икономически санкции става все по-вероятно на фона на задълбочаването на кризата.

 

САЩ и ЕС обявиха, че готвят нов пакет санкции, след като по-рано наложиха визови забрани и замразяване на авоарите на висши руски представители. Очаква се в четвъртък и петък Европейският съвет да обсъди предприемането и на икономически санкции срещу Москва, въпреки че все още няма съгласие за това сред всички страни членки.

 

Според дипломатически източник, пожелал анонимност, условието за налагането на икономически ограничения срещу Москва, утвърдено от държавните и правителствените ръководители на ЕС в началото на месеца, бе руската страна да дестабилизира допълнително положението в Украйна. Анексирането на Крим е ясна дестабилизация, коментира дипломатът.

 

Британският премиер Дейвид Камерън заяви, че групата на седемте най-развити държави трябва да обсъдят постоянното изключване на Русия от Г-8.

 

Международната общност "ще трябва да плати много висока цена", ако прояви нежелание да вземе много ясни действия по отношение на анексирането на Крим от Русия, каза Дейвид Камерън.

 

В сряда стана ясно още, че е отменена и визита на председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой в Москва. Според Кремъл ЕС е възпрепятствал Ромпой да посети Москва, за да научи "истината" за Украйна.

 

Редица европейски източници обаче обясниха, че визитата трябвало да остане поверителна, но руската страна я разкрила.

 

"ЕС реши това посещение да не се състои при тези условия", обясни един източник, като подчерта, че целта е била "да се потвърди, че отхвърляме анексирането" на Крим и да се проведат "дискусии с оглед деескалация и превенция на нови дестабилизиращи инициативи".

 

Говорител на Белия дом: Не купувайте руски акции

 

Говорител на Белия дом от своя страна препоръча на инвеститорите да не купуват руски акции.

 

"Ако бях на ваше място, не бих инвестирал в момента в руски активи и дялове, освен ако не играете на къси позиции", каза със саркастична усмивка говорителят на Белия дом Джей Карни по време на редовния брифинг.

 

Той обясни, че САЩ подготвят нова серия санкции, а в дългосрочен план опитът на Русия да присъедини Крим ще се отрази на руската икономика.

 

Руската борса понесе загуби в седмицата преди референдума в Крим, но в понеделник и вторник те бяха наваксани, а рублата засили позициите си, след като президентът Владимир Путин каза, че Русия не се интересува от разделяне на Украйна.

 

Инвеститори забелязаха, че в първата вълна от санкции не бяха включени бизнесмени или ръководители на компании, но Белият дом посочи в съобщението, че предстои удар по хора с възможности, които помагат на властта в Москва или тя ги използва като неофициални лица за прокарване на политиката си.

 

САЩ предупредиха Русия срещу навлизане в Източна Украйна

 

В същото време държавният секретар на САЩ Джон Кери предупреди, че евентуално навлизане на Русия в източната част на Украйна би било "скандална проява" и направи връзка между сегашната криза с Москва и ситуацията преди Втората световната война.

 

В реч пред студенти в Държавния департамент Кери заяви, че не може да си представи "толкова скандална проява в съвременния свят" и че това би представлявало "огромно предизвикателство за международната общност".

 

"Това би било огромно нарушение и се надявам да не се стигне дотам", заяви Кери в отговор на въпрос как биха реагирали САЩ в случай, че Русия нахлуе в Източна Украйна.

 

"Анексирането на Крим " е вече достатъчно скандално днес, когато се разпалват националистическите настроения, които може да се разпространят по много опасен начин", предупреди Кери.

 

"Достатъчно е да се върнем назад и да прочетем историята на това, което доведе до Втората световна война и възникналите страсти заради тези националистически настроения. Има естествено и много тежки истории като тази на Чехословакия през 1968 г.", каза Кери, имайки предвид съветската намеса в тази страна за смазване на Пражката пролет.

 

Белият дом съобщи и допълнителна информация за вчерашния телефонен разговор между американския президент Барак Обама и германския канцлер Ангела Меркел, посветен на Украйна. Двамата лидери са се договорили да изтъкнат пред руския президент Владимир Путин, че има възможност кризата да бъде решена по дипломатически път, предаде Ройтерс.

 

Обама и Меркел са се съгласили, че е жизненоважно в Източна Украйна незабавно да бъдат изпратени международни наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и от Обединените нации.

 

Украинският премиер вече изрази опасения, че след присъединяването на Крим Русия може да реши да влезе в Източна Украйна, отбелязва Ройтерс.

 

Клинтън: И други страни може да станат обект на руска агресия

 

Бившият държавен секретар Хилари Клинтън коментира от своя страна, че и други страни, които са близо до Русия, може да станат обект на агресия, ако руският президент Владимир Путин не бъде наказан заради действията си в Украйна.

 

По думите ѝ, ако сега се позволи на Путин да му се размине, ще има много други страни, които ще бъдат пряко подложени на руска агресия, които ще бъдат до такава степен сплашени, че да се превърнат във васали, а не да бъдат суверенни демокрации.

 

Клинтън каза още, че според нея кризата трябва да се реши чрез съчетаване на икономически инициативи с отстояване на западните ценности. Освен за санкции срещу Русия тя призова към увеличаване на финансовата и техническата помощ за едно демократично правителство в Киев. Освен това Европа трябва да бъде насърчена да намери други енергийни източници, така че да не бъде зависима от руския петрол и газ, препоръча бившият държавен секретар на САЩ.

 

Германия трябва да разсее съмненията, че е готова за тежки санкции

 

Темата за Украйна продължава да е основна за западния печат.

 

Вестник "Ню Йорк таймс" коментира, че ако не нова Студена война, най-малкото това е завръщане към хладното съперничество.

 

Допреди един месец повечето американци дори не можеха да намерят Крим на картата. Но анексирането на полуострова, станало със скоростта на светлината, рязко преначерта геополитическия атлас и може би окончателно сложи край на 25-годишния период на бурни, но също така и конструктивни отношения между САЩ и Русия, посочва американският вестник, цитиран от БТА.

 

"Случилото се бе като земетресение и то не от четвърта степен", казва Тоби Гати, специалист по Русия и сътрудник на Бил Клинтън, цитиран от изданието. Стивън Хадли, съветник по националната сигурност на Джордж Буш-младши, подчертава, че след тази криза ще бъде по-трудно възстановяването на отношенията с Русия, отколкото в миналото, защото де факто Путин отхвърли международния ред, установен след разпадането на Съветския съюз.

 

Като подписа споразумението за анексиране на Крим, руският президент Владимир Путин се надсмя над скромните санкции, наложени досега от САЩ и Европа. След церемонията в Москва говорител на Белия дом обеща повече санкции, но не стана ясно колко повече, посочва изданието в друг коментар.

 

Критици на Обама и дори някои от неговите поддръжници бяха изненадани и разочаровани, че наложените в понеделник финансови санкции касаеха само 11 руски и украински официални лица. Така че президентът на САЩ бързо попадна под натиска от двата политически лагера, настояващи той да бъде по-твърд.

 

Относно действията на Запада след Крим, вестникът прогнозира в редакционна статия, че САЩ и Европа ще трябва да се уверят, че Путин няма да планира подобни действия в Югозападна Украйна - миннодобивен и промишлен район, където проруското мнозинство от населението е неспокойно, откакто властта в Киев се смени преди три седмици.

 

САЩ и Европа ще продължат да настояват за изпращането на наблюдатели от ОССЕ или на ООН в югоизточна Украйна. От друга страна, те трябва да наблегнат, че ново руско посегателство срещу украинската територия ще доведе до по-тежки санкции.

 

Преди всичко Германия - най-големият търговски партньор на Русия, трябва да разсее съмненията в готовността ѝ да наложи тежки икономически санкции. Западът ще трябва да окаже и значителна помощ на Украйна. Европа ще трябва да предприеме стъпки, за да намали зависимостта си от руския газ с помощ от САЩ. И накрая ЕС ще трябва да обмисли по-ефикасен начин за реагиране при спешни ситуации, вместо да търси консенсус между своите 28 страни членки, който в настоящата криза забави ефикасния отговор, посочва "Ню Йорк таймс".

 

Ликуването в Крим може да е за кратко

 

В друг анализ вестникът прогнозира, че историята е показала, че ликуването на кримчани може да е за кратко. Достатъчен е примерът с Южна Осетия, която през 2008 г. изпита същите емоции, когато Русия официално призна анклава за независим от Грузия. Местните лидери тогава започнаха да мечтаят за изграждането на икономика, базирана на туризма, като тази на Монако и Андора, но подобно нещо не се случи и днес икономиката на Южна Осетия е изцяло зависима от бюджетни средства от Русия.

 

Безработицата е висока, цените също, защото стоките трябва да бъдат доставяни през тунел. Политическата система е контролирана от елит, лоялен на Москва, който е достатъчно заможен, за да кара лъскави черни коли, докато много пътища са разбити и без асфалт, а десетките пострадали през кратката война от 2008 г. къщи така и не са поправени, припомня нюйоркският вестник.

 

Докато едни празнуват в Крим, други оплакват съдбата си, посочва от своя страна в. "Вашингтон пост" в статия, посветена на татарското население в Крим. Вестникът отбелязва също, че кримската криза поставя въпроси за ролята на НАТО.

 

Според генералния секретар на алианса Андерс фог Расмусен няма съмнение, че Европа трябва да инвестира повече в отбраната и сигурността, но много европейци искат също така потвърждение на американския ангажимент към европейската сигурност. Според някои експерти обаче имиджът на Запада на непобедим и неговата способност да застава зад приятелите си може би вече са дискредитирани.


Следващата битка ще е за Украйна

 

Анализаторът Тимъти Гартън Аш коментира в британския "Гардиън", че следващата битка ще се води за Украйна.

 

В друга статия изданието определя онова, което направи Путин вчера, като имперски акт и припомня историческите жестокости, извършени от Москва спрямо татарите в Крим.

 

Британският в. "Индипендънт" посочва, че в кримската криза Европа е показала, че страда, образно казано, от сериозен недостиг "и на моркови, и на тояги". Изданието цитира представителя на опозиционната Лейбъристка партия Крис Брайън, който се пита защо още от началото е бил изключен всякакъв военен вариант в отговор на руската намеса в Крим, след като например по отношение на Иран той никога не е бил изключван.

 

ЕС трябва да действа след това заграбване на територия от страна на Путин, посочва британският в. "Файненшъл таймс". Руският президент винаги е бил един от най-ловките "шахматисти", но скоростта, с която той действа в последните 72 часа, изненада дори най-критичните му опоненти, посочва изданието.

 

Сега след като Путин погълна Крим, дипломатическото внимание се насочва към ЕС. Досега европейските лидери отговориха по-твърдо на руската агресия, отколкото се очакваше. Германският канцлер Ангела Меркел беше особено пряма, изоставяйки присъщия си инстинкт за компромис и порицавайки Путин, че прибягва до закона на джунглата. Но блокът си остана белязан от различия между членовете по въпроса как да се реагира, като Великобритания и Полша възприеха по-твърд тон, отколкото Италия и Испания, които бяха по-предпазливи. Резултатът беше, че ЕС изглеждаше по-малко склонен отколкото САЩ да отговори твърдо на Русия.

 

Това засили впечатлението в Кремъл, че Западът е разделен. Сега европейските лидери трябва да променят това възприятие по два начина на срещата си на върха утре. Първо, те трябва да увеличат броя на високопоставените руснаци, които са обект на такива санкции като замразяване на авоари и визови ограничения. В нов списък трябва да бъдат включени и хора, близки до Путин. И второ, европейските лидери трябва да дадат ясно да се разбере, че ще наложат широкообхватни икономически санкции на Русия, ако Путин продължи напред с агресията си.

Още по темата
Още от Свят

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?