САЩ може и да не складират танкове в Източна Европа, а в Германия

САЩ може и да не разположат тежко оръжие в Източна Европа, включително на българска територия, а да изберат да направят това само в Германия или Полша. Командващият сухопътните войски на САЩ в Европа генерал-лейтенант Бен Ходжис обясни, че окончателно решение за мястото, на което да се съхранява тежкото въоръжение за допълнително изпратената в Европа миналата година бронетанкова бригада все още не е взето, но се очаква всичко да бъде ясно до края на юни.

Не бива да се изключва, че бронетехниката и съпътстващото я оборудване ще бъдат пратени само в Германия, а не в редица страни от Източна Европа и Прибалтика, каза Ходжис пред ТАСС.

Техниката може да бъде прибрана в базите в Графенвьор и Манхайм. Така тя може да се използва на ротационен принцип от бригадата военни, които ежегодно идват от САЩ в Европа за два-три месеца.

САЩ обаче разглеждат и възможността за разполагане на тази тежка военна техника в страни от Източна Европа, като например Полша, посочи Ходжис. Всичко зависело от решението на министерството на отбраната. Ходжис посочи, че това решение може да бъде огласено на срещата на министрите на отбраната на страните от НАТО, която ще бъде на 24 и 25 юни в Брюксел.

Американският военен обясни, че става дума за решение къде да бъдат разположени около 250 танка М1, бойни пехотни машини М2 Брадли и 155-милиметрови самоходни гаубици Паладин.

Ходжис поясни на няколко пъти, че въпросът за изпращане в Европа на допълнителна партида бронетехника от САЩ не стои на дневен ред. Въоръжението, което е възможно да бъде разположено в Източна Европа, е същото, което беше пратено в Европа от базата Форт Худ в щата Тексас заедно с бронетанковата бригада.

Американският вестник "Ню Йорк таймс" съобщи преди дни, че като значителна крачка за възпиране на възможна руска агресия в Европа Пентагонът готви разполагане на танкове, бронирани машини и друго тежко въоръжение за нуждите на около 5000 американски войници в няколко балтийски и източноевропейски страни. В понеделник президентът Росен Плевнелиев каза, че все още няма официално предложение за разполагането на американска техника на българска територия, но ако има такова, българската страна ще се отнесе "отговорно".

НАТО готов на бърз отговор

На този фон генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и командващият силите на алианса в Европа Филип Брийдлав излязоха с общ анализ във вестник "Уолстрийт джърнъл", в който припомнят, че засилените учения се дължат на променената среда, след като на изток Русия налага волята си на съседите си, без да взима под внимание техния суверенитет.

Те припомнят, че този месец над 15 000 военни от 22 страни участват в Съюзнически щит - серия от учения, предназначени за бъде изпитана силата и готовността на НАТО и на съюзническите въоръжени сили. Авторите изброяват ученията, които сега се провеждат в различни части на Европа.

Тази серия от учения ще покаже, че НАТО е способна да разгърне бойни сили навсякъде на територията си в рамките на дни от разразяването на криза, която заплашва съюзниците, посочват авторите на публикацията. Тези учения ще покажат на света, че алиансът е готов, има волята и способността да се справи с каквото и да е предизвикателство, пред което се изправи, се допълва в статията.

Всички тези учения са необходими, защото светът се променя. След Студената война ние навлязохме в нова епоха на свобода и демокрация, основаваща се на международно признати правила. Тази ера позна безпрецедентни нива на международно сътрудничество и донесе просперитет на милиарди хора по света.

Но този ред сега е изложен на опасност, се отбелязва в статията.

На юг Ислямска държава и други екстремистки групировки разпространяват хаос и вдъхновяват терористични атаки от Париж до Тексас. На изток Русия налага волята си на съседите си, без да взима под внимание техния суверенитет, казват Столтенберг и Брийдлав.

В тази нова и бързо развиваща се среда НАТО трябва да бъде готов и да приложи бързо решенията си. Това означава да предотврати кибератаки с киберзащита, да отвърне на дезинформацията с информация, да засили и демонстрира способностите си чрез учения. Това означава да инвестира днес в неща, необходими за защитата на алианса в случай на реална заплаха.

В статията авторите, цитирани от БТА, припомнят, че четири месеца след постигнатото съгласие за състава на новите авангардни сили на алианса войските вече са налице и действат. Съюзниците ще поемат един след друг ръководството на тези сили. Великобритания, Франция, Германия, Полша, Италия, Испания, Турция вече потвърдиха, че искат да играят ролята на тази ръководна страна.

Зад тези сили са силите за бързо реагиране на алианса, които съюзниците се съгласиха да увеличат с двойно повече хора през идните месеци и те ще наброяват 30 000 военни, моряци, пилоти и пехотинци, готови да подкрепят съюзниците или да защитават интересите в областта на сигурността на алианса, където е необходимо, допълват авторите.

Щабовете в Източна Европа ще помагат за бързата реакция

В статията се припомня, че НАТО създава мрежа от малки щаб квартири в страни като Румъния, Полша, България и трите балтийски държави. Тези части ще помагат на бързото разгръщане на силите за бързо реагиране на алианса, когато има заплаха, ще подкрепят колективното планиране на отбраната и ще подпомагат координирането на многонационалните учения и маневри.

Навлязохме в периода на голяма несигурност, но страните от алианса са единни в ангажимента си за колективна отбрана и за защита на свободата, демокрацията, човешките права и върховенството на закона, пишат авторите.

Като работим заедно, както го прави този месец в серията учения и като инвестираме повече в нашата отбрана, както обещаха лидерите на всички страни членки, НАТО може да се изправи силна срещу всяка заплаха, откъдето и да дойде тя, заключават те.

След незаконната анексия на Крим от Русия страните членки на НАТО обявиха План за готовност за действие, който предвижда по-осезаемо присъствие на НАТО в Източна Европа и създаване на сили за бързо реагиране.

България на няколко пъти заяви официално, че очаква от САЩ съвместните бази на българска територия да бъдат използвани по-активно. Само за тази година са планирани 70 общи учения.