САЩ и Германия планират данъчни облекчения срещу финансовата криза

Предпазлив новогодишен оптимизъм обзе в понеделник европейските и азиатските фондови пазари, докато инвеститорите очакват новини около плановете на Германия и САЩ за данъчни облекчения. Въздържаща роля играят войната в Близкия Изток и ограничаването на руските газови доставки за Европа заради спора между Москва и Украйна, предаде Ройтерс.

Основна новина за американските медии са плановете на избрания президент Барак Обама и демократите в Конгреса да предложат данъчни облекчения за 310 млрд. долара за гражданите и бизнеса. Очаква се предложението, оформено като пакет за стимулиране на икономиката и насърчаване на компаниите да създават работни места, да бъде подкрепено от републиканците.

Размерът на предложените данъчни съкращения, които ще съставляват около 40 на сто от стимулационния пакет, който може да достигне 775 млрд. долара за две години, е по-голям от обсъжданото до момента и от двете страни в Конгреса. Той с лекота би спечелил поддръжката на републиканците, които подчертават, каквито и да е мерки трябва трябва да залагат много повече на данъчни съкращения, отколкото на бюджетни разходи, пише "Уолстрийт джърнал".

В Германия, канцлерът Ангела Меркел се среща с коалиционните партньори от Социалдемократическата партия, за да дискутира втория фискален пакет от стимули на стойност 50 млрд. евро.

Под натиск у дома и отвън да се направи повече за измъкване на Германия от рецесията, в неделя Меркел се обяви в подкрепа на данъчни облекчения, които по-рано изключваше като възможни преди федералните избори през септември.

Нейната Християн-демократическа партия и социалдемократите са съгласни, че трябва да се даде тласък на инфраструктурните проекти и запазване на работни места, но се разминават по други въпроси като този за данъчните облекчения, предаде Ройтерс.

Плановете на стимулиране на първата и третата по големина икономики в света са поредните мерки да се овладее финансовата криза, която започна през 2007 в САЩ като срив в ипотечното кредитиране и сега заплашва целия свят с тежка и продължителна рецесия.

За около година кризата преобрази банковата среда и доведе цели държави до ръба на банкрута.

През уикенда Джанет Йелън, президент на Сан Франциско Федерал Ризърв и Лукас Пападемос, вицепрезидент на Европейската централна банка предупредиха за риска от дефлация – разрушителна низходяща спирала от падащи търсене и цени.

Инфлацията в Испания през декември падна на най-ниските си нива от десет години насам – 1.5%. Положението е сходно в Италия.

Въпреки това, инвеститорите се надяват, че най-лошото, като фалита на инвестционната банка "Лемън Брадърс" през септември, е зад гърба им.

Финансовите пазари посрещнаха с оптимизъм първата пълна седмица на 2009 г., като възход регистрираха стойността на долара, акции и стоки.

Ако планът на Обама бъде одобрен и влезе в действие, ще окаже по-голямо влияние върху икономиката за две години, отколкото данъчните облекчения, извършени от президента Джордж Буш. Политиката на Буш за десет години е спестила данъци на населението и бизнеса в размер на 1.35 трилиона долара и се смята за най-голямото съкращение на данъци в историята на страната.

Планът на Обама за укрепване на икономиката на САЩ ще струва от 750 милиарда до 1 трилион долара.

Данъчните облекчения може да достигат до 40% от общите стимули. Данъци ще се приспадат на хора с доходи до 200 хиляди долара годишно. Според прогнозите това ще позволи създаването или спасяването на 3 милиона работни места до 2011 г.

Намаляването на данъците за средната класа беше част от предизборните обещания на Обама и включва незабавни данъчни облекчения от 500 долара за отделни лица и 1000 долара за семейните двойки. Промяната ще се осъществи по-скоро чрез закони за корекция на приспадане на данъци, отколкото чрез възстановяване на платени данъци. По този начин хората веднага ще усетят увеличение на чистия си доход.

За бизнеса законодателите ще използват мерки, подобни на тези от предишни законопроекти, като например разрешаване на компаниите да получат обратно данъци, които са платили през някои или всички от изминалите пет години чрез намаляване на загубите им.

Възможно е Конгресът да включи стимули като ускорена амортизация, с което да насърчи компаниите да инвестират в покупка на оборудване. Планът е насочен и към борба с безработицата, предлагайки на компаниите данъчни облекчения за наемане на повече работници.

Според демократите конгресът най-вероятно няма да е приключил работата си по плана до 20-ти януари – денят на встъпването на президента Обама в длъжност.