САЩ и Иран: началото на размразяването?

С наближаването на датата за откриване на поредната сесия на Общото събрание на ООН САЩ и Иран умножават знаците за взаимен интерес чрез все още плахи жестове, които обаче подхранват надеждата за възстановяване на диалога между тези двама заклети врагове през последните трийсетина години, пише в петък агенция Франс прес в анализ на последните развития в продължителната и потенциално много опасна за световния мир криза около иранската ядрена програма. На тази тема посвещават свои анализи и други от най-големите световни медии.

Сложността на проблемите - от ядрената програма на Техеран до кризата в Сирия - вътрешнополитическите дадености и скорошните исторически уроци оправдават предпазливия подход, възприет от администрацията на американския президент Барак Обама в отговор на авансите, които дава новият му ирански колега Хасан Рохани, отбелязват някои експерти по международни отношения пред Франс прес.

Тази седмица, няколко дни преди да отпътува за Ню Йорк, за да участва в работата на Общото събрание на ООН, Рохани приветства в интервю за една американска телевизия "позитивния и конструктивен тон" на Обама и потвърди, че двамата са разменили писма след встъпването му в длъжност. Рохани дори спомена за евентуална среща с американския президент в кулоарите на ООН - нещо, което доскоро беше немислимо, отбелязва Франс прес и припомня, че Вашингтон и Техеран прекъснаха дипломатическите си отношения след Ислямската революция през 1979 г.

Белият дом подчерта, че такава среща "до момента" не е предвидена, но формално не изключи тя да се състои. Във вторник Обама декларира, че разчита да разбере намеренията на Рохани, който встъпи в длъжност миналия месец, относно диалога по въпроса за ядрената програма на Иран - тема, която е обект на сериозни разногласия.

"Има възможности за дипломация тук. Надявам се иранците да се възползват", заяви американският президент. В четвъртък неговият говорител Джей Карни отбеляза, че по отношение на Иран предстоят "множество интересни неща" и че Хасан Рохани се е обявил за "готов да подпомогне диалога" в Сирия между режима на президента Башар Асад - неговият основен съюзник в региона – и опозицията.

Но Джей Карни също така предупреди, че "делата са по-важни от всякакви думи", когато става дума за държава, подложена на строги международни икономически санкции заради ядрената си програма и подозирана от западните столици, че има военни амбиции.

Рохани, който наскоро предупреди, че Иран няма да се отклони "нито на йота" от правото да разполага с ядрени съоръжения, увери по американската телевизия Ен Би Си: "Ние никога не сме се стремили да имаме атомна бомба и няма да го направим".

И двете страни за момента не отиват по-далеч от декларациите. За Триста Парси от анализаторската група "Мрежа за национална сигурност" освобождаването в сряда на 13 политически затворници изглежда като жест от страна на Ислямската република към Запада, но "не да дава нищо съществено".

По време на първата си изборна кампания през 2008 г. Барак Обама се показа склонен да обсъжда директно с иранците "дали те наистина искат да прекратят програмата си за ядрени оръжия", припомни в четвъртък Джей Карни. Белият дом смята, че понятието "наистина" не е било приложимо към правителството на ултраконсервативния предшественик на Рохани Махмуд Ахмадинеджад.

Последните декларации на Хасан Рохани показват "ясно, че те (иранците) имат желание да дискутират по начин, различен от този на Ахмадинеджад", отбелязва Карл Индърфърт, бивш дипломат на служба в ООН и член на вашингтонската анализаторска група Си Ес Ай Ес (CSIS).

Триста Парси обаче предупреждава, че открехнатото прозорче може много бързо да се затвори: "Консерваторите са получили нареждане да оставят Рохани да опитва за определено време. Ако той не успее да покаже, че дипломатическият му подход носи повече ползи на Иран от театралниченето на Ахмадинеджад, консерваторите отново ще поемат нещата в свои ръце", казва експертът, цитиран от Франс прес.

Възползвайки се от гъвкавата позиция, доловена в лично писмо от президента на САЩ Барак Обама, иранските лидери решиха да рискуват бързо да договорят споразумение за ядрената си програма, за да бъдат прекратени парализиращите санкции срещу Техеран, посочва цитиран от американския вестник "Ню Йорк таймс" виден съветник на иранското ръководство. За първи път Обама пише пряко до ирански президент, а не до върховния лидер, което говори, че Белия дом смята, че Аятолах Али Хаменей е упълномощил президента Хасан Рохани да търси открит диалог със Запада, отбелязва вестникът.

В. "Вашингтон пост" публикува статия от самия ирански президент, в която той посочва, че преди три месеца платформата му "за разсъдливост и надежда" е спечелила широка народна подкрепа. Иранците приеха радушно моя подход към националните и външнополитическите въпроси, тъй като смятат, че това отдавна е трябвало да бъде направено. Ангажирал съм се да изпълня обещанията си към моя народ, включително да започна градивни отношения със света, посочва Рохани.

Внимателно дирижираното усилие на иранския президент да убеди скептичните западни лидери, че страната му не възнамерява да застрашава световния мир, се оказва изключително успешно, отбелязва британският "Дейли телеграф" в статия, озаглавена "Кампанията на Иран за предразполагане на противниците относно ядрената му програма е тест за решимостта на Барак Обама". Промяната в тона на Техеран се приема радушно, но западните дипломати остават скептични за това какви са истинските мотиви зад иранската инициатива.

И иранския президент, и върховният лидер (аятолах Али Хаменей) са наясно, че облекчаването на икономическите и социалните проблеми, причинени от санкциите на Запада, е от първостепенно значение, ако искат да предотвратят нови белязани от насилие антиправителствени протести, като онези, които разтърсиха режима из основи по време на Зелената революция преди четири години, пише вестникът.