САЩ наложиха санкции на руски граждани заради Украйна, но ЕС се въздържа

Вашингтон и Москва не могат да стигнат до съгласие за изход от кризата

САЩ наложиха в четвъртък санкции срещу руски и украински граждани, които заплашват териториалната цялост и суверенитета на Украйна, а НАТО замрази отношенията си с Москва. Между лидерите от Европейския съюз обаче липсва единодушие, поради което те едва ли ще стигнат до решение за мерки срещу Русия.

На този фон продължават безрезултатно двустранните преговори между Вашингтон и Москва.

Разделение в ЕС за санкциите

В четвъртък започна извънредно заседание на Европейския съвет в Брюксел заради кризата в Украйна. Преди срещата френският премиер Жан-Марк Еро потвърди предварителните очаквания, че няма да бъдат предприети тежки мерки по отношение на Москва.

При пристигането си в Брюксел датската премиерка Хеле Торнинг-Шмит каза, че европейските лидери са разделени по въпроса колко настъпателни би трябвало да бъдат действията им срещу Русия.

"Мисля, че ние трябва днес да обсъдим въпроса за политически санкции срещу Русия. Те ще изпратят много ясно послание на Русия, че онова, което тя направи в Украйна, е неприеливо", заяви датската премиерка.

Премиерът на Холандия Марк Рюте беше на противоположното мнение. Той посочи, че въпросът за санкциите трябва да бъде отложен, за да се даде шанс за намаляване на напрежението, предаде ДПА.

Британският премиер Дейвид Камерън заяви, че Европа трябва да изпрати много ясно послание към руското правителство, че случващото се е неприемливо и че ще има последствия, предаде Асошиейтед прес.

Президентката на Литва Далия Грибускайте каза от своя страна, че Русия днес е много опасна страна и упрекна Европа, че все още не може да разбере какво точно се случва в Украйна, предаде Франс прес.

"Русия се опитва да преначертае границите от Втората световна война в Украйна и Европа все още не може да разбере какво се случва. Трябва да действаме незабавно", каза президентката. Тя обвини Русия в брутална агресия спрямо Украйна и предупреди, че след Украйна ще дойде ред на Молдова, а след Молдова - и на други страни. "Тук не става въпрос само за Украйна, но и за балтийския регион", посочи президентката на Литва. Тя припомни, че неотдавна Русия е извършила маневри в Балтийско море, близо до Полша и Литва.

Преди да пристигне в Брюксел, германският канцлер Ангела Меркел отново обсъди украинския въпрос с руския президент Владимир Путин, предаде ДПА. Двамата са обмислили възможни варианти на международна помощ за нормализиране на обстановката в Украйна, съобщили пред агенцията германски правителствени източници.

По същото време в Рим започна международна среща за Либия, на която присъстват дипломати от редица страни, в това число американският държавен секретар Джон Кери и руският министър на външните работи Сергей Лавров. В кулоарите на срещата Кери вече разговаря с колегите си от Франция, Великобритания, Германия и Италия за украинската криза.

В срещата участва и българският премиер Пламен Орешарски, който в аванс обяви, че България ще се съобрази с общата позиция.

"Очаквам декларация, която да подкрепи териториалната цялост на Украйна, както и мерки в посока деескалация на напрежението. Оптимист съм", каза Орешарски в Брюксел.

САЩ със санкции срещу руснаци и украинци

В същото време администрацията на президента на САЩ Барак Обама обяви, че налага нови визови ограничения за проруски опоненти на новото правителство на Украйна.

Ограничителните мерки се отнасят за лица и организации, чийто брой и имена засега не са огласени. Те са обвинени от Вашингтон, че заплашват териториалната цялост и суверенитета на Украйна. Освен това се предвиждат финансови санкции срещу "онези, които са най-пряко замесени в дестабилизирането на Украйна, включително във военната интервенция в Крим", се казва в съобщението на Белия дом.

В него се посочва, че "не са изключени допълнителни мерки, ако ситуацията се влоши", и се отправя призив към руската страна да се възползва от възможността за "пряк и незабавен" диалог с украинското правителство.

Визовите ограничения влизат в сила незабавно и са в добавка към по-ранно решение на Държавния департамент да не допуска на територията на САЩ лица, извършили нарушения на човешките права и политически репресии в Украйна.

Американският заместник-помощник държавен секретар Ерик Рубин съобщени, че САЩ обмислят въпроса за добавяне на руски граждани, замесени в интервенцията в Украйна, към т. нар. списък Магнитски, включващ нарушители на човешките права, подложени на визови забрани и замразяване на авоари.

"Ние активно обмисляме добавянето на нови имена", каза Рубин на изслушване в Конгреса, посветено на кризата в Украйна.

През 2012 г. САЩ приеха закон, наречен на името на починалия в руски затвор адвокат Сергей Магнитски. Законът предвижда налагане на визови забрани и замразяване на авоари на представители на руските власти, замесени в нарушения на човешките права, отбелязва Ройтерс.

ЕС санкционира Янукович и обкръжението му заради насилието

Часове преди началото на срещата Европейският съюз обяви имената на украинските представители, които ще бъдат санкционирани заради насилието.

Бившият президент на Украйна Виктор Янукович, бившият ръководител на администрацията на държавния глава Андрей Клюев и още 16 украински чиновници влязоха в списъка на лицата, срещу които ЕС въвежда икономически санкции.

Всички средства и икономически ресурси на лицата, за които е установено, че са отговорни за нарушаването на правата на човека в Украйна, трябва да бъдат замразени.

В този списък влизат и синовете на Януковия - Александър и Виктор, бившият вътрешен министър Виталий Захарченко, бившият генерален прокурор Виктор Пшонка и неговият син Артьом, бившият началник на службата за сигурност Александър Якименко, бившият премиер Николай Азаров и неговият син Алексей и други.

САЩ също съобщиха, че ще наложат визови ограничения и ще замразят сметките на руски граждани и жители на Крим, които според тях "застрашават суверенитета и териториалната цялост на Украйна".

Президентът Барак Обама е подписал заповед за санкции срещу "лица и организации, отговорни за действия, подкопаващи демократичните процеси или институциите на Украйна". Замразени ще бъдат сметките на "лица, които са пряко замесени в дестабилизирането на Украйна, включително във военната намеса в Крим", посочва Франс прес.

В съобщение на Белия дом, цитирано от Ройтерс, се посочва, че това е "най-гъвкавият възможен инструмент" и може да бъдат предприети "следващи стъпки", ако ситуацията се влоши.

НАТО ограничава отношенията с Русия

Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен заяви от своя страна, че Алиансът ще преразгледа двустранните отношения с Русия и прекратява всякакви контакти, извън равнището на посланиците в Съвета НАТО-Русия.

"Засега няма да има срещи на военни и цивилни от НАТО и Русия извън Съвета", добави той.

НАТО спира планирането на първата си съвместна операция с Русия - осигуряването на морския ескорт на кораб на САЩ за обезвреждане на сирийските химически боеприпаси.

”Това няма да се отрази на обезвреждането на химическия арсенал на Сирия, но руснаците няма да участват", поясни Расмусен.

По думите му действията на Русия водят до последици.

”Надявам се натискът над Русия да прокара пътя за постигането на политическо решение на кризата в Украйна. Положението в Украйна създава сериозни усложнения за сигурността в евроатлантическото пространство, Русия продължава да нарушава териториалната цялост и суверенитета на Украйна", посочи Расмусен.

В същото време Пентагонът обяви, че увеличава над два пъти броя на изтребителите, които изпълняват мисия по охрана на въздушното пространство на балтийските републики и изпраща самолет-цистерна за презареждане във въздуха като част от отговора на Вашингтон на кризата в Украйна, заяви официален представител на САЩ, цитиран от Ройтерс.

Продължават дипломатическите усилия за изход от кризата

На този фон продължават дипломатическите усилия за излизане от кризата, като Западът и Русия все още не могат да стигнат до съгласие.

В Рим държавният секретар на САЩ Джон Кери се срещна отново с руския си колега Сергей Лавров, но няма официални данни за напредък в преговорите.

След срещата Лавров каза, че засега няма "окончателно взаимно разбиране".

"Искаме много точно да си изясним какво имат предвид партньорите ни, предлагайки да се създаде международен механизъм, в какво ще се състои той", отбеляза руският външен министър.

"Най-важното за нас е да се спазят договореностите от 21 февруари - главно конституционната реформа, създаването на правителство на националното единство, произвеждането на избори след конституционната реформа. Вторият най-важен аспект - всеки процес, който би могъл да бъде подкрепен, трябва непременно да се опира на ясно изразено съгласие във всички области на Украйна. В случая ни тревожи преди всичко Крим и другите югоизточни области", добави Лавров.

Намерението на САЩ да наложат санкции срещу Русия е вече заплаха, каза министърът.

Пред Кери подчертах, че продължава непрестанното нагнетяване на напрежението с някакви поверителни списъци на руски граждани, на които ще бъде забранен достъп в САЩ. Кери ме увери, че такива списъци още няма, че само е възложено подготвянето им, но това не променя нещата, това пак е заплаха, точно като заплахите за замразяване на дейността на Г-8 и Съвета Русия-НАТО, отбеляза Лавров.

Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер съобщи от своя страна, че опитите на външните министри на страните от Запада и Русия да се споразумеят в Париж за сформирането на международна контактна група за преодоляване на кризата в Украйна засега не са довели до желания резултат.

Споделяне
Още по темата
Още от Свят

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?